Ошо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за индийския духовен учител. За термина от дзен вижте Ошо (термин).

Бхагаван Шри Раджниш "Ошо"
индийски уховен учител
Роден
Починал
19 януари 1990 г. (58 г.)
Философия
Регион Индийска философия
Епоха Философия на XX век
Бхагаван Шри Раджниш "Ошо" в Общомедия

Раджни́ш Ча́ндра Мо́хан Джаин (на хинди: चन्द्र मोहन रजनीश), (също Бхагаван Шри Раджниш или Ошо) (11 декември 1931 - 19 януари 1990) е известен и приеман нееднозначно съвременен духовен учител и философ, живял в Индия и САЩ, основател на спорното духовно и философско движение "Ошо-Раджниш".

Детство и пробуждане[редактиране | редактиране на кода]

Ошо е роден с името Раджниш Чандра Мохан Джаин на 11 декември 1931 г. в Кучвада, малко село в щата Мадхя Прадеш, Индия. Астролог предрича, че е възможно да умре преди да навърши седем години. Родителите му джайнисти го изпращат да живее с баба си и дядо си по майчина линия до края на седмата му годишнина. Под влияние на баба си той расте без ограничения, забрани и образование. По-късно, известен вече под името Ошо, той заявява, че именно това е правилният метод за отглеждане на деца — принудителното образование и възпитаване по дадени стереотипи в тази възраст оказва неблагоприятно влияние върху развитието на личността и достойнството ̀. На 7-годишна възраст той се връща при родителите си, където по това време вече живеят баба му и дядо му по бащина линия.

На 21 март 1953 година, на 21-годишна възраст, Раджниш получава просветление. През 60-те работи като професор по философия в Университета в Джабалпур, Мадхя Прадеш.

В САЩ[редактиране | редактиране на кода]

Страдащ от диабет и болки в гърба през 1981 Раджниш заминава за САЩ в търсене на по-добри медицински грижи, а също, според слуховете, да избяга от данъчни проблеми в Индия. Пребиваването на Ошо в САЩ, създаването на ашрама Раджнишпурам в Орегон и перипетиите на него и учениците му с американските власти са подробно и интересно описани от Ма Прем Шуньо в книгата ѝ „Моите диамантени дни с Ошо“.

Учение[редактиране | редактиране на кода]

Учението на Ошо се корени в Хинду Адвайта веданта, която приема, че всяка реалност произтича от една единствена божествена същност. В тази мистична онтология, човешкото усещане за разделеност, дуалност и преходност се приемат за илюзии произведени от ума. Дуалистичното и преходно качество на света са един танц, една външна игра на космическото съзнание. В този танц, всяко нещо, всяко случване е свещено; има своя собствена стойност и носи своята цел само по себе си.

Беседите на Ошо не се провеждат в суха, академична обстановка, а примесени с шеги и вицове, поднесени с ораторско майсторство, което пленява много хора. Неговото учение не е статично, а променя своята насоченост с времето. Той с радост ползва парадокси и противоречия, които затрудняват представянето на труда му в съкратена форма. С компетентност във всички Източни религиозни традиции, в своето учение Ошо говори на широко и за многообразна част от Западните религиозни влияния.

Макар че Ошо е отхвърлял всички религии като ненужни и ограничаващи човешкото съзнание, той е смятал, че съществува божествено присъствие в природата, и навсякъде около нас.

"Десетте заповеди" на Ошо[редактиране | редактиране на кода]

В началото, все още известен като Ачария Раджнеш, кореспондент пита Ошо кои са неговите "Десет заповеди". В писмо той отговаря, че това е труден въпрос, защото той е против всякакви заповеди, но "просто на шега" се съгласява да посочи следните:

  1. Никога не се подчинявай на никакви заповеди, освен ако те не произхождат от дълбините ти.
  2. Няма друг Бог, освен самият живот сам по себе си.
  3. Истината е вътре в теб, не я търси никъде другаде.
  4. Любовта е молитва.
  5. Да станеш "Нищо" е врата към истината. Самото Нищо е целта, средството и постижението.
  6. Животът е сега и тук.
  7. Живей будно.
  8. Не плувай — носи се по течението.
  9. Умирай във всеки момент, за да можеш да бъдеш нов във всеки момент.
  10. Не търси. Това, което е, е. Спри и виж.

Запис от проведена беседа в ашрама в Пуна[редактиране | редактиране на кода]

Тук освен беседата, може да видите и какво представлява животът в ашрама в Пуна

Книги в България[редактиране | редактиране на кода]

  • Тантра, духовност и секс (Одисей)
  • Книга на тайните – том 1–5 (Шамбала)
  • Дао. Трите съкровища – том 1–3 (Шамбала)
  • Йога. Алфа и омега – том 1–5 (Шамбала)
  • Диамантената сутра (Шамбала)
  • Сърдечната сутра (Шамбала)
  • Тантра. Висшето разбиране (Шамбала)
  • Възгледът на тантра – том 1–2 (Шамбала)
  • Оранжевата книга (Шамбала)
  • Медитация: изкуството на екстаза (Шамбала)
  • Ошо библия – том 1–10 (Шамбала)
  • Трансформация на седемте тела (Шамбала)
  • Тук и сега (Шамбала)
  • Кундалини и чакрите (Шамбала)
  • Астромедитации (Шамбала)
  • В търсене на прекрасното (Шамбала)
  • Следвай ме (Гуторанов)
  • Казвам ви (Гуторанов)
  • За смелостта (Гуторанов)
  • За зрелостта (Гуторанов)
  • За творчеството (Гуторанов)
  • За медитацията (Гуторанов)
  • Индия, моя любов (Гуторанов)
  • Говори ми за любовта (Гуторанов)
  • Заратустра: богът, който умее да танцува (Гуторанов)
  • Спомени от едно прекрасно детство (Гуторанов)
  • Моите диамантени дни с Ошо (Шамбала)
  • Песен без думи (Шамбала)

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • Martin, Walter. The Kingdom of the Cults. Rev. ed. Minneapolis (MN), 1985, 353-361.
  • Palmer, Susan J. Moon sisters, Krishna mothers, Rajneesh lovers: Women’s roles in new religions. Syracuse (NY), 1994.