Огоста (язовир)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за язовира. За реката вижте Огоста.

Огоста
Ogosta-dam-near-Borovtsi.jpg
Местоположение
Огоста (язовир) (България)
Green 008000 pog.svg
Координати 43°22′31″ с. ш. 23°10′55.99″ и. д. / 43.375278° с. ш. 23.182222° и. д.
Надм. височина 186 m
Построен 1958-1986
Езеро
Дължина 6.26 km
Ширина 2.6 km
Площ 23.6 km2
Воден обем 506 000 000 m3
Приток Огоста, Бързия, Златица
Отток Огоста
Водосборен басейн 948 km2

„Огоста“ е язовир в Северозападна България, четвъртият[1] по площ и втори по обем изкуствен водоем в страната. Събира водите на реките Огоста, Бързия и Златица, и се намира на 600 метра югозападно от крайните квартали на Монтана, на 60 метра над нивото на града. Водосборният басейн е с площ 948 км2, а самият язовир заема площ от 23,6 км2 [1]. Средногодишната водна маса е 384 млн. м3, а общият обем - 506 млн. м3.[2]

Строителството на язовира трае 20 години и завършва през 1986 година. Под водите му остават две села, чиито жители са изселени в Монтана и Берковица — село Живовци, където са родени писателят и художник Иван Давидков и поетът, писател и журналист Анастас Стоянов и Калиманица, родното село на писателя Йордан Радичков.

Хидротехническото съоръжение е изградено с цел напояване на големи площи селскостопанска земя, простиращи се от Монтана до областта Златията край Лом, но до 1989 година е прокарана едва половината от необходимата тръбна инфраструктура и тя така и никога не е изградена докрай.[3]

Понастоящем водата от язовира почти не се използва за напояване, а за производство на електричество в двете водноелектрически централи — „Кошарник“ и „Огоста“, разположена на язовирната стена. През 1999 година водоемът е определен за промишлен риболов. Разнообразието на рибата в него е голямо: шаран, каракуда, червеноперка, платика, костур, скобар,мряна,сом,щука,уклей.[4]

Още от момента на пускането си в експлоатация, язовирът буди съмнения, че е опасен за разположения в непосредствена близост областен център и околните села. Местният клон на движение „Екогласност“ пуска до съда множество жалби, свързани със стабилността на язовирната стена. Със становище да се направи изследване на стената излиза Борислав Великов по времето, когато е председател на Народното събрание. От 2003 година язовирната стена се охранява от жандармерия.[3]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б НАРЕДБА № 24 от 17.05.2002 г. за условията и реда за определяне на зони за любителски и стопански риболов в държавните язовири и правилата за извършване на стопански, любителски риболов и рибовъдство в тях, стр. 4
  2. Информация от сайта на община Монтана
  3. а б Опасните диги: 20 години спорят стабилна ли е стената на язовир „Огоста“, Симеон Николов, в-к „Бг Север“, брой 41, 2006 година
  4. Язовир „Огоста“ бъка от риба, в-к „Стандарт“, Калоян Белополски, 10 август 2001