Адвайта веданта

Адвайта веданта (на санскрит: अद्वैत वेदान्त) е подшкола на веданта, една от шестте школи на индуистката философия. Адвайта е монистична система, изложена и разпространена от Ади Шанкарачаря, а за първи път очертана от неговия парамгуру Гаудапада. Адвайта веданта утвърждава единството на атман (душата) и Брахман (Абсолютът, Бог). Ведантическият канон от авторитетни текстове, прастхана трайи, включва Упанишадите, Брахма сутра и Бхагавад гита.

Според веданта човек страда от обвързаността си с материалния свят в кръговрата на преражданията, самсара и негова цел е да постигне освобождение мокша. Според адвайта познание (джнана) на истинската природа на човека представлява освобождение. Обвързването с материалния свят произлиза от непознаването (авидя) на истинската природа на човека и следователно премахването на невежеството носи освобождение. Истинската природа на човек, неговата същност или душа е атман, който е идентичен с Върховния дух на вселената, Брахман, Абсолютът. Който познава истинската си природа, не просто интелектуално , а от опит, става дживанмукта, освободен докато е още жив (в тялото).

Предпоставки

Учителят по адвайта веданта трябва да има следните качества (Мундака упанишад 1.2.12):

1. Стотрия – трябва да е учен в свещените писания

2. Брахманища – букв. „установен в Брахман“, да е осъзнал единството на Брахман с всичко и със себе си

Всеки мумукшу (търсач на мокша) трябва да има следните четири квалификации (сампати), известни като садхана чатуштая сампати (четворните квалификации за духовна практика):

1. Вивека – различаване; способността да се различава между вечното (нитя) и преходното (анитя), реалното и нереалното

2. Вайрагя – безстрастност; отричането от наслажденията на обектите (артха пхала бхога) на този свят (иха) и на другите светове (амутра) като небето и пр.

3. Шатсампат – шесторните качества: шама (умствено спокойствие), дама (контрол над сетивата), упарати (въздържане от разсейващи светски действия), титикша (издръжливост), шраддха (вяра в Бог, гуру, свещените писания и интуицията си), самадхана (концентриране на ума върху Духовния идеал).

4. Мумукшутва – интензивно желание за освобождение (мокша)

Брахман(Бог-Азът на всяко създание-Животът-Съзнанието-Блаженството)

Брахман(Сат-Чит-Ананда; или Съществуването/Животът/Живото Същество-Съзнанието-Блаженството) е както изпълнителната причина, така и материалната причина на Творението. Според Брахма-Сутра, всичко следва от желанието Му(Той твори от желание за игра;вселената е сътворена за разнообразие на Вечното Същество,Което е и нашият истински Аз-Животът)! Според Веданта Брахман е творецът, но също и творението. Вселената не е сътворена ex nihilo, от нищото, а Брахман посредством своята сила на преображение, Майа, се е превърнал в светът, без това да променя същинската му природа, която е вечна, сатчитананда, съществуване-съзнание-блаженство.

Според Шанкара Бог, Всевишният или Брахман е Един, цялата и единствена реалност. Всичко освен Брахман, включително вселената, материалните обекти и индивидите са илюзия. Брахман е безкраен, вездесъщ, всемогъщ, безформен, трансцедентален, божествената основа на цялото битие. Брахман се описва като нети нети, „нито това, нито това“, защото не може да се ограничи до качествено определение. Той е източникът на това и онова, източникът на силите, веществата, цялото битите, неопределим, основа на всичко, нероден, непроменлив, вечен, отвъд сетивата(зашото Той е възприемащият Субект;т.е. може да стане възприемаем обект;единствено в състояние на Самадхи, когато умът е съвършено спокоен, Той може да бъде доловен и схванат от ума и интелекта- подобно на отражението в огледало), Абсолютът. Макар да не е вещество, Брахман е основата на материалния свят, който е неговата илюзорна трансформация. Брахман е блестящ като източник на безпределна светлина, той е най-чистото знание.

Поради индивидуалното невежество (авидя) Брахман се възприема като материалния свят и неговите обекти. Върховният Брахман няма атрибути и форма. Брахман е неописуем. Най-добрият опит за описание на тази реалност е сатчитананда, битие-съзнание-блаженство. Брахман е хомогенен, той е един без втори (екамеваадвитииям, Чандогя упанишад 6.2.1.), т.е. освен него няма друга реалност. Той обхваща всичко, което съществува и не съществува, всичко мислимо и немислимо, цялото творение и това, което е отвъд творението. Брахман е аналогичен на Бог-Свети Дух в Християнството!

