Гней Домиций Корбулон

Гней Домиций Корбулон (на латински: Gnaeus Domitius Corbulo; * 7 г. в Пелтуинум,; † 67 г. Коринт) e политик, сенатор и генерал на ранната Римска империя.

Произлиза от фамилията Домиции. Той е син на претора Гней Домиций Корбулон Старши (номиниран за суфектконсул по времето на Тиберий) и Вистилия, която има шест брака и седем деца. Неговата половин сестра Милония Цезония е четвъртата жена на император Калигула.

На 1 юли 39 г. Корбулон е суфектконсул заедно с Гней Домиций Афер.

През 47 г. Клавдий го назначава за главнокомандващ на войската в Долна Германия, стационирана в днешен Кьолн. Там се бие против разбунтувалите се херуски и хавки. Той заповядва строеж на канал между реките Рейн и Маас, който се казва Fossa Corbulonis („Канал на Корбулон“). ^[1]

През 52 г. е управител на провинция Азия. Нерон след това го изпраща в Армения. По данни на Секст Фронтин [[1]], при обсдатата на Тигранакерт в 59 г. , за да сплаши арменците, обезглавил един от пленените варварски мегистани на име Ванад и главата му била изстреляна в обсадения град. Тацит в своите "Анали" дава други подробности - че "знатен варварин" бил заловен в лагера на Корбулон и след приложени мъчения признал че е изпратен с мисия да убие римския пълководец. След това той и сподвижниците му в лагера, които издал по време на мъчениата били наказани (т.е. екзекутирани). Обсадените жители на Тигранакерт се уплашили и изпратили златен венец на Корбулон като признание за покорност. Така той влязъл в града без бой. Твърде вероятно е това да е второто споменаване на предводителя на българите Вънд (освен от М.Хоренаци)който е бил съюзник на арменците. Арменците се уплашили и се предали. През 62 г. е в Сирия, ^[2]. През 67 г. Нерон го изпраща в Гърция. При пристигането си в Коринт получава съобщение от Нерон да се самоубие и той го прави.

Корбулон описва своя опит в Азия.

Корбулон е женен за Касия Лонгина, дъщеря на юриста Гай Касий Лонгин и Юния Лепида (пра-правнучка на император Август).

Той е баща на Домиция Корбула, която се омъжва за сенатора Луций Аний Винициан и на Домиция Лонгина, която 70 г. става съпруга на по-късния император Домициан.