Едил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Древен Рим

Roman SPQR banner.svg


Тази статия  е част от сериите
за Древен Рим.


Периоди
Седемте царе на Рим
753 пр.н.е. – 509 пр.н.е.
Римска република
508 пр.н.е. – 27 пр.н.е.
Римска империя
27 пр.н.е. – 476/1453
Принципат
Западна империя
Доминат
Източна империя
Обикновени магистратури

Консул
Претор
Квестор
Промагистрат

Едил
Трибун
Цензор
Управител на Рим

Извънредни магистратури

Диктатор
Началник на конницата

Триумвират
Децемвири
 

Мандатни длъжности

Понтифекс
Легат
Dux
Officium
Префект
Викариус
Vigintisexviri
Ликтор

Магистър Милитум
Император
Принцепс
Август
Цезар
Тетрархия

Институции, римско право

Сенат
Cursus honorum
Римско събрание
Колегии

Римско право
Римско гражданство
Imperium


редактиране

Едил (лат. aedilis от aedes — храм) — длъжностно лице в Древен Рим, отговарящо за спортните състезания, строителния надзор, осигуряване на зърнените запаси на града и грижа за инфраструктурата. Длъжността едил се появила през 494 пр.н.е., първоначално като нисш римски магистрат от плебеите. Плебейските едили изпълнявали ролята на помощници на трибуна. Впоследствие едилите се разделят на плебейски и патрициански, а в по-късния период тази длъжност не била свързана с произход.

Курулните едили, устроили за своя сметка Мегалезийските и Римските игри. Носили тога с пурпурна лента и други почетни знаци, като курулно кресло и маски на предците. Плебейските едили устроили Плебейските игри и празниците на Церера и Флора.

Цицерон (Legg. iii. 3, 7) разделя задълженията на едилите на три:

  1. Грижа за града: ремонт и запазване на храмовете, каналите и акведуктите; почистването и павирането на улиците; наредби за трафика, опасните животни и разрушените сгради; предпазни мерки срещу пожари; надзор на бани и ханове; наказване на комарджиите и лихварите; обща грижа за обществения морал, включваща предпазване от чужди суеверия.
  2. Осигуряване на провизии: проучване на качеството на доставяната стока и правилното измерване на теглото и мерките ѝ; покупка и осигуряване на зърно, за да има в случай на необходимост.
  3. Грижа за игрите: контрол и организация на обществените игри.

По време на Октавиан Август длъжността изгубила своето значение и свързаните с нея юридически отговорности, както и грижата за игрите, преминали към претора, а отговорностите за града — към градските префекти. След това в империята, в която до 3 век били назначавани по 6 едили, длъжността престанала да съществува.