Комиция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Древен Рим

Roman SPQR banner.svg


Тази статия  е част от сериите
за Древен Рим.


Периоди
Седемте царе на Рим
753 пр.н.е. – 509 пр.н.е.
Римска република
508 пр.н.е. – 27 пр.н.е.
Римска империя
27 пр.н.е. – 476/1453
Принципат
Западна империя
Доминат
Източна империя
Обикновени магистратури

Консул
Претор
Квестор
Промагистрат

Едил
Трибун
Цензор
Управител на Рим

Извънредни магистратури

Диктатор
Началник на конницата

Триумвират
Децемвири
 

Мандатни длъжности

Понтифекс
Легат
Dux
Officium
Префект
Викариус
Vigintisexviri
Ликтор

Магистър Милитум
Император
Принцепс
Август
Цезар
Тетрархия

Институции, римско право

Сенат
Cursus honorum
Римско събрание
Колегии

Римско право
Римско гражданство
Imperium


редактиране

Комициите (лат. comitia, от comeo — събрание, сбор) са народни събрания в Древен Рим. Първоначално са организирани по родов принцип, по-късно според имуществен ценз, а накрая - според обитаваната територия. Комициите приемали първоначално законите (leges), някои от които са били утвърждавани от Сената, избират по-низшите по ранг магистрати и действат като местни органи на властта. Притежавали и правораздавателни функции по особено тежки престъпления, за които можело да бъде получено и смъртно наказание.

Видове комиции[редактиране | edit source]

В различните исторически периоди са съществували три вида комиции:

  • Куриатни комиции - събрания на патрициите по курии. Не се включвали плебеите. Това е най-старото римско събрание след Comitia Calata. Организирани са в 30 курии, всяка от които дава по един глас.
  • Центуриатни комиции - Тези събрания обединявали и патриции и плебеи, като се гласувало на база имуществен ценз. Според историческата традиция били създадени в средата на 6 в.пр.н.е. от Сервий Тулий. Центуриатните комиции решавали въпросите за войната и мира, избирали висшите магистрати, изпълнявали съдебни функции. Свиквали се на Марсово поле от висшите длъжностни лица - консулите. Всички римски граждани образували 193 центурии, но 98 от тях били представители на най-богатите. Гласувало се по центурии, като всяка имала право на един глас. Първо гласували центуриите на най-богатите, после тези на следващите класи. Когато за дадено предложение се получели повече от половината от гласовете, то ставало закон, но тъй като представителите на най-богатите били повече от половината народни представители, тази неравнопоставеност будела недоволство. През втората част на 3 в пр.н.е. след проведена реформа, всяка от петте класи на римските граждани давали по еднакъв брой центурии - 70.
  • Трибутни комиции – събрания на всички граждани по териториални окръзи - триби (tribus). Произлиза от събранията на плебса (concilia plebis), на които се избирали народните трибуни и плебейските едили и се датира от средата на 5 в. пр.н.е. В резултат на борбата на плебеите с патрициите през 287 пр.н.е. те получили законодателна, а след това и съдебна власт и правото да избират всички некурулни магистрати, превръщайки се във важен вид на народното събрание. Трибутните комиции били свиквани от консулите или преторите. Събирали се на Форума или на Марсово поле. Техните правомощия били:
  1. политически - избор на низшите магистрати: квестори, едили, както и на народни трибуни и плебейски едили
  2. законодателни -гласуване на законите
  3. съдебни-право да се произнасят присъди при определени казуси.

Организацията на трибутните комиции, основани на териториалния принцип, би трябвало да осигури истинско демократично представителство. В действителност обаче разграничението между 4-те градски и 31 селски триби в съчетание с правото на цензорите да вписват произволно гражданите, в която триба решат, подкопало този принцип. Надделяло предимството на заможните граждани, които били вписвани в селските триби, притежавайки 31 гласа, докато бедното население било вписвано в градските триби, оставайки само с 4 гласа.