Покрит мост (Ловеч)
| Покритият мост в Ловеч | |
 Мостът през 2005 г. |
|
| Основни данни | |
|---|---|
| Предназначение | пешеходен покри мост |
| Пресича | река Осъм |
| Местоположение |  Ловеч, България |
| По-горен | пътен мост |
| По-долен | пешеходен мост |
| Технически данни | |
| Конструкция | непрекъсната греда |
| Материал | стоманобетон |
| Обща дължина | 106 m |
| Брой отвори | 3 |
| История | |
| Построен | 1926-1931 г. |
| Проектант | Ст. Олеков Цветков |
| Заменил | по-стар дървен мост |
| Експлоатация | |
| Собственик | община Ловеч |
| Карта | |
 |
|
Покритият мост в Ловеч е покрит мост над река Осъм в Ловеч. Мостът свързва новата част на града с Архитектурно-историческия резерват „Вароша“. Той е единственият по рода си на Балканския полуостров. В Европа съществуват само още три подобни моста - в Люцерн, Флоренция и Ерфурт. Покритият мост е официалния символ на Ловеч.
Съдържание |
Покритият мост [редактиране]
Първото сведения за съществуването на покрит мост в гр. Ловеч е на френския пътешественик Ами Буе от 1838 г. „Покрит и украсен с дюкянчета каменен мост“. През 1871 г. Феликс Каниц при посещението си в гр. Ловеч записва „Мост...с прохладна сянка, която дава на минувачите и продавачите неговият надвиснал и клатещ се покрив“. Местни документи и спомени показват, че тези мостове са отнесени от придошлата река. [1]
Мостът на Кольо Фичето [редактиране]
През 1874-1876 г. българският строител Никола Фичев (познат още като Уста Кольо Фичето), построява прочутия покрит мост.[2] В строежа се включват много жители на Ловеч. Мостът е проектиран като транспортен. Поръчката е на Османската държава. Просъществува половин столетие и e изграден на 5 каменни устоя с височина 4,50 м. и ширина 3,50 м. (от пясъчник от близкото с. Радювене), изцяло от дърво, без метални части, като при сглобките са използвани дървени клинове. Дължината му е 84 м., височина 7 м., ширината 10 м. (от които 5 м. пътно платно) и 6 отвора.[3] Горните части на каменните устои са украсени с патриотични скулптурни изображения на лъв, двуглав орел, женски торс, бича на поробителя и др. По идея на ловчанските занаятчии е изграден като покрит мост. Във вътрешността, от двете страни на улицата, са устроени 64 малки дюкянчета с размери 2,50 м.-2,50 м. Мостът се осветява от газови фенери.
Мостът на архитект Олеков [редактиране]
На 3 август 1925 г. мостът изгаря почти до основи. На негово място през 1926-1931 г. е изграден нов железобетонен покрит мост по проект на архитект Ст. Олеков и инженер Цветков. Разполага с два стълба, два устоя, 3 отвора и 40 дюкянчета. Между тях минава транспортен път с ширина 4,25 м., два тротоара по 0,80 м. и две тераси с парапети за наблюдение. Покривът е от армирано стъкло и осигурява естествено осветление.
Мостът на архитект Златев [редактиране]
През 1981-1982 г., след реконструкция по проект на архитект Златев и инженер Малеев, железобетонният мост е реконструиран като придобива днешния си вид, който напомня варианта, дело на Кольо Фичето.[4] Строежът се извършва от бригадата на Иван Куцаров. Автомобилният път е заменен с пешеходна алея, около която са разположени 12 магазинчета и две сладкарници.[5] Днешната дължина на моста е 106 метра. Той е основна атракция за гостите на Ловеч, а магазинчетата в него предлагат всевъзможни сувенири, свързани с Ловеч и региона. Осветен е по Програма „Красива България“.
Източници [редактиране]
- ↑ Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Лч, 2007, с. 3-4
- ↑ Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Лч, 2007, с. 5
- ↑ Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Лч, 2007, с. 8-9
- ↑ Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Лч, 2007, с. 43
- ↑ Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Лч, 2007, с. 44
Литература [редактиране]
- Еврев П, Отново за Покрития мост в Ловеч. Народна култура, бр. 32, 7.8.1981
- Енциклопедия на изобразителните изкуства на България, т. 2, София 1987, Покритият мост в Ловеч, с. 406
