Робот

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Промишлен робот в леярна
Играчка робот-робот Robosapien Версия 1.
Прахосмукачка-робот Roomba от първо поколение.

Роботът е машина с автоматично управление, което може автономно да изпълнява определени задачи, почти винаги с помощта на електронен хардуер и програмирани инструкции. Чрез своя вид и движения роботите често създават усещането, че имат собствени намерения и самостоятелна способност за действие.[1][2]

Роботите обикновено се използват за изпълнение на задачи, прекалено еднообразни, мръсни или опасни за човека. Индустриалните роботи, използвани в промишленото производство, са най-често срещаният вариант, но постепенно се появяват и потребителски роботи, почистващи пода или косящи трева. Други приложения включват почистване на разливания на токсични вещества, изследване на океаните и космоса, хирургия, минно дело, спасителни операции, търсене на пехотни и танкови мини. Роботите си проправят път в развлекателната индустрия и домашното здравеопазване.

Наименование[редактиране | edit source]

Думата „робот“ произлиза от чешката дума „robota“, означаваща работа, но и ангария, изморителен труд (робски труд). Тя е използвана за първи път от писателя Карел Чапек в пиесата му „R.U.R.“ (Росумски универсални роботи), публикувана през 1920 година.[3]

В пиесата на Карел Чапек роботите са продукти на фабрика за изкуствени хора, близки до днешната концепция за андроиди, машини, които могат да бъдат сбъркани с хора. Тяхната безжизненост постепенно се променя и поведението им започва да се ръководи от емоции и чувства. Един от проблемите в пиесата е дали роботите са обект на експлоатация и какви са последствията от отношението към тях.

Според самия Карел Чапек, думата не е измислена от него, а от неговия брат, художникът и писател Йозеф Чапек.[3] В своя статия за списанието Лидове новини от 1933 година Карел Чапек обяснява, че първоначално е възнамерявал да нарече създанията „лабори“ (от латинското „labor“, „труд“), но думата не му харесва и той иска съвет от брат си, който предлага „роботи“.

Думата роботика (на английски: robotics), описваща научно-приложната област, изследваща роботите, е създадена от американския писател от еврейски проиход Айзък Азимов.

Определение[редактиране | edit source]

Думата робот се използва по отношение на голям набор от машини, които могат да извършват движение и физически операции. Те се проявяват в множество форми, вариращи от хуманоид, който имитира човешката форма и начин на придвижване, до индустриални, чиито вид се определя от функцията, която изпълняват. Роботите могат да се групират на мобилни (в това число и автономни превозни средства), манипулаторни (индустриални роботи), и реконфигурируеми, които се приспособяват към задачата, която изпълняват. Те могат да се контролират от човек — например управляваните от разстояние роботи за обезвреждане на бомби, роботизирани ръце и др. Могат да действат в съответствие със заложена в тях способност за вземане на решения, предоставена от изкуствен интелект. Повечето съществуващи роботи попадат между тези две крайни категории и се управляват от програмирани компютри. Такива роботи могат да съдържат обратна връзка, за да взаимодействат със средата, но не притежават действителна интелигентност. Думата робот се използва също така в общ смисъл за всяка машина, която имитира действия на човек във физически или мисловен смисъл.

История[редактиране | edit source]

Рисунката на музикалните роботи на Ал-Джазари

В много древни митологии присъстват изкуствени хора, като механичните слуги, създадени от древногръцкия бог Хефест,[4] Галатея, оживялата статуя на Пигмалион, глинените големи от еврейската легенда или глинените гиганти от скандинавските митове.

През 4 век пр.н.е. гръцкият математик Архит описва механична птица, задвижвана с пара. В съставения по същото време китайски текст Лие Дзъ се описва срещата между древен владетел и изобретател, където са представени множество автомати, включително хуманоидно устройство.[5] През 1 век александриецът Херон създава множество множество автоматизирани устройства и описва машини, задвижвани с въздушно налягане, пара и вода.[6]

През 12 век арабският учен Ал-Джазари конструира няколко автоматични машини, сред които кухненски уреди и програмируеми музикални автомати, задвижвани с вода.[7][8] В края на 15 век италианецът Леонардо да Винчи прави подробни чертежи на механичен рицар, който може да сяда и да движи части от тялото си.[9] В началото на 18 век французинът Жак дьо Вокансон демонстрира няколко подвижни автомата в естествен размер - свирачи на флейта и гайда и патица.[10] В края на века в Япония са описани множество механични играчки и животни.

През 19 век японският изобретател Хисашиге Танака създава много крайно усложнени механични играчки, някои от които могат да сервират чай, да изстрелват стрели и дори да изписват японски логограми.[11] През 1898 година Никола Тесла демонстрира радиоуправляемо торпедо[12] и има намерение да доразвие идеята си в система от оръжия за американския военноморски флот.[13][14]

През 1926 година Уестингхаус Електрик Корпорейшън създава Телевокс, първият робот използван за полезна работа. През следващите години те създават няколко нови модела, сред които е хуманоидният Електро, използван за демонстрации.[15][16] Първите електронни автономни роботи са конструирани в Англия от американеца Уилям Грей Уолтър през 1948-1949 година. Тези устройства, наречени Елмър и Елзи, могат да усещат светлината и допира до външни предмети и да използват тези стимули за да се ориентират при придвижване.[17]

Първият същински съвременен робот, програмируем и с цифрово управление, е създаден от американеца Джордж Девол през 1954 година и е наречен Унимейт. Първото устройство е инсталирано през 1961 година в завод на Дженеръл Мотърс и се използва за повдигане и подреждане на горещи метални отливки.[18]

През следващите десетилетия промишлените роботи се разпространяват широко, извършвайки различни дейности по-евтино или с по-голяма точност и надеждност от хората. Те се използват и за работи, които са твърде мръсни,опасни или отегчителни, за да бъдат извършвани от хора. Роботите намират широко приложение в производството, сглобяването, пакетирането, транспорта, наземните и космически изследвания, хирургията, въоръжението, лабораторните изследвания.

