Теория на обществения избор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Теорията на публичния избор или публичният избор е използването на икономически средства за справяне с традиционните проблеми на политическата наука, включително и политическото поведение. В рамките на политологията теорията на публичния избор е подраздел на позитивната политическа теория, която разглежда гласоподавателите, политиците и бюрократите като основни заинтересовани страни. По-специално, тя изучава тези деятели и техните взаимодействия в социалната система или като такива, или като възникнали под въздействието на алтерантивни законни принципи (правила). Те може да бъдат представени по различни форми, някои от които са максимизирането на полезността при нормални ограничения (бюджетно ограничение например), теория на игрите или теория на решенията. Анализът на публичния избор споделя черти на позитивния анализ („какво е“), но често се проявява и като нормативен („какво трябва да е“), за да установи проблем или да предостави възможно решение за това как системата би могла да бъде подобрена чрез промени в конституционните разпоредби, което е и предмет на конституционалната икономика.

История и произход на теорията за публичния избор[редактиране | edit source]

Теория за публичния избор[редактиране | edit source]

Демокрация[редактиране | edit source]

Специални интереси[редактиране | edit source]

Демократична ирационалност[редактиране | edit source]

Рентиерство[редактиране | edit source]

Политическа позиция[редактиране | edit source]

Приложения[редактиране | edit source]

Критика[редактиране | edit source]