Мануел Мачадо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мануел Мачадо
испански поет
Роден: 29 август 1874 г.
Севиля, Испания
Починал: 19 януари 1947 г.
(на 72 г.)
Мадрид, Испания

Мануел Мачадо (на испански: Manuel Machado y Ruiz, Мануел Мачадо и Руис) е испански поет, драматург, журналист.

Роден на 29 август, 1874 в Севиля, Испания. Починал на 19 януари, 1947 в Мадрид.

Испански поет и драматург, брат на Антонио Мачадо. Син на андалусийски фолклорист, той става широко известен благодарение на неговата популярна поезия, вдъхновена от традиционния фолклор, както е в “Дълбока песен” от 1912 (Cante hondo; “Singing from the Depths” /Пеене от дълбините/). Заедно с брат си обединяват усилия в написването на няколко пиеси в стихове, включително “Беди на съдбата или Хулиянийо Валкарсел” от 1926 (Desdichas de fortuna o Julianillo Valcárcel; “Miseries of Fortune or Julianillo Valcárcel” “Мъки на съдбата или Хулиянийо Валкарсел), както и “La Lola se va a los puertos” от 1930 (“La Lola Is Seen in Doorways”).

Като млад Мачадо води бохемско съществуване, живее в Париж и става водеща фигура в Испанското Модернистично движение. Поемите му от този период, “Душа” от 1902 (“Alma”; “Soul”) разкриват влиянието на символистите и парнасистите (Parnassians – посветен на музите), особено на Пол Верлен (Verlaine) и Рубен Дарио. “Злата поема” от 1909 (“El mal poema”; “The Evil Poem”) е един от първите опити в испанската поезия за внасянето на идеята за “подлостта на градския живот” чрез употребата на жаргона и сарказма.

След като сключва брак през 1909 Мануел Мачадо става библиотекар и постига успех като журналист. Поддържа националистите в Испанската гражданска война (1936-39), докато неговият брат Антонио поддържа републиканците. Директор е на общинския музей на Мадрид от средата на двадесетте до 1944 година.

Източнци[редактиране | edit source]