Иван Ценов (математик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Иван Ценов
Роден 2 януари 1883 г.(1883-01-02)
Враца, България
Починал 19 септември 1967 г. (на 84 г.)
София, България
Местожителство България, Австро-Унгария
Гражданство Флаг на България България
Професия физик, математик
Работил в Софийския университет
Известен с Първи уравнения на Ценов
Награди Почетно звание "Народен деятел на науката"

Иван Ценов Ангелов (1883 - 1967) е международно известен български математик, член на Българската академия на науките. Роден е на 2 януари 1883 г. в гр. Враца. починал на 19 септември 1967 г. в гр. София. На негово име е кръстена Природо-математическата гимназия във Враца.

Ранни години[редактиране | edit source]

Баща му Цено Ангелов е бил един от най-дейните участници в революционния таен комитет във Враца. Работил е под ръководството на Стоян Заимов, а след Освобождението е бил един от първите кметове на града.

Още от шестата си година малкият Иван тръгва на училище. През учебната 1899-1900 г. завършва Врачанското окpъжно шесткласно училище и става учител за една година в с.Нефела, Врачанска околия.

През 1903 г. завършва Софийската мъжка гимназия. От 1904 г.е студент по математика в Софийския университет, където учи пет семестъра, Заради участие в публична демонстрация срещу цар Фердинанд е изключен от университета. Принуден е да замине за Белград където учи шести семестър през 1906-1907 г. През 1907-1908 г. Иван Ценов е студент в Загреб, след което се завръща в България и завършва с отличие специалност математика.

Академична дейност[редактиране | edit source]

След дипломирането си учителствува в Първа Софийска мъжка гимназия като работи и като нередовен асистент по математика в Софийския университет. Недълго след това става и редовен асистент.

В периода 1911-1912 г. специализира в Париж. През 1914 г. е избран за редовен доцент по аналитична механика на мястото на Спиридон Ганев. По-късно става извънреден професор (1919), а от 1922 г. до 1951 г. е и редовен професор и ръководител на катедрата по аналитична механика в Софийския университет. Ръководи катедрата по обща и приложна математика (1953–1958). Чете курса по аналитична механика (1914–1958). В периодите 1925-1926 г. и 1929-1930 г. е декан на Физико-математическия факултет на Софийския университет. През 1925 г. проф. Иван Ценов става дописен член на Българската академия на науките, а от 16.11.1928 г. е избран за действителен член. Избран е за секретар на Природо-математическия клон на Българската академия на науките (1933 – 1934) и за негов председател (1944 – 1947). Проф. Ценов е първия преподавател по техническа механика в Държавната политехника в София.

Научни изследвания[редактиране | edit source]

Основните му научни работи са в областта на аналитичната динамика. Той разработва вариационните принципи на механиката и техните приложения върху перкусиите, движението на велосипеда и др. Изследва холономните системи, при които връзките в системата могат да се изразят чрез краен брой уравнения между координатите на точките на системата и времето. Основните уравнения, получени от проф. Ценов са за нехолономни системи, при които връзките в системата се представят чрез уравнения, които съдържат освен координатите на точките на системата и времето, още и производните на тези координати спрямо времето. Предложените от него нови уравнения за движението на нехолономни системи са известни в литературата като първи уравнения на Ценов. Проф. Иван Ценов е участвувал и докладвал свои научни приноси на много международни форуми: конгреса по приложна механика (1924 г. Холандия), конресите в Стокхолм (1928 г.), Париж (1931 г.), пети конгрес на славянските математици (1924 г. Прага) и други.

Награди[редактиране | edit source]

  • Орден Свети Александър ІV степен (1922)
  • Орден Свети Александър ІІІ степен (1928)
  • Орден "За гражданска заслуга" (1934)
  • Орден Кирил и Методи І степен (1951)
  • Димитровска награда І степен (1951)
  • Орден Народна Република България І степен (1958)
  • Орден Народна Република България І степен (1959)
  • Орден Народна Република България І степен (1963)
  • Почетно звание "Народен деятел на науката" (1965)

Публикации[редактиране | edit source]

  • Приложение уравненията на P. Appell за релативното движение, София, Печатница П. Глушков, 1911
  • Движение на твърдо тежко връщателно хомогенно тяло. Случай на Лагранж и Поасон, София, печ. П. Глушков, 1913, 53 стр.
  • Приложение уравненията на P. Appell за релативното движение, Годишник на СУ ФМФ, т. 8-9, 1911-1912 и 1912-1913, София, Придворна печатница, 1914, с. 1-59
  • Върху теорията за движението на велосипеда, Списание на БАН, г. 9, кн. 19, 1920, София, Държавна печатница, с. 123-217
  • Няколко забележки върху общите уравнения на движението на нехолономни материални системи, София, 1927, 19 стр.
  • Върху общите уравнения на движението на нехолономни материални системи, София, 1927, 16 стр.
  • Върху принципа на Hamilton, приспособен за нехолономни материални системи, София, 1927, 20 стр.
  • Канонична форма на уравненията на движението на нехолономни материални системи, София, 1927, 7 стр.

Източници[редактиране | edit source]