Покрит мост (Ловеч)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Покритият мост в Ловеч)
Направо към: навигация, търсене
Покрит мост (Ловеч)
Мостът на архитект Златев
Мостът на архитект Златев
Основни данни
Предназначение пешеходен покрит мост
Пресича река Осъм
Местоположение Flag of Bulgaria.svg Ловеч, България
Технически данни
Конструкция непрекъсната греда
Материал стоманобетон
Обща дължина 106 m
Брой отвори 3
История
Построен 1874-1876, 1926-1931, 1981-1982
Проектант Колю Фичето (пътен)
арх. Ст. Олеков и инж. Цветков (пътен)
арх. Златев и инж. Малеев (пешеходен)
Заменил по-стар дървен мост
Експлоатация
Собственик Община Ловеч
Карта
Покрит мост (Ловеч) (България)
Brown 804000 pog.svg

Покритият мост в Ловеч е покрит мост над река Осъм в Ловеч. Свързва новата част на града с Архитектурно-историческия резерват „Вароша“. Единственият по рода си на Балканския полуостров. В Европа съществуват само още три подобни моста - в Люцерн, Флоренция и Ерфурт. Покритият мост е официалния символ на Ловеч.

Покритият мост[редактиране | edit source]

Първото сведения за съществуването на покрит мост в гр. Ловеч е на френския пътешественик Ами Буе от 1838 г. „Покрит и украсен с дюкянчета каменен мост“. През 1871 г. Феликс Каниц при посещението си в град Ловеч записва:

„Мост...с прохладна сянка, която дава на минувачите и продавачите неговият надвиснал и клатещ се покрив“.

Местни документи и спомени показват, че тези мостове са отнесени от придошлата река. [1]

Мостът на Кольо Фичето[редактиране | edit source]

Mостът на Кольо Фичето

През 1874-1876 г. българският строител Никола Фичев (познат още като Уста Кольо Фичето), построява прочутия покрит мост.[2] В строежа се включват много жители на Ловеч. Мостът е проектиран като транспортен. Поръчката е на Османската държава. Просъществува половин столетие и e изграден на 5 каменни устоя с височина 4,50 м. и ширина 3,50 м. (от пясъчник от близкото с. Радювене), изцяло от дърво, без метални части, като при сглобките са използвани дървени клинове. Дължината му е 84 м., височина 7 м., ширината 10 м. (от които 5 м. пътно платно) и 6 отвора.[3] Горните части на каменните устои са украсени с патриотични скулптурни изображения на лъв, двуглав орел, женски торс, бича на поробителя и др. По идея на ловчанските занаятчии е изграден като покрит мост. Във вътрешността, от двете страни на улицата, са устроени 64 малки дюкянчета с размери 2,50 м.-2,50 м. Мостът се осветява от газови фенери.

Мостът на архитект Олеков[редактиране | edit source]

Мостът на архитект Олеков

На 3 август 1925 г. мостът изгаря почти до основи. На негово място през 1926-1931 г. е изграден нов железобетонен покрит мост по проект на архитект Ст. Олеков и инженер Цветков. Разполага с два стълба, два устоя, 3 отвора и 40 дюкянчета. Между тях минава транспортен път с ширина 4,25 м., два тротоара по 0,80 м. и две тераси с парапети за наблюдение. Покривът е от армирано стъкло и осигурява естествено осветление.

Мостът на архитект Златев[редактиране | edit source]

През 1981-1982 г., след реконструкция по проект на архитект Златев и инженер Малеев, железобетонният мост е реконструиран като придобива днешния си вид, който напомня варианта, дело на Кольо Фичето.[4] Строежът се извършва от бригадата на Иван Куцаров. Автомобилният път е заменен с пешеходна алея, около която са разположени 3 работилници, 9 магазинчета и две сладкарници.[5] Днешната дължина на моста е 106 метра. Той е основна атракция за гостите на Ловеч, а магазинчетата в него предлагат всевъзможни сувенири, свързани с Ловеч и региона. Осветен е по Програма „Красива България“.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Л., 2007, с. 3-4
  2. Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Л., 2007, с. 5
  3. Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Л., 2007, с. 8-9
  4. Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Л., 2007, с. 43
  5. Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Л, 2007, с. 44

Литература[редактиране | edit source]

  • Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, РИМ-Ловеч, Л., 2007
  • Еврев П, Отново за Покрития мост в Ловеч. в. „Народна култура“, бр. 32/7 август 1981
  • Енциклопедия на изобразителните изкуства на България, т. 2, С., 1987, Покритият мост в Ловеч, с. 406

Вижте също[редактиране | edit source]