Ошо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

За термина от дзен вижте Ошо

Бхагаван Шри Раджниш "Ошо"
Духовен учител, философ
Роден: 11 декември 1931
Кучвада, щат Мадхя Прадеш, Индия
Починал: 19 януари 1990
Пуна, щат Махаращра, Индия

Раджни́ш Ча́ндра Мо́хан Джаин (на хинди: चन्द्र मोहन रजनीश), (също Бхагаван Шри Раджниш или Ошо) (11 декември 1931 - 19 януари 1990) е известен и приеман нееднозначно съвременен духовен учител и философ, живял в Индия и САЩ, основател на спорното духовно и философско движение "Ошо-Раджниш".

Детство и пробуждане[редактиране | edit source]

Ошо е роден с името Раджниш Чандра Мохан Джаин на 11 декември 1931 г. в Кучвада, малко село в щата Мадхя Прадеш, Индия. Астролог предрича, че е възможно да умре преди да навърши седем години. Родителите му джайнисти го изпращат да живее с баба си и дядо си по майчина линия до края на седмата му годишнина. Под влияние на баба си той расте без ограничения, забрани и образование. По-късно, известен вече под името Ошо, той заявява, че именно това е правилният метод за отглеждане на деца — принудителното образование и възпитаване по дадени стереотипи в тази възраст оказва неблагоприятно влияние върху развитието на личността и достойнството ̀. На 7-годишна възраст той се връща при родителите си, където по това време вече живеят баба му и дядо му по бащина линия.

На 21 март 1953 година, на 21-годишна възраст, Раджниш получава просветление. През 60-те работи като професор по философия в Университета в Джабалпур, Мадхя Прадеш.

В САЩ[редактиране | edit source]

Страдащ от диабет и болки в гърба през 1981 Раджниш заминава за САЩ в търсене на по-добри медицински грижи, а също, според слуховете, да избяга от данъчни проблеми в Индия. Пребиваването на Ошо в САЩ, създаването на ашрама Раджнишпурам в Орегон и перипетиите на него и учениците му с американските власти са подробно и интересно описани от Ма Прем Шуньо в книгата ѝ „Моите диамантени дни с Ошо“.

Учение[редактиране | edit source]

Учението на Ошо се корени в Хинду Адвайта веданта, която приема, че всяка реалност произтича от една единствена божествена същност. В тази мистична онтология, човешкото усещане за разделеност, дуалност и преходност се приемат за илюзии произведени от ума. Дуалистичното и преходно качество на света са един танц, една външна игра на космическото съзнание. В този танц, всяко нещо, всяко случване е свещено; има своя собствена стойност и носи своята цел само по себе си.

Беседите на Ошо не се провеждат в суха, академична обстановка, а примесени с шеги и вицове, поднесени с ораторско майсторство, което пленява много хора. Неговото учение не е статично, а променя своята насоченост с времето. Той с радост ползва парадокси и противоречия, които затрудняват представянето на труда му в съкратена форма. С компетентност във всички Източни религиозни традиции, в своето учение Ошо говори на широко и за многообразна част от Западните религиозни влияния. Макар че Ошо е отхвърлял всички религии като ненужни и ограничаващи човешкото съзнание, той е смятал, че съществува божествено присъствие в природата, и навсякъде около нас.

"Десетте заповеди" на Ошо[редактиране | edit source]

В началото, все още известен като Ачария Раджнеш, кореспондент пита Ошо кои са неговите "Десет заповеди". В писмо той отговаря, че това е труден въпрос, защото той е против всякакви заповеди, но "просто на шега" се съгласява да посочи следните:


  1. Никога не се подчинявай на никакви заповеди, освен ако те не произхождат от дълбините ти.
  2. Няма друг Бог, освен самият живот сам по себе си.
  3. Истината е вътре в теб, не я търси никъде другаде.
  4. Любовта е молитва.
  5. Да станеш "Нищо" е врата към истината. Самото Нищо е целта, средството и постижението.
  6. Животът е сега и тук.
  7. Живей будно.
  8. Не плувай — носи се по течението.
  9. Умирай във всеки момент, за да можеш да бъдеш нов във всеки момент.
  10. Не търси. Това, което е, е. Спри и виж.

Запис от проведена беседа в ашрама в Пуна[редактиране | edit source]

Тук освен беседата, може да видите и какво представлява животът в ашрама в Пуна

Книги в България[редактиране | edit source]

  • Тантра, духовност и секс (Одисей)
  • Книга на тайните – том 1–5 (Шамбала)
  • Дао. Трите съкровища – том 1–3 (Шамбала)
  • Йога. Алфа и омега – том 1–5 (Шамбала)
  • Диамантената сутра (Шамбала)
  • Сърдечната сутра (Шамбала)
  • Тантра. Висшето разбиране (Шамбала)
  • Възгледът на тантра – том 1–2 (Шамбала)
  • Оранжевата книга (Шамбала)
  • Медитация: изкуството на екстаза (Шамбала)
  • Ошо библия – том 1–10 (Шамбала)
  • Трансформация на седемте тела (Шамбала)
  • Тук и сега (Шамбала)
  • Кундалини и чакрите (Шамбала)
  • Астромедитации (Шамбала)
  • В търсене на прекрасното (Шамбала)
  • Следвай ме (Гуторанов)
  • Казвам ви (Гуторанов)
  • За смелостта (Гуторанов)
  • За зрелостта (Гуторанов)
  • За творчеството (Гуторанов)
  • За медитацията (Гуторанов)
  • Индия, моя любов (Гуторанов)
  • Говори ми за любовта (Гуторанов)
  • Заратустра: богът, който умее да танцува (Гуторанов)
  • Спомени от едно прекрасно детство (Гуторанов)
  • Моите диамантени дни с Ошо (Шамбала)
  • Песен без думи (Шамбала)

Източници[редактиране | edit source]

Уикипедия на английски език

Изследвания[редактиране | edit source]

  • Martin, Walter. The Kingdom of the Cults. Rev. ed. Minneapolis (MN), 1985, 353-361.
  • Palmer, Susan J. Moon sisters, Krishna mothers, Rajneesh lovers: Women’s roles in new religions. Syracuse (NY), 1994.