Силий Италик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Тиберий Катий Асконий Силий Италик (Tiberius Catius Asconius Silius Italicus; * 25 или 26 г., Неапол; + 101 г., Неапол) e политик, сенатор и епически поет от Римската империя през 1 век сл. н. е.

През 68 г. Силий Италик e консул заедно с Публий Галерий Тракхал. От април? до 9 юни император Нерон става суфектконсул, без колега (за 5 път консул). По времето на Веспасиан Силий Италик е през 77 г. проконсул на провинция Азия и след това се оттегля от политиката. Заживява в имението си в Кампания, където създава творбите си и колекционира произведения на изкуството.

Като поет, той се обръща към житейския идеал от времето на император Октавиан Август. Привърженик е на стоическата философия. Автор е на епическата поемаПуника“ (на латински: Punica), състояща се от 17 книги, в която описва Втората пуническа война.

Литература[редактиране | edit source]

  • Erich Burck, Historische und epische Tradition bei Silius Italicus. Beck, München u.a. 1984. ISBN 3-406-09680-8, (Zetemata. 80) ISSN 1610-4188.
  • Steven H. Rutledge, Imperial inquisitions. Prosecutors and informants from Tiberius to Domitian, Routledge London 2001, ISBN 0-415-23700-9, S. 268–269
  • François Spaltenstein, Commentaire des Punica de Silius Italicus. Droz, Genf 1986–1990, 2 Bände. (Universität Lausanne. Publications de la Faculté des Lettres. 28) ISSN 0248-3521, (Lausanne, Univ., Diss., 1986).

Източници[редактиране | edit source]

  • Тацит, Historiae, III 65
  • Der Neue Pauly, Stuttgart 1999, T. 11, c. 557

Външни препратки[редактиране | edit source]