Джън Хъ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джън Хъ
китайски мореплавател
Джън Хъ 
Роден: 1371
Дзиннин, Китай
Починал: 1435
Китай

Джън Хъ (традиционен китайски: 鄭和, опростен китайски: 郑和, пинин: Zhèng Hé) е китайски мореплавател, дипломат и флотски адмирал от етническата група хуей, ръководил седем военно-търговски експедиции в Югоизточна Азия и из целия Индийски океан между 1405 и 1433 г. (по време на династията Мин), известни като „Пътешествията на Джън Хъ“.

Биография[редактиране | edit source]

Джън Хъ е роден през 1371 година във видно мюсюлманско семейство в Дзиннин в днешната провинция Юнан,[1] последното владение на монголската династия Юан в Китай. Рожденото му име е Хаджи Махмуд Шамс (на арабски: حجّي محمود شمس) или в китайска транскрипция Ма Санбао (традиционен китайски: 馬三寶, опростен китайски: 马三宝, пинин: Mǎ Sānbǎo). През 1381 година Юнан е завладян от династията Мин и Ма Санбао е пленен, кастриран и изпратен на служба в армията. Там той се отличава със своите военни и дипломатически умения, а от 1390 година служи под командването на бъдещия император Юнлъ, когото подпомага при детронирането на предшественика му Дзиенуън. Принадлежността на Джън Хъ към политически мощната придворна общност на евнусите подпомага издигането му в йерархията на императорския двор.

Пътешествия[редактиране | edit source]

Между 1405 и 1433 император Юнлъ изпраща поредица от морски експедиции в Югоизточна Азия и Индийския океан, имащи за цел установяването на дипломатически контакти, демонстрирането на военна сила, разширяване на китайското влияние и улесняването на търговията. За целта по заповед на императора са построени огромни дървени кораби с много големи платна. Като един от най-приближените хора на император Юнлъ, Джън Хъ оглавява експедициите.

Джън Хъ осъществява пътуванията си с над 300 кораба и от 27-30 хил. хиляди матроси, войници, офицери, чиновници, търговци, писари, преводачи, лекари, платнари и друг спомагателен персонал. Той нанася удари на пиратите в Югоизточна Азия и улеснява заселванията на китайци в този регион. Участниците в експедициите на Джън Хъ не са първооткриватели — те действат в райони , отдавна известни на индонезийци, индийци и араби. Но благодарение на щателните наблюдения на офицерите от корабите е получена обширна информация за географията на крайбрежието на Югоизточна Азия, Южна и Югозападна Азия, близките острови и източните брегове на Африка.

При първото си пътуване през 1405–1407 г. Джън Хъ посещава Чампа, Сиам, Малака и Ява, пресича Бенгалския залив и достига до Каликут, Кочин и Цейлон.

Карта на експедициите, част от комплекта карти Mao Kun, 1628.

Тази експедиция се състои от 27 800 човека и 62 големи кораба-съкровищници (на английски: treasure ships) и 190 по-малки плавателни съда.[2][3] На корабите пътуват моряци, лоцмани, лекари, пътешественици, работници и войници. Преводач и пътеписец е Gong Zhen, който описва експедициите в книгата "The Annals of Foreign Nations in the Western Ocean", публикувана през 1434 г.[4]

През 1409 година, по време на второто си плаване (1407-1409), Джън Хъ влиза в конфликт с владетеля на Цейлон Алагонакара, когото пленява и отвежда в китайската столица Нанкин.

При третото пътуване, 1409-1411, заобикаля Индия и достига до Ормуз на входа на Персийския залив.

При четвъртото пътуване през 1413–1415 г. Джън Хъ отново достига Ормуз, като оттам изпраща мисия към Мека и Египет и друга към Аден и Малинди, която почти достига Мозамбикския проток. При завръщането си довежда в Нанкин посланици на повече от 30 държави, които отдават почести на императора, както и екзотични подаръци, като зебри и жирафи за императорската зоологическа градина.

Той отново посещава Източна Африка при петото (1416-1419) и шестото си пътуване (1421-1423), при което връща посланиците в техните страни.