Съвременно използване на роботите[редактиране | edit source]

Роботите стават все по-сложни и това увеличава употребата им в индустрията. Главната употреба на роботи досега е била автоматизацията на индустриите за масово производство, при които е необходимо непрекъснато да се повтарят определени операции по един и същ начин. Пример за използването на големи и сложни роботи е при производството на автомобили.

Роботите се използват в процесите на боядисване, заваряване и сглобяване на автомобили. Те са подходящи за подобни операции, тъй като задачите могат да бъдат точно определени и трябва да се изпълняват по един и същ начин без голяма необходимост от обратна връзка за контрол на конкретния начин, по който е било извършено действието. Размерът на индустриалните роботи може да варира в голяма степен, поради което могат да извършват значително повече действия, отколкото би могъл човек.

Те могат да работят в неприятна или опасна за човека среда — например обезвреждане на бомби, работа под водата, в минното дело и за почистване на токсични отпадъци. В последния случай се използват роботи, които да патрулират. При аварията на АЕЦ Фукушима за работа по авариралите реактори се използват два вида роботи "Миниробо". Единият е човекоподобна машина с 4 камери, сензори за температура, задименост и ниво на радиация. С помощта на механичната си ръка "Миниробо" ще мести евентуални препятствия по пътя си, но също така ще събира различни предмети, ако това е необходимо. Другият вид са наречени "змии". Те са по-малки по размери и могат да се вмъкват на недостъпни места. От тях се очаква да подадат информация, вкл. визуална, за състоянието на реакторите и на хранилищата за отработено гориво[19]

Превозни средства с автоматично насочване са подвижни роботи, които се използват в големи съоръжения като складове и болници и пристанища за обработка на контейнери, за превозването на стоки или дори за патрулиране с цел осигуряване на безопасността и сигурността. Подобни превозни средства следват кабели, маркери или използват лазерно насочване за навигиране в района.

В момента на пазара се предлагат домашни роботи, които извършват прости операции като почистване на прах или косене на трева. Примери за такива са Scooba и Roomba, производство на iRobot, Robomower на Friendly Robotics и Automower на Electrolux.

Други домашни роботи са предназначени да правят компания или да играят с хора. Примери за това са Айбо на компанията Сони, успешен продукт, представляващ куче-робот, Paro — робот бебе-тюлен, който се грижи за пациенти в домовете им и Wakamaru, хуманоиден робот, предназначен за възрастни хора и хора с увреждания.

Източници[редактиране | edit source]

  1. robot. // Merriam-Webster, 2010. Посетен на 9 септември 2010.
  2. robot. // Yahoo! Education. Yahoo!, 2010. Посетен на 9 септември 2010.
  3. а б Zunt, Dominik. Who did actually invent the word "robot" and what does it mean?. // The Karel Čapek website. Посетен на 11 септември 2007.
  4. Ancient Greek Ideas on Speech, Language, and Civilization. Oxford University Press, 2003. ISBN 978-0199256167.
  5. Needham, Joseph. Science and Civilization in China: Volume 2. Taipei, Caves Books, 1986.
  6. O'Connor, J.J и др. Heron biography. // The MacTutor History of Mathematics archive. Посетен на 5 септември 2008.
  7. Fowler, Charles B. The Museum of Music: A History of Mechanical Instruments. // Music Educators Journal 54 (2). MENC_ The National Association for Music Education, October 1967. DOI:10.2307/3391092. с. 45–49.
  8. Sharkey, Noel. A 13th Century Programmable Robot. // The University of Sheffield, 2010. Посетен на 18 септември 2010.
  9. Leonardo da Vinci's Robots. // Leonardo3.net. Посетен на 25 септември 2008.
  10. Wood, Gabby. Living Dolls: A Magical History Of The Quest For Mechanical Life. // The Guardian, 2002.
  11. Hornyak, Timothy N. Loving the Machine: The rt and Science of Japanese Robots. New York, Kodansha International, 2006. ISBN 4-7700-3012-6.
  12. Cheney, Margaret. Tesla, man out of time. New York, Dorset Press, 1989. ISBN 0-88029-419-1.
  13. Патент номер 613809, САЩ
  14. Tesla - Master of Lightning. // PBS.org. Посетен на 24 септември 2008.
  15. Robot Dreams : The Strange Tale Of A Man's Quest To Rebuild His Mechanical Childhood Friend. // The Cleveland Free Times. Посетен на 25 септември 2008.
  16. Schaut, Scott. Robots of Westinghouse: 1924-Today. Mansfield Memorial Museum, 2006. ISBN 0978584414.
  17. Holland, Owen. The Grey Walter Online Archive. // Посетен на 25 септември 2008.
  18. Robot Hall of Fame - Unimate. // Carnegie Mellon University. Посетен на 28 август 2008.
  19. Роботите влизат във "Фукушима І", в. Труд, 22 март 2011, стр. 30

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]