Алборз

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за планината в Иран. За планината и върха в Русия вижте Елбрус.

Алборз
на персийски: البرز Flag of Iran.svg

Част от планината откъм провинция Семнан
Максимална височина 5670 m (18 602 ft) [1]
Местоположение
Алборз (Иран)
Montanya.svg
Иран
Географски координати 36°04′33″ с. ш. 51°47′46″ и. д. / 36.075833° с. ш. 51.796111° и. д.
Геология
Вид седименти
Възраст девон

Алборз или Елбурс (на персийски: البرز Loudspeaker.svg) е планинска верига в северен Иран. Простира се от границата с Азербайджан покрай южната част на Каспийско море до границите с Туркменистан и Афганистан.[2] Представлява естествена климатична и екологична бариера, отделяща Каспийската падина от Иранското плато. Най-високият връх е угасналият вулкан Дамaванд (5 670 m)[1].

Спътникова снимка на Каспийско море. Алборз е тъмно-зелената ивица около южния край на морето.
Топографска карта на Алборз

Етимология[редактиране | edit source]

Според някои предположения името Алборз произлиза от Harā Barazaitī, името на митичната планина в светата книга на зороастрийците Авеста. В средноперсийския език произношението се трансформира в Харборз, а в съвременния персийски става Алборз. Вероятният смисъл на израза е „висока стража“ или „висок пазител“. Не се знае, кога планинската верига Алборз придобива своето название, но се предполага, че в древността така са наричали големите планински масиви. Името на планината се произнася и като Елбурс, което става причина да се обърква с планината Елбрус в Кавказ. Вероятно приликата между имената не е случайна и произходът на названието Елбрус е същият, като в случая е налице фонетичното разместване на звуците (метатеза).[3]

Планини и върхове[редактиране | edit source]

Планинската верига Алборз се простира по цялата северна част на Иран и отделя Каспийската падина (26 m под морско равнище) от Иранското плато. Общата ѝ дължина е около 900 km [2], а ширината варира до 120 km.[3] Тя се състои от три относително обособени части: западна, централна и източна.[2]

Дамаванд през зимата

Планините на западната част се наричат Талеш. Те са разположени около югозападния край на Каспийско море и се отделят от централната част на Алборз чрез широката долина на река Сефид Руд.[3] Дължината им се оценява на 200 km, ширината е до 32 km. Тук се намират няколко върхове с височина около или малко над 3000 m.[2]

С названието Алборз обикновено се означава централната и най-високата част на веригата, дълга около 400 km и широка до 120 km. В този участък се намира най-високият връх на Иран — угасналият вулкан Дамаванд (5670 m). Няколко рида образуват забележителния масив Тахт-е Солейман. Билото му е с височина над 4000 m на площ над 30 km², а в центъра се намира вторият по височина връх на Алборз — Алам Кух (4850 m).[3]

Източeн Алборз е с дължина 300 km и се простира от югоизточния край на Каспийското море до планините Копетдаг на границата с Туркменистан. Ширината му е около 60-80 km. Той представлява поредица масиви, най-високият от които е планината Шах Кух (3936 m). В посока североизток и изток височината на билата постепенно намалява. В крайния си източен участък веригата се свързва с Хорасанските планини.[3]

Много от върховете в Алборз нямат имена, а тези, които са назовани, нямат стандартизирани имена — те могат да се различават в зависимост от картата. Понякога цялата верига се нарича планинска система Талеш-Алборз-Хорасан.[3] Включването или изключването на крайните масиви води до нееднозначност при определянето на общата дължина на Алборз. Стойности, които се дават за веригата, варират в широк интервал 500-1500 km.


