Публий Калвизий Сабин Попмоний Секунд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Публий Калвизий Сабин Попмоний Секунд (на латински: Publius Calvisius Sabinus Pomponius Secundus) е политик, сенатор и поет на Римската империя през 1 век сл.н.е. Той е приятел на Плиний Стари.

Произлиза от плебейската фамилия Помпонии от Игувиум в Умбрия и e син на Вистилия, която се омъжва шест пъти. Той е брат на Публий Суилий Руф, на Квинт Помпоний Секунд (суфектконсул 41 г.) и на Милония Цезония, четвъртата жена на Калигула, майка на неговата единствена дъщеря Юлия Друзила. Той е полубрат на генерал Гней Домиций Корбулон.[1]

Попмоний Секунд е приятел на Сеян.[2] От март до юни 44 г. Попмоний Секунд e суфектконсул на мястото на консула Гай Салустий Крисп Пасиен (ян.–фев.) заедно с Тит Статилий Тавър (ян.–юни). [3] През 50 г. той става управител на провинция Горна Германия и за победите си против хатите получава триумф.

Попмоний Секунд пише трагедии.[4].[5] [6]

Източници[редактиране | edit source]

  1. A.J. Woodman, Tacitus: The Annals (Hackett, 2004), p. 164 online
  2. Дион Касий, Roman History, lix. 6, 29.
  3. Fasti Capitolini
  4. Тацит, Annales, xi. 13, Dialogus de Oratoribus, 13.
  5. Gian Biagio Conte, Latin Literature: A History pp. 417–418 online; Vasily Rudich, Political Dissidence under Nero (Routledge, 1993), p. 304.
  6. Квинтилиан, Institutio Oratoria, x. 1. § 98.

Литература[редактиране | edit source]

  • Otto Ribbeck, Geschichte der römischen Dichtung, iii. (1892). and Tragicorum Romanorum fragmenta (1897)