Музикален театър
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Музикалният театър или мюзикълът е вид сценично изкуство, характерно за 20 век, което комбинира елементи от живото музикално изпълнение и театъра.
Музиката варира като звучене от джаза до поп или класика. Текстът се нарича либрето (термин, заимстван от операта). Актьорският състав се подбира по критерии като актьорско майсторство, вокални данни, пластичност и фотогеничност.При Джордж Гершуин жанрът получава голямо развитие-той го въздига на такова равнище,което го превръща в художествен феномен благодарение на яркостта на песенния материал,лесните за възприемане и запомняне мелодии.В своите 29 мюзикъла композиторът е показал висока прецизност в трактовката на текста,както и на сценария.Между авторите на либретата личат имената на известни и авторитетни фигури в американската литература.Мюзикълът"Show girl" например е създаден по едноименната новела на Мак-Евоя,а последният мюзикъл на Гершуин,Извинете за моя английски"(Pardon my English)-по текст на Айра Гершуин,брат на композитора. Най-често мюзикълите се изпълняват без прекъсване.Изградени са като едночастни спектакли,в които разговорната реч се съчетава с песните и с кратки инструментални интермедии.Срещат се и встъпителни части,както в мюзикъла "Вълкът и седемте козлета" от Ал.Владигеров,където в началото има увертюра. Отделните номера на мюзикъла най-често представляват завършени песни,групирани в малки цикли.Срещат се и по-широко разгърнати заключителни части. Едни от най-популярните театри, в които се представят такива постановки, се намират по нюйоркският Бродуей и в лондонския Уест енд. Емблематичен пример за мюзикъл е например „Котките“, по либрето на Т.С. Елиът и с музика на Андрю Лойд Уебър, представена за първи път на 11 май 1981 г. в Уест Енд и не слизала от афишите по цял свят оттогава насам.
[редактиране] Адаптации
Някои от по-известните мюзикли са екранизирани и, обратно, литературни произведения и филми се превръщат в музикален театър.
Сред най-известните филмови адаптации по мюзикли са „Кабаре“, „Исус Христос Суперзвезда“, „Коса“, „Фантомът от Операта“, „Евита“ и „Чикаго“.
Пример за обратния път на адаптацията е романът „Целувката на жената-паяк“, превърнал се първо в широкоекранна адаптация и чак по-късно - в мюзикъл.
