Бартулумеу Диаш

Бартулумеу Диаш португалски изследовател Статуя на Диаш в Кейптаун Роден: около 1451 Португалия Починал: 29 май 1500  (на около 49 години) южно от Добра надежда

Бартулумѐу Дѝаш (на португалски: Bartolomeu Dias, МФА:[baɾtuluˈmeu ˈdiɐʃ]) (роден около 1450—1500) е португалски пътешественик - мореплавател и изследовател.

През 1487 година заобикаля Африка, откривайки Нос Добра Надежда, в търсене на морски път към Индия, ставайки първият европеец преминал от Атлантическия океан в Индийския океан.

За ранния живот на Диаш практически нищо не е известно. Дълго време е считан за син на един от капитаните на Енрике Мореплавателя, но това също не е недоказано твърдение. Обикновено към неговото име е добавяна и фамилията „де Новаиш“, което е документирано за първи път през 1571 г., когато внука на Диаш получава назначение за губернатор на Ангола.

През 1474 година бъдещия крал Жуау II взема под свой личен надзор португалската търговия с Гвинея. Основно го занимава въпроса за това, колко още на юг се простира африканското крайбрежие. За тази цел на юг са изпратени няколко капитани, от които най-далеч достига Диого Као, който поставя паметен знак, т.н. падран (каменен стълб с изобразен на него кралски герб) на територията на съвременна Ангола.

Карта на експедицията на Диаш.

След като капитан Диого Као изчезва без следа след поредна експедиция, кралят поръчва на Диаш да заеме неговото място и да се отправи на експедиция в търсене на приказното царство на Презвитер Йоан, което според редици притчи се намира някъде дълбоко във вътрешността на Африка. Експедицията на Диаш се състои от три кораба, един от които се командва от неговия брат, а за главен кормчия на флотилията е назначен Перу Аленкер.

Като се приемат за достоверни записките на Христофор Колумб, Диаш отплува от Лисабон през август 1487, открива югозападното крайбрежие на Африка от 22º до 33º ю.ш., а на 4 декември с.г. акостира в залива „Св. Стефан“, южна Намибия. Продължава плаването си на юг и открива залива Уолфиш Бей (8 декември), залива Людериц (26 декември) и залива Спенсър (31 декември), част от южното крайбрежие между 22º и 26º и.д. (зал.Алгоа, 3 февруари, 33°50′ ю. ш. 25°50′ и. д.33.833333° ю. ш. 25.833333° и. д. -33.833333, 25.833333) и планината Хамаис (6 януари 1488). След 6 януари започват свирепи бури, които принуждават Диаш да излезе в открито море. След няколко дни той се опитва да се завърне в залива, но не успява. Търсенето на суша продължава до 3 февруари 1488, когато завивайки на север, португалците откриват южният бряг на Африка, на който акостират и установяват първите взаимоотношения с местните племена на бушмените. Диаш възнамерява да продължи на изток, но екипажат не е съгласен с неговите идеи, поради което след няколкоседмично пребиваване на брега експидицията потегля обратно. По пътя са открити нос Иглен нос (16 май, 34º 52` ю.ш., най-южната точка на Африка), нос Добра Надежда (16 август) и залива Сейнт Хелена (18 август), след което експедицията се завръща в Португалия с известието, че е открит морския път за Индия.

Източници

• Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 143-144. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
• Горнунг, М. Б., Ю. Г. Липец и И. Олейников, История открытия и исследования Африки, М., 1973., стр. 64-65. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279370/