Василий II Тъмни

Василий II Тъмни Васи́лий II Васи́льевич Тёмный
Велик княз на Москва
Роден	10 март 1415 г. Москва, Велико московско княжество
Починал	27 март 1462 г. Москва, Велико московско княжество
Погребан	Тверски район, Русия
Религия	Православна църква
Управление
Период	1425 – 1462
Предшественик	Василий I
Наследник	Иван III
Други титли	Княз на Коломна
Семейство
Род	Рюриковичи
Баща	Василий I
Майка	София Витоловна
Братя/сестри	Анна Василиевна
Съпруга	Мария Боровская
Деца	Иван III
Други роднини	Витовт
Василий II Тъмни в Общомедия

Василий II Василиевич Тъмни (на руски: Васи́лий II Васи́льевич Тёмный) е велик княз на Московското княжество от 1425 до 1462 г. Управлението му е съпътствано от една от най-тежките граждански войни в руската история и той на два пъти е отстраняван от трона. Син е на Василий I Дмитриевич и София, дъщеря на литовския велик княз Витаутас. Негов син и наследник е Иван III Велики.

Велик княз

Печат на Василий II

След смъртта на баща си, Василий Дмитриевич е обявен за велик княз на десетгодишна възраст. Неговият чичо Юрий Дмитриевич, княз на Галич Мерски, предявява претенции към трона, позовавайки се на руската традиция на сеньората. С подкрепата на дядо си и на московската аристокрация, Василий успява да се задържи на власт. След смъртта на Витаутас през 1430 г. Юрий подновява претенциите си и през 1433 г. превзема Москва. Василий е пленен и изпратен да управлява град Коломна, но година по-късно се връща на власт като велик княз.

След смъртта на Юрий Дмитриевич през 1434 г. неговите претенции към трона са подновени от синовете му Василий Косой и Дмитрий Шемяка. Те отново успяват да превземат Москва и Василий Василиевич бяга в Златната орда, а Василий Косой се обявява за велик княз. Дмитрий Шемяка се отмята от брат си, сключва съюз с Василий Василиевич и през 1435 г. му помага отново да се върне в Москва. Василий Косой е пленен и ослепен.

Управлението на Василий II съвпада с разпадането на Златната орда на няколко независими ханства. През 1439 г. той напуска Москва, която е обсадена неуспешно от Улуг Мохамед, владетел на новосъздаденото Казанско ханство. През 1445 г. Василий повежда поход срещу него, но е разбит и пленен. Освободен е няколко месеца по-късно срещу голям откуп.

По време на отсъствието на Василий властта в Москва е взета от Дмитрий Шемяка. През 1446 г. Василий е заточен в Углич и е ослепен, откъдето идва прозвището му Тъмни. Малко по-късно Дмитрий Шемяка му възлага управлението на Вологда, но Василий отново събира привърженици и се връща на власт като велик княз. Едва в началото на 50-те години той успява да превземе Галич Мерски, Дмитрий Шемяка е отровен, а децата му бягат в Литва.

След като укрепва властта си в Москва, Василий II ликвидирва малките полунезависими княжества във владенията си. Предприема военни походи през 1441 – 1460 г. и принуждава Новгород Велики, Псков и Вятка да признаят върховенството му.

В опитите си да получи военна подкрепа срещу османците, византийският император Йоан VIII Палеолог, зет на Василий, сключва Флорентинската уния между римската и константинополската църкви. Руската църква отказва да признае унията и през 1448 г., без съгласието на константинополския патриарх, за московски митрополит е избран за пръв път руски епископ – Йона. Дотогава начело на Руската църква стоят българи или византийци. Този акт се смята за началото на автокефалността на Руската църква.

Василий II завещава великокняжеския престол на големия си син Иван III.

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Vasili II of Russia в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​