Як

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Як
Schwarzer Yakbulle.JPG
Bos grunniens
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Artiodactyla Чифтокопитни
семейство: Bovidae Кухороги
род: Bos Говеда
вид: B. grunniens Як
Научно наименование
Уикивидове Bos grunniens
Linnaeus, 1766

Якът (Bos grunniens), наричан още тибетски як, е едър бозайник от разред Чифтокопитни (Artiodactyla) с дълга гъста кафява козина. Следва да се отбележи, че в Тибет „як“ се наричат само мъжките животни, а женските са „дри“.

От края на 20 век се правят опити за изкуствено заселване на якове в България, като през 2005 в страната има около 17 екземпляра.[1], през 2011 и 2012 г. – 18 бр. (всичките в Държавно ловно стопанство-Витиня)[2].

Физически характеристики[редактиране | edit source]

  • Мъжки
    • Маса—около 1200 кг.
    • Височина на холката—2 м.
    • Дължина на тялото—около 3,3 м.
    • Рога—60 см.
  • Женските са като цяло по-дребни.

Домашният як е значително по-дребен, размерите му са около наполовина на дивия. Козината му е дълга и гъста, с кафяв цвят.

Разпространение[редактиране | edit source]

Якът се среща в диво състояние в Хималаите (подвид Bos grunniens mutus). В редица страни (включително България) е успешно аклиматизиран или в процес на аклиматизация.

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Якът е тревопасен бозайник. Живее на малки стада.

Размножаване[редактиране | edit source]

Бременността на яка трае 258 дни. През юни женската ражда едно малко което ще остане със нея една година.

Допълнителни сведения[редактиране | edit source]

Домашен оседлан як

Якът се отглежда като домашно животно заради млякото (което понякога след раждане е с розов цвят поради наличие на кръв) и месото. Използва се също така и като работно животно за оран, превоз и др. Кръстосва се успешно с домашното говедо (Bos taurus), като кръстоската се нарича на тибетски „дзо“ или „дзопкьо“. Дивият як се ловува за месо. Числеността му намалява и се е превърнал в застрашен вид.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Горско стопанство (PDF). // Годишен доклад за състоянието и развитието на земеделието. Министерство на земеделието и горите, 2006. с. 169. Посетен на 1 август 2007.
  2. ((bg)) БТА. Нетипични видове птици наблюдавани край София. // Вести.бг. Посетен на 2012-05-28.