Искър (язовир)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Искър.

Искър
Iskarreservoir2.JPG
Изглед от язовир „Искър“
Местоположение
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.4706° с. ш. 23.5733° и. д.
Местоположение Район Панчарево, Област София
Надм. височина 817.65 m
Построен 1950-1954
Язовирна стена
Вид бетонно–гравитачна
Височина 76 m
Дължина 204 m
Езеро
Дължина 10,9 km
Ширина 3,38 km
Дълбочина 75 m
Площ 30 km2
Воден обем 673 000 000 m3
Приток река Искър
Отток река Искър
Водосборен басейн 1046 km2
Искър в Общомедия
Язовир „Искър“
Почивка на яз. „Искър“
Забавление на Искъра

Искър е най-големият по площ и обем язовир в България.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Разположен е на река Искър. Използва се за водоснабдяване на София, както и за производство на електроенергия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според историческия обзор на компания „Софийска вода“[1] нуждата за построяване на язовир на река Искър е определена още 1900-1901 г., веднага след построяването на ВЕЦ „Панчарево“. През 1921 г. темата отново излиза на дневен ред с нарастващите нужди от вода за столицата. Проектът за 55-метрова язовирна стена и язовир с обем 320 милиона м3 не може да се осъществи поради неспособността на общината да компенсира жителите на селата Горни Пасарел, Калково и Шишманово.

През 1932-1941 г. са направени топографски снимки, геоложка оценка за стената и наблюдения на количеството вода в Искъра край Пасарел, с цел построяване на язовир „Св. Петър“ (по името на манастира в Долни Пасарел, край който е трябвало да бъде стената). През юли 1947 г. започват нови геоложки проучвания на 4 места между Горни Пасарел и Панчарево за изграждане на язовир. С най-благоприятни геоложки, топографски и водно-стопански условия се оказва мястото около 37-ми км. През 1947-1948 г. водите на река Искър се проучват допълнително.

В началото на 1948 г. започва работата по проектите за второто ниво на каскада „Искър“ в новосъздадения Енергохидропроект. Бившият кмет на София инж. Иван Иванов, осъден на смърт от народния съд, е помилван на доживотен затвор в замяна за проектирането на язовир Искър. Той проектира язовира под милиционерско наблюдение, преди да бъде изцяло помилван[2][3]. На 26 януари 1949 г. проектът е одобрен от експертен съвет към тогавашното Министерство на електрификацията и мелиорациите и е планирано язовирът да има работен обем 520 млн. м3 и 60 млн. м3 резервен обем.

Подготвителните работи започват през 1949 г., основното строителство - в края на 1950 г., а на 6 септември 1954 г. хидровъзелът е официално открит. За времето си той е най-голямото техническо съоръжение в България.

Технически данни[редактиране | редактиране на кода]

Параметри на язовира[1]:

  • общ обем: 673 млн. м3
  • полезен обем: 580 млн. м3
  • площ на водосборната област: 1046 км2
  • обща залята площ: 30 км2
  • най-високо водно ниво - 817,5 м
  • най-високо работно водно ниво - 816 м
  • най-ниско работно водно ниво - 783 м
  • дължина на язовира: 13,5 км
  • средна надморска височина: 850 м
  • вид на стената: бетонногравитачна
  • дължина на язовирната стена по короната: 204 м
  • височина на язовирната стена: 76 м
  • кота корона - 817,65 м

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

В язовира живеят различни видове риба като сом, щука, пъстърва, шаран, костур и др.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Софийска вода - Сигурност на водоснабдяването на София, Историческа справка
  2. Филм разказва за живота на най-дълго управлявалия кмет на София, btv.bg, 19 mart 2010, намерена дек. 2010
  3. Възкръсва знаменит кмет на София, 24 часа, 31 mart 2010, намерена дек. 2010

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]