Копринка (язовир)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за язовир Копринка. За разположеното в близост село вижте Копринка. За едноимменния род гъби вижте Копринки.

Копринка
Копринка.jpg
Местоположение
Копринка (язовир) (България)
Green 008000 pog.svg
Местоположение Област Стара Загора, България
Координати 42°37′02.22″ с. ш. 25°17′25.89″ и. д. / 42.617286° с. ш. 25.290527° и. д.
Надм. височина 390 m
Езеро
Дължина 7.4 km
Ширина 1.2 km
Площ 8.4 km²
Воден обем 140 000 000 m3
Приток Тунджа
Отток Тунджа
Копринка в Общомедия
Изглед към язовира
Водната централа по време на изпускане на водите декември, 2014 г.
Данни за язовир "Копринка"
Изглед към язовира
Изглед от язовир Копринка

„Копринка“ (старо име Георги Димитров) е името на язовир в България.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Разположен е по поречието на река Тунджа в Долината на розите, на 7 км от град Казанлък. Дълъг е около 3 км и има множество ръкави и заливи.

Предназначение[редактиране | редактиране на кода]

Основното предназначение на хидровъзела е комплексното използване ( напояване, промишлено водоснабдяване и електропроизводство) на водите на р. Тунджа, която събира водите си от южните склонове на Централна Стара планина и северните склонове на Средна гора.

История[редактиране | редактиране на кода]

Идеята за изграждането на язовир на реката възниква в началото на миналия век. За тази цел 1923 г. се създава водният синдикат „Тунджа“, който през 1928 изготвя проект за язовирна стена при с. Копринка и за деривация до Стара Загора. Поради липса на средства синдикатът преустановява дейността си през 1935 година. След Втората световна война идеята се подновява и след обстойни проучвателни и проектни работи, извършени през 1946 г. от „Енергохидропроект“, нарочно създадената строителна секция „Копринка“ към Министерството на строежите започва строителството през 1947 година. Две години по-късно към Министерството на енергетиката се създава държавно стопанско предприятие „Копринка“, което продължава строителството, за да го завърши през 1955 година.

Схема на хидровъзел „Копринка“[редактиране | редактиране на кода]

Хидровъзел „Копринка“ включва язовир „Копринка“ с едноименната подязовирна водна централа, ВЕЦ „Стара Загора“, напоителни канали, главен деривационен канал с дължина 26 км, захранван допълнително от осем водохващания, изравнителен басейн под ВЕЦ „Копринка“ и горен изравнител на ВЕЦ „Стара Загора“. Деривацията включва безнапорен тунел с дължина 13 км, оразмерен за 22 м3 и заустващ в изравнител на ВЕЦ „Ст. Загора“. Площта на водосборната област е 861,4 км2, средногодишният валеж – 741 мм, a средногодишната валежна маса – 638х106 кубически метра.

Язовирна стена[редактиране | редактиране на кода]

Язовирната стена е изградена по проекта на инженерите Минчо Иванов и Иван Савов, а главният напоителен канал е проектиран от инж. Разсолков. Стената е тип - каменнозидана и земнонасипна дига. Височина от основата - 44,00 м и 7,00 м. Дължина по короната - 488,00 + 392,20 м. Кота корона - 392,20 м. Преливникът разполага с 5 преливни клапи с електро-механично задвижване и с размери 8,25/5,00 м

ВЕЦ „Копринка“[редактиране | редактиране на кода]

ВЕЦ „Копринка“ е подязовирна водно-електрическа централа под чашата на яз. Копринка. Разполага с една турбина тип Каплан с мощност 7 МВт. Максималното водно количество на централата е 25 м3/сек, а средногодишното производство на електричество се равнява на 12,7 ГВтч.

ВЕЦ „Стара Загора“[редактиране | редактиране на кода]

ВЕЦ „Стара Загора“ е деривационна водно-електрическа централа, захранвана от главния деривационен канал на яз. Копринка. Падът на водата от деривацията е 132 м. Централата е оборудвана с 2 турбини тип Франсис с обща мощност 22,4 МВт. Средногодишното производство на ВЕЦ „Стара Загора“ е 52 ГВтч.

Приватизация[редактиране | редактиране на кода]

На 23 август 2004 г. каскадата Копринка, включваща двете водно-електроцентрали и прилежащата им инфраструктура, е продадена на търг за 16,2 млн. лева. Победител е Енерго-Про България ЕАД, дъщерна фирма на чешката Energo-Pro A.C.

Любопитно[редактиране | редактиране на кода]

При строителството на язовир „Копринка“ е разкопан и изцяло проучен тракийският град Севтополис от специалисти археолози към Археологически институт при БАН в периода 1948-1954 г. Околността предлага добри условия за туризъм, риболов и водни спортове.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]