Платика
| Платика (Abramis brama) |
||||||||||||||||||||||||||
 Платика (Abramis brama) в аквариум |
||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 Незастрашен[1] |
||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||
 Abramis bramaLinnaeus, 1758 |
||||||||||||||||||||||||||
Платиката (Abramis brama) е сладководна риба от семейство Шаранови. Това е придънна риба, хранеща се както с животинска, така и растителна храна. Широкоразпространен вид, често обект на спортен риболов.
Съдържание |
[редактиране] Външен вид
Платиката, притежава сравнително голямо странично-сплеснато тяло и малка глава.Тя има най-сплесканото тяло от всички придънни риби. Непосредствено зад главата в гръбната част на тялото се разполага характерна и сравнително висока гърбица. Аналният плавник е с източена, продълговата форма и около него липсва люспесто покритие. Окраската варира силно в зависимост от околната среда, но най-често е в сребристо сив цвят. При по-възрастните екземпляри тялото може да добие бронзов оттенък, особено в чисти води. Плавниците са сивкави до черни, но никога не са яркооцветени. Притежава характерна уста, разположена в долната част на главата.
[редактиране] Анатомични особености
Гръбначният стълб е изграден от 43 до 45 прешлена. Гръбната перка е една, с 3 шипа и 9 до 10 лъча. Опашната перка е разклонена със сравнително нормална форма. Аналната перка е също една с 3 шипа и 23 до 30 лъча. Коремните перки са чифтни с 1 шип и 15 до 17 лъча. Гръдните перки са чифтни с 2 шипа и 8 до 9 лъча.
[редактиране] Физически характеристики
На дължина, платиката варира между 30 и 55 cm, но се срещат екземляри и до 75 cm. Теглото е между два и четири, рядко пет килограма. Официалният рекорд е 6,01 кг и е постигнат през 1984 година в река Хагбион край Калмар, Швеция.[2]
[редактиране] Местообитание
Платиката обитава бавнотечащи води - долните течения на реки, езера и дори тинести блата. По-рядко се среща и в бракични открити води.
[редактиране] Разпространение
Платиката е типична и често срещана риба в Европа, както и в средните части на Азия. Разпространена е във водоеми, северно от Алпите и Пиренеите, както и на Балканите. На изток достига до Каспийско, Черно и Аралско море.
Страните, на чиято територия се среща платика са Афганистан, Андора, Армения, Австрия, Азърбайджан, Беларус, Белгия, Босна и Херцеговина, България, Хърватска, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Грузия, Германия, Гърция, Унгария, Иран, Ирландия, Италия, Казакстан, Латвия, Лихтенщайн, Литва, Люксембург, Македония, Молдова, Черна гора, Холандия, Норвегия, Полша, Румъния, Русия, Сърбия, Словакия, Словения, Испания, Швеция, Швейцария, Турция, Туркменистан, Украйна, Великобритания и Узбекистан [1].
В България, платика може да се срещне по цялото течение на река Дунав, в долно течение на река Камчия и в Шабленското езеро. Изкуствено зарибени с платика са и редица водоизточници - язовир „Овчарица“, язовир „Розов кладенец“, както и язовир Искър.
[редактиране] Начин на живот и хранене
Платиката се движи на стада в придъните слоеве на водата.
Тази риба е практически всеядна. Храни се с различни безгръбначни, червеи, ларви на насекоки, пиявици, но не отказва и разтителна храна като водорасли и дребни придънни растения.
[редактиране] Размножаване
Платиката хвърля хайвера си през пролетта, най-често през април до май, при средна температура на водата между 17 и 20 градуса. По време на размножителния период мъжките оформят своя територия, където женските отлагат своя хайвер. Женските платики полагат хайвера си върху водни растения и водорасли, като средното количество яйца е между 100 000 и 300 000. Малките се излюпват след около 12 дена и остават закрепени към растенията посредством адхезивна материя, до изчерпване на запасите в жълъчното мехурче. Половата зрялост настъпва едва през третата или четвъртата година.
[редактиране] Близки видове
Отдолу: Платика
Платиката може да бъде сбъркана с изключително сходен вид риба от същият род - Бабка (Белица) (Abramis bjoerkna), особено при сравняване на млади екземпляри. Люспите на платиката са по-малки по размер, но най-сигурния метод е броенето на редовете люспи от началото на гръбната перка до страничната линия на рибата. Платиката притежава 13 или повече реда люспи, докато бабката се характеризира с 11 или по-малко реда.
[редактиране] Източници
- ↑ а б Freyhof, J. & Kottelat, M. (2008). Abramis brama. 2008 IUCN Red List of Threatened Species. IUCN 2008. Посетен на 22 Август 2009.
- ↑ ALL TACKLE RECORDS FOR BREAM. // INTERNATIONAL GAME FISH ASSOCIATION. Посетен на 2011-06-19.
