Неврон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Neuron1 bg.jpg

Невроните, наричани още нервни клетки, са важен клас клетки на нервната тъкан, изграждащи нервната система. Състоят се от звездовидно телце, няколко къси израстъци (дендрити) и един дълъг, наречен аксон. Повърхността на телцето е покрита с множество къси израстъци, подобни на пипала. Те се наричат дендрити. Невроните при гръбначните са разположени в главния мозък, в гръбначния мозък и в нервите и ганглиите на периферната нервна система. Функцията им е да приемат, обработват и предават нервна информация. Важна характеристика на невроните е наличието на възбудими мембрани, които им позволяват да провеждат нервни импулси. Най-много нервни окончания при човека има при тестисите. След това в пениса, вулвата, ануса, езика, ухото и клитора.

История[редактиране | редактиране на кода]

Концепцията за невроните като основна структурно-функционална единица на нервната система е разработена от испанския анатом Сантяго Рамон и Кахал в началото на 20 век. Кахал изказва предположение, че невроните са отделни клетки, които комуникират една с друга по специализирани възли. Тази хипотеза става известна като доктрината за невроните, една от основополагащите догми на съвременната невробиология. За наблюдаването на структурата на отделните неврони спомага разработеният от Камило Голджи метод за оцветяване на нервната тъкан посредством използването на сребърен нитрат. Когато този метод се приложи към невроните, оцветените клетки получават черни очертания при насочена към тях светлина.Невроните се свързват помежду си и с мускуната тъкан чрез синапси.

Анатомия и хистология[редактиране | редактиране на кода]

Голяма част от невроните са тясно специализирани и те се различават по своята структура. Невроните имат клетъчни израстъци, които използват, за да приемат и предават информация.

  • Клетъчното тяло заема централно място в клетката. В него е разположено клетъчното ядро и там се извършва синтезът на повечето белтъци.
  • Дендритите представляват клетъчни израстъци. Повечето неврони имат по множество дендрити, образуващи гъста мрежа. Съвкупността от дендритите на един неврон има дървовидна структура и според традиционната теория там е разположена главната мрежа за доставяне на информация на един неврон. Дендритите обаче могат и да изпращат информация.
  • Аксонът е най-издълженият израстък на неврона, чиято дължина може да надхвърли десетки хиляди пъти диаметъра на клетъчното тяло. Аксонът извежда нервните импулси от клетъчното тяло, пренасяйки информация до друга клетка. Нервните импулси са еднопосочни в аксонът, но невронът може да получи информация под формата на протеини които се придвижват от синапса до клетъчното ядро. Много неврони имат само един аксон, но той се разклонява в много направления и така прави възможна комуникацията с много клетки.
  • Синапс е малко пространство между аксон на един неврон (пресинаптичен) с дендрит на друг(постсинаптичен).Синапсът е изолиран от останалото междуклетъчно пространство. Съществуват два вида синапси: електричен (А) и химичен (Б). Електрическите синапси са по–бързи, но малко разпространени в живите организми. За разлика от електричните, химичните синапси са силно разпространени и могат да бъдат както стимулиращи, така и подтискащи в зависимост от невротрансмитера отделян от пресинаптичния неврон. По правило един пресинаптичен неврон синтетизира, един единствен невротрансмитер(изключенията са много малко, невроните на хипоталамуса). Така и в синапса невротрансмитера е един. При пристигане на нервният импулс в синапса, промяната в електохимичното равновесие предизвиква влизането на калциеви йони в пресинаптичното пространство. Калциевите йони се свързват на свой ред с протеини от пресинаптичното пространство, които задействат пресинаптичните мехурчета (складирани в пресинаптичното пространство). По този начин невротрансмитера от вътрешността на пресинаптичното мехурче се освобождава в синаптичното пространство. На свой ред невротрансмитера от синаптичното пространство се свързва със специфичните за него рецептори от постсинаптичната клетка (неврон или мускулна клетка) и предизвиква изменения в електрохимичното равновесие в постсинапса (постсинапсно стимулиране - ПСС или постсинапсно подтискане - ПСП). Сумата от множество ПСС могат да предизвикат потенциал на действие в постсинаптичната клетка.

Класификация на невроните[редактиране | редактиране на кода]

  • Според функцията:
    • Аферентни
    • Еферентни
  • Според структурата:
    • Униполарни
    • Биполарни
    • Мултиполарни