Стоян Марушкин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стоян Марушкин
български общественик
Роден
1840 г.
Починал
1907 г. (67 г.)
Петрич, Османска империя

Стоян Георгиев Марушкин е български общественик, участник в борбата за българска църковна независимост.

Страница от Мемоара от 1878 година с подписа на Стоян Марушкин

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стоян Марушкин е роден около 1840 година в град Петрич, тогава в Османската империя. Учи в местното гръцко училище. Сам се научава да чете и пише на български език. Собственик е на хан в града, известен като „Марушкин хан“ или „Българския хан“. Активно участва в борбите за църковно-национална независимост и българска просвета в Петричко. В годините 1868 - 1892 е член на Петричката българска община. Съдейства за разкриването на новобългарско училище в града през 1873 година. Дълги години е председател на местното църковно-училищно настоятелство. На 20 май 1878 година, като представител на Петричката българска община, заедно с учителя Георги Урумов, подписва в Солун Мемоара до Великите сили с искане за прилагане на Санстефанския договор и неоткъсване на Македония от новосъздадената българска държава.[1]

Дейността му предизвиква ненавистта на гъркоманска партия в Петрич. Марушкин е удушен през 1907 година в дома си, заедно с племенника си. [2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 654-659.
  2. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 549 - 550.