Цезония

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Милония Цезония
'римска императрица'
Milonia Caesonia.jpg
Милония Цезония от "Promptuarii Iconum Insigniorum"
Лични данни
Родена ок. 5 г.
Рим, Италия
Починала 24 януари, 41 г.
Рим, Италия
Предшествана от Лолия Павлина
Наследена от Валерия Месалина
Семейство
Брак Калигула (император)
Потомци Юлия Друзила
Династия Юлиево-Клавдиева
Майка Вистилия


Милония Цезония (на латински: Milonia Caesonia) е четвъртата жена на Калигула, майка на неговата единствена дъщеря Юлия Друзила.

Бащата на Милония не е известен. Майка ѝ се казвала Вистилия и произхождала от сенаторското съсловие. Нейният баща и брат последователно са били претори при управлението на Октавиан и Тиберий. Брат ѝ бил приятел с Друз Стари, а през 32 г. изпада в немилост и се самоубива.

Вистилия се е омъжвала 6 пъти. От различните си съпрузи имала 7 деца. Милония е едно от тези деца. Скоро след нея се родил и бъдещят римски пълководец Гней Домиций Корбулон[1], който е баща на Домиция Лонгина, която 70 г. става съпруга на по-късния император Домициан.

По времето когато среща Калигула Цезония е била омъжена. От първия си брак има 3 деца. Не се отличавала нито с ум, нито с красота. [2]. Става любовница на Калигула около 39 г. Калигула се жени за нея през 40 г., в деня на раждането на своята единствена дъщеря [3]. Калигула я водил при войската, заедно със себе си, облечена във военни дрехи [4]. Имало слухове, че Цезония упоила мъжа си с любовна магия, която го довела до безумие[5].

Убита е по време на успешния заговор на началника на преторианците Херей от 24 януари 41 г. За тази постъпка Херей е екзекутиран от император Клавдий. Другите участници в заговора са пуснати на свобода. Преди смъртта си проявила мъжество и достойнство и твърдяла, че е предупреждавала Калигула, но той не я е послушал [6].


Източници[редактиране | edit source]

  1. Плиний Стари "Естествена история" VII 4
  2. Светоний ""Животът на 12-те цезари", "Калигула" 25
  3. Дион Касий, "Римска История", LIX, 23, 28
  4. Йосиф Флавий, "Юдейски древности", XIX 2, 4
  5. Ювенал, "Сатири", 616—617
  6. Плутарх, "Сравнителни животописания", "Марк Антоний" 87

Вижте също[редактиране | edit source]