Макар Брахман да доказва сам себе си Шанкара предлага и някои доказателства:

• Свещените писание Упанишади, Брахма сутра и Бхагавад гита свидетелстват за реалността на Брахман
• Всеки човек чувства душата си или атман(всеки чувства, че съществува;никой не чувства, че не съществува; а това Съществуване е Азът-Животът на човек;още повече- това е самият човек, който в незнанието си се мисли за тялото, умът/личността, душата и т.н.). Според Шанкара атман е идентичен с Брахман. Дживанмукти(дваждироденият и освободеният)споменат в началото на статията е аналогичен на Бог-Син в Християнството!
• Светът изглежда добре подреден. Причината за това не може да бъде несъзнателен принцип. Причината трябва да е Брахман.
• Много хора, постигнали състоянието турия твърдят, че душата им е станала едно с всичко.

Георг Фойерщайн резюмира адвайта по следния начин: „многообразната вселена всъщност е една-единствена реалност. Има едно Велико същество, което мъдреците наричат Брахман, в което живеят безбройните форми на съществуването. Това Велико Същество е пълно съзнание и е самата Същност или Аз (Атман) на всички създания.“ Нека да наблегна: Съществото е Едно- Животът- Азът, създанията са много!

Има една блестяща книга "Физика на душата" от д-р Амит Госвами- професор по квантова физика! Книгата е написана на съвършенно разбираем език, и в нея, ясно обяснява и разрешава посредством Веданта философията квантовите парадокси(парадокси за материалистите)! Изключително ясно, с помощта на квантовата теория и експерименти, обяснява логически същността на Веданта философията! Т.е. вече има налични и научни доказателства за истинността й!

При желание за контакти: 0890/502-670 Андрей ; или във Facebook Andrey Rangelov; e-mail: andross@abv.bg

Майа

Според Шанкара майа, сложната сила за създаване на илюзии(видимост) на Брахман(Бог-Животът-Съзнанието-Блаженството-Азът на всяко създание), която причинява възприятието на Брахман като материален свят от отделни форми. Брахман се явява като велик Вълшебник! Той е Повелителят на майа! Майа е напълно зависима от Неговата идея/желание за трансформирането й в каквато и да било видимост(напр.Искам да си представя, че живея в къща, представям си го, и идеята в ума ми е всъщност майа)! Има две основни функции – едната е да „крие“ Брахман от обикновеното човешко възприятие и другата е да представи материалния свят на негово място. Майа също е неописуема, макар да може да се каже, че цялата информация възприемана от сетивата е майа, тъй като фундаменталната реалност под сетивните възприятия е скрита. Майа не е нито реална, нито нереална, следователно неописуема. Тя има за убежище Брахман(майа за Брахман е като топлината и светлината за огъня-едното е източник, а другото е просто излъчване), но Брахман остава недокоснат от илюзията на майа, тъй както фокусник не е залъган от собствения си фокус. Майа е безначална, но може да се превъзмогне посредством познание на Брахман. Едно основно твърдение в адвайта е „Който познае Брахман става Брахман“.

Светът

Според Шанкара светът не е реален, той е илюзия. Според него:

• Това, което е вечно, е реално, това, което не е вечно, не е реално. Тъй като светът се създава и унищожава, той не е реален.
• Истината е непроменлива. Тъй като светът се променя, той не е реален.
• Това, което е независимо от времето и пространството е реално.
• Така както човек сънува докато спи, докато е буден вижда един вид свръхсън. Този свят се сравнява със съзнателен сън.
• Светът е положен върху Брахман, няма независимо съществуване и следователно е нереален.

Светът е нереален, когато е сравнен с Брахман. Докато човек е под влиянието на майа, светът е реален. Светът не може да е едновременно реален и нереален и следователно Шанкара го класифицира като неописуем. Шанкара дава следните аргументи за това, че светът не е напълно нереален:

• Ако светът беше нереален, при освобождението на първото човешко същество той би бил унищожен. Светът обаче продължава да съществува дори и човек да постигне освобождение.
• Шанкара вярва в извършването на добри действия (карма), което е черта на света. Следователно светът не е нереален.
• Върховната Реалност Брахман е основата на този свят. Светът е като негово отражение. Следователно не може да бъде напълно нереален.
• Неистинно е нещо, което се приписва на несъществуващи неща, като Небесен лотос. Светът е нещо логично, което се възприема от сетивата.

