Искър (язовир)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Искър.

Искър
Iskarreservoir2.JPG
Изглед от язовир „Искър“
Местоположение
Искър (язовир) (България)
Green 008000 pog.svg
Местоположение Район Панчарево, Област София
Координати 42°28′14″ с. ш. 23°34′24″ и. д. / 42.470556° с. ш. 23.573333° и. д.
Надм. височина 817.65 m
Построен 1950-1954
Язовирна стена
Вид бетонно–гравитачна
Височина 76 m
Дължина 204 m
Езеро
Дължина 10,9 km
Ширина 3,38 km
Дълбочина 75 m
Площ 30 km2
Воден обем 673 000 000 m3
Приток река Искър
Отток река Искър
Водосборен басейн 1046 km2
Язовир „Искър“
Почивка на яз. „Искър“
Забавление на Искъра

Искър е най-големият по площ и обем язовир в България. Разположен е на едноименната река. Използва се за водоснабдяване на София, както и за производство на електроенергия.

История[редактиране | edit source]

Според историческия обзор на компания „Софийска вода“[1] нуждата за построяване на язовир на река Искър е определена още 1900-1901 г., веднага след построяването на ВЕЦ „Панчарево“. През 1921 г. темата отново излиза на дневен ред с нарастващите нужди от вода за столицата. Проектът за 55-метрова язовирна стена и язовир с обем 320 милиона м3 не може да се осъществи поради неспособността на общината да компенсира жителите на селата Горни Пасарел, Калково и Шишманово.

През 1932-1941 г. са направени топографски снимки, геоложка оценка за стената и наблюдения на количеството вода в Искъра край Пасарел, с цел построяване на язовир „Св. Петър“ (по името на манастира в Долни Пасарел, край който е трябвало да бъде стената). През юли 1947 г. започват нови геоложки проучвания на 4 места между Горни Пасарел и Панчарево за изграждане на язовир. С най-благоприятни геоложки, топографски и водно-стопански условия се оказва мястото около 37-ми км. През 1947-1948 г. водите на река Искър се проучват допълнително.

В началото на 1948 г. започва работата по проектите за второто ниво на каскада „Искър“ в новосъздадения Енергохидропроект. Бившият кмет на София инж. Иван Иванов, осъден на смърт от народния съд, е помилван на доживотен затвор в замяна за проектирането на язовир Искър. Той проектира язовира под милиционерско наблюдение, преди да бъде изцяло помилван[2][3]. На 26 януари 1949 г. проектът е одобрен от експертен съвет към тогавашното Министерство на електрификацията и мелиорациите и е планирано язовирът да има работен обем 520 млн. м3 и 60 млн. м3 резервен обем.

Подготвителните работи започват през 1949 г., основното строителство - в края на 1950 г., а на 6 септември 1954 г. хидровъзелът е официално открит. За времето си той е най-голямото техническо съоръжение в България.

Технически данни[редактиране | edit source]

Параметри на язовира[1]:

  • общ обем: 673 млн. м3
  • полезен обем: 580 млн. м3
  • площ на водосборната област: 1046 км2
  • обща залята площ: 30 км2
  • най-високо водно ниво - 817,5 м
  • най-високо работно водно ниво - 816 м
  • най-ниско работно водно ниво - 783 м
  • дължина на язовира: 13,5 км
  • средна надморска височина: 850 м
  • вид на стената: бетонногравитачна
  • дължина на язовирната стена по короната: 204 м
  • височина на язовирната стена: 76 м
  • кота корона - 817,65 м

Фауна[редактиране | edit source]

В язовира живеят различни видове риба като сом, щука, пъстърва, шаран, костур и др.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б Софийска вода - Сигурност на водоснабдяването на София, Историческа справка
  2. Филм разказва за живота на най-дълго управлявалия кмет на София, btv.bg, 19 mart 2010, намерена дек. 2010
  3. Възкръсва знаменит кмет на София, 24 часа, 31 mart 2010, намерена дек. 2010