Златна Панега (река)
| Златна Панега (Панега) | |
 Река Златна Панега при природен парк „Панега“ край град Луковит | |
    – начало,  – устие | |
| Общи сведения | |
|---|---|
| Местоположение | България Област Ловеч Община Ябланица Община Луковит Област Плевен Община Червен бряг |
| Дължина | 50,3 km |
| Водосб. басейн | 350 km² |
| Отток | 4,0 m³/s |
| Начало | |
| Място | карстовия извор „Глава Панега“ в село Златна Панега |
| Координати | |
| Надм. височина | 188 m |
| Устие | |
| Място | десен приток на река Искър → Дунав → Черно море |
| Координати | |
| Надм. височина | 94 m |
| Златна Панега в Общомедия | |
Златна Панега или Панега (антично име Панакс, старо име до 1937 г. Алтън Панега), е река в България, област Ловеч – общини Ябланица и Луковит и област Плевен – община Червен бряг, десен приток на река Искър. Дължината ѝ е 50,3 km, която ѝ отрежда 85-о място сред реките на България.
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Река Златна Панега води началото си от най-големия в България карстов извор „Глава Панега“ (4000 l/s), разположен в югоизточната част на село Златна Панега, на 188 m н.в. Тече в северна посока, като преди град Луковит образува живописен пролом. При село Радомирци завива на северозапад и се влива отдясно в река Искър, на 94 m н.в., на 850 m северозападно от крайните квартали на град Червен бряг.
Площта на водосборния басейн на реката е сравнително малък – 350 km2, което представлява 4,0% от водосборния басейн на река Искър. Река Златна Панега отводнява най-северозападните части на Ловешка област.
Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток
- ← Бреснишки дол
- → Батулска река
- ← Дъбенска река
- → Белянска река
- ← Крушов дол
Средногодишният отток на реката при село Петревене е 4 m3/s, като максимумът е през месец май, а минимумът – октомври-ноември.
По течението на реката са разположени 2 града и 5 села:
- Област Ловеч
- Община Ябланица – Златна Панега;
- Община Луковит – Румянцево, Петревене и град Луковит;
- Област Плевен
- Община Червен бряг – Радомирци, Рупци и град Червен бряг.
Голяма част от водите на реката се използват за промишлено водоснабдяване, малка част, главно в долното течение – за напояване. Производство на електроенергия – ВЕЦ „Луковит“
По долината на реката от извора ѝ до село Радомирци, на протежение от 19,8 км преминава първокласен път път № 3 от Държавната пътна мрежа Ботевград – Плевен – Бяла.
По цялото протежение на реката от Златна Панега до Червен бряг преминава трасето на жп линията Червен бряг – Златна Панега.
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Името се среща в средновековието като Πάναξ. Производно е на по-старото *Панек, *Паник, което идва от тракийското *panik(a), „река“. Краесловното -а е член от мъжки род. Сравними са Панега, река в Драмско, Панека над Павелско и Πάνυσσος, тракийското име на Камчия. Името е от индоевропейския корен *pan - „блато“, „тиня“.[1]
Други[редактиране | редактиране на кода]
На Панега е наречена улица в квартал „Триъгълника-Надежда“ в София (Карта).
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Списък на реките в България
- Списък на реките в България по водосборни басейни
- Списък на реките в България по дължина
Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]
- Лист от карта K-35-25. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 357.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 169.
| |||||||||||