Диого Као

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Диого Као в Конго

Дио̀го Ка̀о (на португалски Diogo Cão, произнася се по-близко до Диогу Кау и Диогу Кан) (ок. 1440 - 1486) португалски мореплавател.

Роден е около 1440 в португалския град Вила Реал.

През 1481-1482 участва като капитан на една от каравелите в ескадрата на Диого Азанбужи за основаване на португалска колония на Златния Бряг (сега Гана). Као участва в построяването на колонията, където остават почти всички кораби от флотилията. Части от екипажите на корабите организират отряди за лов на роби, за построяване на града и форта към него.

През юни 1482 извършва самостоятелно разузнавателно плаване покрай брега и открива Гвинейския залив. Продължава на юг и открива западното крайбрежие на Африка от 1º до 13º 30` ю.ш. (нос Санта Мария), в т.ч. на 22 юли устието на река Конго. На 6° ю.ш. слиза на брега и поставя падран – каменен стълб с кралския герб, името на краля и мореплавателя и датата на откритието. (Същият е намерен през 1859 г.). На нос Санта Мария (13°25′14″ ю. ш. 12°32′03″ и. д. / 13.420556° ю. ш. 12.534167° и. д.) поставя още един падран (открит през 1886 г.) и през април 1484 се завръща в Португалия.

През 1484-1486 Као възглавява нова експедиция с два кораба, в която взема участие известният картограф Мартин Бехайм от Нюрнберг. Експедицията открива цялото крайбрежие на Ангола и голям участък от пустинния югозападен бряг на Африка – от устието на река Кунене до нос Крос (21°46′23″ ю. ш. 13°57′00″ и. д. / 21.773056° ю. ш. 13.95° и. д.), където поставя трети падран. По този начин Као открива над 2500 км от западното крайбрежие на Африка на юг от Екватора.

На връщане, в устието на Конго е ухапан от отровна змия и умира, а после почти целия му екипаж загива при атака на племето живеещо в близост до реката.

След завръщането си от плаването през 1492 Мартин Бехайм изработва в Нюрнберг най-стария съхранил се досега глобус на Земята.

Източници[редактиране | edit source]

  • Горнунг, М. Б., Ю. Г. Липец и И. Олейников, История открытия и исследования Африки, М., 1973., стр. 61-62. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279370/
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г. Т. 1 Географические открытия народов Древнего мира и средновековья (до плаваний Колумба), М., 1982 г., стр. 251-252. http://www.bookshunt.ru/b9364_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.1