Як
| Як | ||||||||||||||||||||||
 Bos grunniens |
||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
 Bos grunniens |
||||||||||||||||||||||
Якът (Bos grunniens), наричан още тибетски як, е едър бозайник от разред Чифтокопитни (Artiodactyla) с дълга гъста кафява козина. Следва да се отбележи, че в Тибет „як“ се наричат само мъжките животни, а женските са „дри“.
От края на 20 век се правят опити за изкуствено заселване на якове в България, като през 2005 в страната има около 17 екземпляра.[1]
Съдържание |
[редактиране] Физически характеристики
- Мъжки
- Маса—около 1200 кг.
- Височина на холката—2 м.
- Дължина на тялото—около 3,3 м.
- Рога—60 см.
- Женските са като цяло по-дребни.
Домашният як е значително по-дребен, размерите му са около наполовина на дивия. Козината му е дълга и гъста, с кафяв цвят.
[редактиране] Разпространение
Якът се среща в диво състояние в Хималаите (подвид Bos grunniens mutus). В редица страни (включително България) е успешно аклиматизиран или в процес на аклиматизация.
[редактиране] Начин на живот и хранене
Якът е тревопасен бозайник. Живее на малки стада.
[редактиране] Размножаване
Бременността на яка трае 258 дни. През юни женската ражда едно малко което ще остане със нея една година.
[редактиране] Допълнителни сведения
Якът се отглежда като домашно животно заради млякото (което понякога след раждане е с розов цвят поради наличие на кръв) и месото. Използва се също така и като работно животно за оран, превоз и др. Кръстосва се успешно с домашното говедо (Bos taurus), като кръстоската се нарича на тибетски „дзо“ или „дзопкйо“. Дивият як се ловува за месо. Числеността му намалява и се е превърнал в застрашен вид.
[редактиране] Бележки
- ↑ Горско стопанство (PDF). // Годишен доклад за състоянието и развитието на земеделието. Министерство на земеделието и горите, 2006. с. 169. Посетен на 1 август 2007.
