Авъл Дидий Гал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Авъл Дидий Гал
римски политик
Роден: ?
?
Починал: ?
?

Авъл Дидий Гал (на латински: Aulus Didius Gallus) e римски сенатор и генерал през 1 век сл.н.е.

На един надпис в Олимпия [1] на жертвоприношение от Дидий Гал са изредени отчасти неговите служби.

По времето на император Тиберий Дидий Гал e квестор (вероятно през19 г.). Преди 36 г. той e проконсул на Сицилия и e в колегията на Quindecimviri sacris faciundis.[2] През 39 г. Дидий Гал e суфектконсул. От 38 до 49 г. той e curator aquarum. [3] [4] На един запазен надпис върху камък (cippus) се казва, че e работил с други двама колеги, Тит Рубрий Непот и Марк Корнелий Фирм, на акведуктите Аква Марция, Аква Тепула и Аква Юлия.

Когато император Клавдий през 43 г. започва инвазията в Британия, Дидий Гал го придружава като легат. Дидий Гал e през 44/45 г. управител на Мизия и се намесва във владетелската борба в Боспорското царство, като сваля цар Митридат и дава властта на по-малкия му брат Котис I през 45 г.[5] Вероятно за тези му успехи той получава Триумфалните ornamenti.

Между 49 и 52 г. той e проконсул на Азия или Африка. След смъртта на Публий Осторий Скапула Дидий Гал става през 52 г. управител на Британия.[6] Там той потушава през 52 г. бързо бунта на силурите. Дидий Гал помага на царицата на бригантите Картимандуа в борбата за трона със съпруга ѝ Венуций, като ѝ изпраща в помощ легион с командир Цезий Назика и спасява нейния трон. Той осигурява спечелената територия в Британия и строи пътища и крепости на границите. Квинт Вераний сменя през 57 г. вече остарелия Дидий Гал като управител на Британия.

Авъл Дидий Гал Фабриций Вейентон, който по времето на император Нерон e претор и по времето на Флавиите три пъти консул, e вероятно негов син или внук.

Литература[редактиране | edit source]

  • Edmund Groag, Didius
  • Rudolf Hanslik, Didius II.

Източници[редактиране | edit source]

  1. CIL 3 7247 (Снимка)
  2. CIL 3 7247
  3. Фронтин, de aquis 102
  4. CIL 06, 01248
  5. Тацит, Annalen 12, 15, 1.
  6. Тацит, Annalen 12, 40; 14, 29; Agricola 14.