Димитър Добрович

Димитър Добрович български художник Роден: 1816 Сливен, Османска империя Починал: 2 март 1905  (на 89 години) Сливен, България

Димитър Георгиев Добрович е първият български художник с академично образование. Роден е в Сливен, твори през Възраждането.

Биография

Между 1834 и 1837 г. Добрович учи в гръцкото училище в Коручешме, Истанбул, където се сближава с Георги Сава Раковски и възприема революционните идеи в гимназията в Атина (1837 - 1840). Започва художественото си образование като частен ученик на френския живописец Пиер Бонерот, и продължава да учи в атинското Художествено техническо училище (1842 - 1846), където негов преподавател е италианският художник Рафаело Чеколи. Започва да рисува портрети и става известен като Димитриос Добриадис.

През 1848 г. Добрович заминава за Рим и постъпва в тамошната художествена академия. Още през същата година взема участие във въстанието на Джузепе Гарибалди и Джузепе Мадзини. Пет години по-късно се дипломира и така става първият български художник с академично образование.

Завръща се в България едва през 1893 г. Умира през 1905 г.

Творчески път

„Портрет на момиче“, ок. 1850

Още в младостта си, Добрович се ориентира към портрета и битовата живопис.

Докато живее в Атина, рисува икони за гръцки църкви, а някои от запазените му творби от този период са:

• „Портрет на гръцки владика“ (1842 - 1843),
• „Портрет на жената на италианския художник Рафаело Чеколи“ (1842 - 1847, притежание на Националната художествена галерия),
• „Портрет на момиче“ (ок. 1850, в НХГ),
• „Портрет на църковния писател Евгени Булгарис“.

Възгледите му на зрял художник се формират под влиянието на късния италиански романтизъм. Рисува сцени от ежедневието на италианския народ: картините „Предачка“, „Италианска селянка“, „Италианска селянка с делва на главата“, „Селска девойка с кози“ и др.

По-късно работи с маслени бои. Демонстрира интерес към реализма в изобразителното изкуство с картини като рисуваната от натура "Болно момиче". В късните си години прави портрети на Георги Миркович, Георги Раковски, Васил Левски, Хаджи Димитър. При завръщането си в България през 1893 г. излага самостоятелна изложба с живописни платна и цветни стереофотографски копия на картини на италианските художници Гуидо Рени, Карло Долчи и др.

На името на Димитър Добрович е наречена художествената галерия в родния му град Сливен.

Източници

• Енциклопедия България, том 2, Издателство на БАН, София, 1981 г.