Ишвара

Ишвара (Всевишният, личностният Бог) е възприятие на Брахман, когато човешкият ум е под въздействието на майа. Ишвара е проявената форма на Брахман, Брахман с майа. Ишвара е Сагуна Брахман, Брахман с безброй благоприятни качества. Той е създателя, съхранителя и унищожителя на света, Той е личностен и е обект на поклонничество. Той е основата на етиката и разпределя плодовете на действията. Самият той е отвъд заслуги и грехове. Той управлява света посредством своята майа, своята божествена сила. Ишвара е Господар на майа и тя е винаги под негов контрол, докато живите същества са подчинени на майа (поради невежеството си). Това невежество е причината за страданието и греховете в света на смъртните. Ишвара е безкрайно блаженство, а хората са нещастни. Ишвара може да се визуализира и боготвори в човешки форми като Вишну, Шива или Деви. Според Шанкара светът се създава за забавление на Ишвара/Брахман(и на всички създания). Той е в неговата природа, така както е в природата на човек да диша. Ишвара е аналогичен на Бог-Отец в християнството! Ишвара е СПРАВЕДЛИВ! ЗАТОВА Е И ДОБЪР! ЗАЩОТО СПРАВЕДЛИВОСТТА Е ВИСШЕТО ДОБРО! ИЛИ КАКТО КАЗВА АЙНЩАЙН: "Изкусен е Всевисшният, но злонамерен той не е!"

Като доказателство за Ишвара Шанкара цитира шрутите (писанията), но също дава няколко логични доказателства за неговото съществуване:

• Светът е работа, ефект и следователно трябва да има причина. Тази причина трябва да е Ишвара.
• Светът има единство, координация и ред, тъй че Създателят му трябва да е интелигентно същество
• Хората вършат добри и лоши дела и получават плодовете им, в този живот или в следващ. Самите хора не може да си дават сами плодовете, защото никой не би си дал плодовете на греха. Този, който дава плодовете не може да бъде несъзнателен. Следователно този, койот дава е Ишвара.

В сравнение с Върховния Брахман Ишвара не е реален, но така както светът е реален на прагматично ниво, така и личностният Бог е реален на прагматично ниво. Вярата и служенето на Бог помагат за успеха и щастието на човек. Всъщност, когато човек мисли за Брахман, той всъщност мисли за Бог, тъй като Брахман е немислим.

Теория на Сътворението

На относително ниво Шанкара вярва в Сътворението на света посредством Саткарявада. По подобие на философията санкхя, където причината винаги се крие в последицата, а последицата е просто преобразяване на причината. Санкхя обаче вярва в подформа на Саткарявада наречена Париманавада (еволюция), при която причината наистина се превръща в последицата. Вместо това Шанкара вярва във Виваратавада, според която следствието е само привидно преобразяване на причината – подобно на илюзия. В тъмнината човек може да обърка въжето за змия, но това не означава, че въжето се е превърнало в змия.

На прагматично ниво се вярва, че вселената е създадена от Всевишния Ишвара. Майа е божественото вълшебство(ЗАБЕЛЕЖЕТЕ:Има разлика между вълшебство и магия-вълшебството е хубаво чудо, магията извира от незнанието-авидя, и следователно е лоша) на Ишвара, с чиято помощ Той създава света. Поредицата на Сътворението е заимствана от Упанишадите. Първо Ишвара създава петте фини елемента (етер, въздух, огън, вода и земя). Майа създава етера, въздухът произлиза от етера, огънят от въздуха, от огъня водата, от водата земята. От пропорционално съчетание на петте фини елемента се раждат грубите елементи, като грубо небе, груб огън и т. н. От тези груби елементи се създава вселената. По време на унищожението тази последица се следва отзад-напред. Шанкара казва, че както от съзнателното човешко същество се образуват несъзнателни обекти като коса и нокти, така и неживия свят се образува от духовния Ишвара. Също така, ако оставим настрана истинският процес на привидна трансформация(до който науката никога няма да стигне), то в Упанишадите се казва например: "Нека сътворя тази форма с това име, нека влезна в тях като техен Аз-Съзнание-Живот!"

Махавакя

Четирите класически махавакя или велики изказвания в адвайта са:

1. प्रज्नानम ब्रह्म (праджнанам брахма) Съзнание е Брахман. Айтарея упанишад, Риг веда

2. अहम ब्रह्मास्मि (ахам брахмаасми) Аз съм брахман. Брихадараняка упанишад, Яджур веда

3. तत्त्त्वमसि (Таттвамаси) Ти си това. Чхандогя упанишад, Сама веда

4. अयमात्मा ब्रह्म (Аяматма брахма) Този атман е Брахман. Мандукя упанишад, Атхарва веда

Бележки

При желание за контакти: 0890/502-670 Андрей ; или във Facebook Andrey Rangelov; e-mail: andross@abv.bg Линк към великолепна безплатна интернет библиотека за свещенните текстове на всички световни религии, философии, движения и т.н., вкл.и Веданта!Език-английски, санскрит, др. http://sacred-texts.com/hin/index.htm#vedas