Бартулумеу Диаш
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Бартулумѐу Дѝаш (на португалски: Bartolomeu Dias, МФА:[baɾtuluˈmeu ˈdiɐʃ]) (роден около 1450—1500) е португалски пътешественик - мореплавател и изследовател.
През 1487 година заобикаля Африка, откривайки Нос Добра Надежда, в търсене на морски път към Индия, ставайки първият европеец преминал от Атлантическия океан в Индийския океан.
[редактиране] Биография
За ранния живот на Диаш практически нищо не е известно. Дълго време бил считан за син на един от капитаните на Енрике Мореплавателя, но това също е недоказано твърдение. Обикновенно към неговото име е добавяна и фамилията „де Новаиш“, което е документирано за първи път през 1571 г., когато внука на Диаш получава назначение за губернатор на Ангола.
През 1474 година бъдещия крал Жуау II взема под свой личен надзор португалската търговия с Гвинея. Основно го занимавал въпроса за това, колко още на юг се простира африканското крайбрежие. За тази цел на юг са изпратени няколко капитани, от които най-далеч достига Диого Као, който поставя паметен знак с кралски печат на територията на съвременна Ангола.
След като капитан Диого Као изчезва без следа след поредна експедиция, кралят поръчва на Диаш да заеме неговото място и да се отправи на експедиция в търсене на приказното царство на Презвитер Йоан, което според редици притчи се намира някъде дълбоко във вътрешността на Африка. Експедицията на Диаш се състои от три кораба, един от които командов неговия брат.
Като се приемат за достоверни записките на Христофор Колумб, Диаш отплува от Лисабон през август 1487 г., а на 4 декември с.г. акостира със своя якор в залива „Св. Стефан“, южна Намибия. След 6 януари 1488 г. започнали свирепи бури, които принуждават Диаш да излезе в открито море. След няколко дни той се опитва да се завърне в залива, но земя не се виждала. Търсенето на суша продължило до 3 февруари 1488 година, когато, завивайки на север, португалците открили южният бряг на Африка, източно от нос Добра Надежда.