Густав Айфел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Айфел.

Густав Айфел
френски инженер
Густав Айфел 
Роден: 15 декември 1832
Дижон, Франция
Починал: 27 декември 1923
Париж, Франция

Алекса̀ндър Гу̀став А̀йфел [1] (на френски език: Alexandre Gustave Eiffel; 15 декември 1832 - 27 декември 1923) е френски инженер. Името му на френски се произнася Гюста̀в Ефѐл, но в българския се е наложила транскрипцията от немското звучене. Айфел е известен с проектирането на Айфеловата кула и на носещата конструкция на Статуята на свободата в Ню Йорк.

Построил е множество железопътни линии, мостове (моста в Бордо, мост над река Дуро при гр. Порто в Португалия, моста на Дунав в Сегед Унгария, и моста на Червената река в Ханой Виетнам и др. в Египет, Боливия, Перу, виадукт и, гари (в Будапеща и Сан Себастиан), двореца на културата в гр. Яш (Румъния), въртящия се купол на обсерваторията в Ница, който, въпреки че тежи 100 000 кг, лесно може да се завърти само от един човек; усъвършенствал е подвижните мостове, един шлюз на Панамския канал и др.

Като инженер в Панамското дружество доставя за него машини от машиностроителния си завод в Левалоа-Пере (където е била направен металния скелет на Статуята на свободата в Ню Йорк, близо до Париж. Скандалите, свързани с Панамското дружество, изграждащо Панамския канал, засягат и неговата личност – обвинен е, че е получил 19 милиона франка за фиктивни дейности. Предаден е на съдебните органи през 1893 г. заедно с бащата и сина Лесепс и други лица, имащи отношение към делото. Осъден е на 2 години затвор и 20 000 франка глоба, но касационният съд отменя присъдата заради изтичането на срока на наказателна отговорност. След 1900 г. вече възрастен, той се увлича по аеродинамиката, създава изследователска лаборатория и започва да прави проекти за самолети. През 1917 г. патентова един от първите изтребители, за да се издигне по-високо от тристаметровата си кула. Но най-високата точка на живота му все пак остава върхът на тази кула.

Автор е на Conférence de G. Е. sur la tour de 300 mètres (П., 1889) и Les ponts portatifs économiques (в сътрудничество с Collins, П., 1888).

Айфеловата кула[редактиране | edit source]

Паметникът на Густав Айфел в подножието на Айфеловата кула

Айфел получава световна известност с построената в Париж за изложението през 1889 г. кула, (точно 100 години след падането на Бастилията в 1789 г. която е сред най-забележителните технически съоръжения на 19 век. Айфеловата кула е издигната на Марсово поле, срещу Йенския мост. С височината си от 300 м тя е почти 2 пъти по-висока от най-високите сгради в света по това време (Хеопсова пирамида 137 м, Кьолнска катедрала 156 м, Улмска катедрала 161 м и др.). Кулата е изградена изцяло от желязо и се състои от 3 етажа.


Изграждането на Айфеловата кула започва на 28 януари 1887 г. и продължава до 31 март 1889 г., като струва 6,5 млн. франка.

Източници[редактиране | edit source]

  1. „Енциклопедия А-Я“, Издателство на БАН, София, 1999 г.