Цезония
| Милония Цезония | ||
|---|---|---|
| римска императрица | ||
 |
||
| Милония Цезония от "Promptuarii Iconum Insigniorum" | ||
| Съпруга на | Калигула (император) | |
| Родена | ок. 5 г. | |
| Рим, Италия | ||
| Починала | 24 януари, 41 г. | |
| Рим, Италия | ||
| Предшествана от | Лолия Павлина | |
| Наследена от | Валерия Месалина | |
| Потомци | Юлия Друзила | |
| Династия | Юлиево-Клавдиева | |
| Майка | Вистилия | |
Милония Цезония (на латински: Milonia Caesonia) е четвъртата жена на Калигула, майка на неговата единствена дъщеря Юлия Друзила.
Бащата на Милония не е известен. Майка ѝ се казвала Вистилия и произхождала от сенаторското съсловие. Нейният баща и брат последователно са били претори при управлението на Октавиан и Тиберий. Брат ѝ бил приятел с Друз Стари, а през 32 г. изпада в немилост и се самоубива.
Вистилия се е омъжвала 6 пъти. От различните си съпрузи имала 7 деца. Милония е едно от тези деца. Скоро след нея се родил и бъдещят римски пълководец Гней Домиций Корбулон[1], който е баща на Домиция Лонгина, която 70 г. става съпруга на по-късния император Домициан.
По времето когато среща Калигула Цезония е била омъжена. От първия си брак има 3 деца. Не се отличавала нито с ум, нито с красота. [2]. Става любовница на Калигула около 39 г. Калигула се жени за нея през 40 г., в деня на раждането на своята единствена дъщеря [3]. Калигула я водил при войската, заедно със себе си, облечена във военни дрехи [4]. Имало слухове, че Цезония упоила мъжа си с любовна магия, която го довела до безумие[5].
Убита е по време на успешния заговор на началника на преторианците Херей от 24 януари 41 г. За тази постъпка Херей е екзекутиран от император Клавдий. Другите участници в заговора са пуснати на свобода. Преди смъртта си проявила мъжество и достойнство и твърдяла, че е предупреждавала Калигула, но той не я е послушал [6].
Източници [редактиране]
- ↑ Плиний Стари "Естествена история" VII 4
- ↑ Светоний ""Животът на 12-те цезари", "Калигула" 25
- ↑ Дион Касий, "Римска История", LIX, 23, 28
- ↑ Йосиф Флавий, "Юдейски древности", XIX 2, 4
- ↑ Ювенал, "Сатири", 616—617
- ↑ Плутарх, "Сравнителни животописания", "Марк Антоний" 87