През 1424 император Юнлъ умира и неговият наследник Хунси прекратява експедициите, като Джън Хъ е назначен за началник на гарнизона в Нанкин. Той оглавява едно последно пътуване през 1430-1433, по времето на император Сюендъ. По време на тази експедиция Джън Хъ умира (1435 година). Макар че в Китай има негов гроб, той е празен — като други велики мореплаватели той бил погребан в морето.[5]

Кораби[редактиране | edit source]

В разказите за пътешествията на Джън Хъ корабите заемат основно място. Това са гигантски дървени кораби, много по-големи от всички други исторически известни плавателни съдове. Наречени са кораби-съкровищници (на английски: treasure ships, на тях плават адмиралът и неговите заместници. Те са девет-мачтови, с размери около 126 на 50 m (според по-късни сведения). Това приблизително е размерът на футболно игрище. [6][7]. Друг вид кораби са товарните или конски кораби (на английски: equine ships), пренасящи конете, стоки и дървен материал за ремонт на корабите. Те са осем-мачтови, с размери около 100 на 40 m.[6]. Следват продоволствените кораби (на английски: supply ships) , превозващи храна за екипажа (седем-мачтови, 78 на 35 m [6]; военните транспортери (на английски: troop transports), шест-мачтови, 67 на 25 m [6]; бойните кораби (на английски: ), пет-мачтови, дълги 50 m [6]; патрулни лодки (на английски: patrol boats) с осем гребла и дължина 37 m [6] и водни танкери (на английски: water tankers), пренасящи прясна вода, достатъчна за около месец [6].

Ако разказите са достоверни, корабите-съкровищници са били с огромни размери, с по четири палуби и способни да поберат по 500 пътника и голямо количество карго. Марко Поло и Ибн Батута описват многомачтови кораби, способни да пренасят от 500 до 1000 души [8] Италианецът Николо Конти, съвременник на Джън Хъ е свидетел на джонки от Югоизточна Азия, които били с 5 мачти и водоизместимост около 2000 тона.[9] Съществуват източници, които твърдят че корабите-съкровищници може да са достигали и 180 m дължина.[10][11].

Памет[редактиране | edit source]

Гробът на Джън Хъ в Нандзин е запазен, макар и съдържащ само меча му и лични вещи, защото той самият е погребан в морето близо до Каликут в Западна Индия. Това е типичен мюсюлмански гроб с арабски надпис.

Наскоро в Нандзин е открит и гроба на Хонг Бао — близък съратник на Джън Хъ.

В Китайската народна република, 11 юли е обявен за Ден на морето (中国航海日) и е посветен на чествуване на първото пътуване на Джън Хъ.

Галерия[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. The Hui ethnic minority. // People's Daily.
  2. Dreyer (2006): 122–124
  3. Briton charts Zheng He's course across globe. // Chinaculture.org. Посетен на 23 July 2009.
  4. National Library of Australia
  5. The Seventh and Final Grand Voyage of the Treasure Fleet. // Mariner.org. Посетен на 23 July 2009.
  6. а б в г д е ж "History of the Ming dynasty" «明史», Zhang Tingyu chief editor, published 1737, “四十四丈一十八丈”
  7. "Eunuch Sanbao's Journey to the Western Seas" «三宝太监西洋通俗演义记», Luo Maodeng, published 1597, “宝船长四十四丈四,阔一十八丈,每只船上有九道桅”
  8. Science and Civilization in China, Joseph Needham, Volume 4, Section 3, pp.460-470
  9. Science and Civilization in China, Joseph Needham, Volume 4, Section 3, p.452
  10. Taiwan: A New History, Murray A. Rubinstein, page 49, M. E. Sharp, 1999, ISBN 1-56324-815-8
  11. Chinese discoverers dwarfed European travels, Tony Weaver, IOL, 11 November 2002.

Източници[редактиране | edit source]

  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г. Т. 1 Географические открытия народов Древнего мира и средновековья (до плаваний Колумба), М., 1982 г., стр. 157-159. http://www.bookshunt.ru/b9364_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.1


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Zheng He“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.