Карта на централен Алборз Върхове: 1 Алам Кух
  -25 до 500 m  500 до 1500 m  1500 до 2500 m  2500 до 3500 m  3500 до 4500 m  4500 до 5610 m
2 Азад Кух 3 Дамаванд
4 До Берар 5 До Хахаран
6 Кал'е Гардан 7 Горг
8 Холено 9 Мехр Чал
10 Мишине Марг 11 Наз
12 Шах Алборз 13 Сиалан
14 Точал 15 Вараващ
Реки: 0
1 Аламут 2 Чалус
3 До Хезар 4 Хараз
5 Джайруд 6 Карадж
7 Коджур 8 Лар
9 Нур 10 Сардаб
11 Се Хезар 12 Шах Руд
Градове: 1 Амол
2 Чалус 3 Карадж
Други:
D Дизин (курорт) Шемшак (курорт)
Комплекс Точал Абали (ски център)
E Емамзаде Хашем
(гробница, Хараз (път))
K Кандован (тунел)
* Латиан (язовир) ** Лар (язовир)


Климат[редактиране | edit source]

Алборз е естествена климатична преграда, спираща влажните въздушни потоци от Каспийско море. Годишно валежите в подножието на северните склонове на планината са над 1000 mm, като количеството им се увеличава с височината. Климатът по южните склонове е от полупустинен тип. Тук валежите са нередовни и техните средногодишни количества са в интервал 280-500 mm.[2]

Флора и фауна[редактиране | edit source]

Персийски леопард

Разликата в климата на северните и южните склонове на Алборз определя и различната растителна покривка на планината. Северните склонове на централния Алборз са покрити с гъсти широколистни гори, чийто състав се мени с височината — в средната зона преобладава бук, а от 1700 m нагоре до нива, където дефилетата позволяват да премине влажният въздух, расте дъбова гора. В някои защитени долини има масиви от див кипарис. В долината на река Сефид Руд се отглеждат маслини.[2]

Южните склонове са покрита с растителност, характерна за планински степи. Тук се намират гори от хвойна, но преобладават треви и низки храсти.

Животинският свят е разнообразен и е известен с някои редки видове. Горите на северните склонове са ареал за диви котки — персийски леопард, рис, каракал. Те са обитавани от мечки, вълци глигани, сърни, благородни елени. В планината има също муфлони и диви кози. Сред многообразието на птиците най-много са грабливите видове — орли, соколи, мишелови. [2]

Зимни курорти[редактиране | edit source]

Ски курорт Дизин

Височината на планината и снежните зими осигуряват благоприятни условия за упражняване на зимни спортове. Такива възможности са създадени преди всичко в близост до иранската столица Техеран.[4]

  • Дизин — най-големият ски курорт на Иран. Намира се на 123 km северно от Техеран.
  • Шемшак — втори по големина ирански ски център. Неговите писти са по-стръмни от тези в Дизин и много от тях са предназначени за любителите на свободен стил.
  • Комплекс Точал — намира се във Веленджак, северното предградие на Техеран с много посолства и резиденции. Пистите са по склона на планината Точал и до тях се стига с кабинков лифт. Разстоянието между първата и последната станция на лифта е 7500 m. [5], което го прави един от най-дългите в света.
  • Абали — малко градче на 75 km от Техеран. Около него се намира най-старият в Иран ски център.
  • Дарбандсар — най-новият ски център на около 60 km североизточно от Техеран.

Природни ресурси[редактиране | edit source]

Естествените гори на Алборз заемат площ над 3 000 000 хектара, от които около 1 000 000 хектара могат да се използват като ресурс за дърводобивна промишленост. Планината има залежи на железни и оловно-цинкови руди. Тук се намират няколко въгледобивни мини. Реките са източник за поливното земеделие и водоснабдяване на селищата. Върху по-големите са построени язовири и водно-електрически централи.[2]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б NASA Earth Observatory
  2. а б в г д е ж з Encyclopædia Britannica: Elburz
  3. а б в г д е Encyclopædia Iranica: Alborz
  4. Iran Ski Areas
  5. Tochal Telecabin

Външни препратки[редактиране | edit source]