Европейска централна банка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сградата на Европейската централна банка във Франкфурт на Майн

Европейската централна банка (ЕЦБ) емитира единната европейска валута - еврото; следи за нормалното функциониране на платежните системи; осъществява паричната политика на Европейския съюз (ЕС) и има правомощия независимо да взема решения относно тази политика; осъществява валутните операции на държаните-членки в съюза и извън него.

Сред целите на ЕЦБ е стабилността на европейската икономика, предотвратяването на рискове и щети от инфлация и стабилност на пазара и цените.

За ЕЦБ[редактиране | edit source]

Европейската централна банка[1] е една от седемте институции на Европейския съюз, описана в Договора на Европейския съюз. Европейската централна банка е централната банка за 17-те страни членки на еврозоната. Европейската централна банка е една от най-значимите в света. Капиталът на банката се притежава от централните банки на 28-те държави-членки на Европейския съюз. Европейската централна банка е основана през 1998 г. с подписването на Договора от Амстердам. Основната цел на Европейската централна банка, според Устава на ЕЦБ, е да поддържа ценовата стабилност в еврозоната. Това се различава от потискането на инфлацията и предотвратяването на дефлацията, които не са описани в Устава. Освен поддържането на ценова стабилност, Европейската централна банка има изключителното правомощие да печата евробанкноти. Държавите от еврозоната имат право да секат монети, само след одобрение от ЕЦБ. През май 2010 г. 27-те члена на Европейския съюз решиха да създадат Европейския фонд за финансова стабилност. Целта на ЕФФС е да осигури финансова стабилност в Европа чрез предоставяне на финансова помощ на страните членки на еврозоната. Сред другите функции на Европейската централна банка е сътрудничеството с Европейския съюз и други международни партньори. ЕЦБ следи за финансовата стабилност на системата и също така надзирава банковия сектор. Пример за това може да бъде интервенцията по време на кризата на имотния пазар, когато Банката даде милиарди евро заеми на банките, за да стабилизира финансовата система. Въпреки че Европейската централна банка се ръководи от европейските закони, а не от корпоративни закони, структурата й наподобява тази на корпорация, където банката има капиталовложители и капитал. Капиталът на банката е 5 милиарда евро, който се държи от централните банки на държавите-членки. Собствениците и акционерите на Европейската централна банка са централните банки 28-те държави-членки на ЕС. ЕЦБ не трябва да бъде бъркана с Европейската инвестиционна банка, която се притежава от членовете на ЕС.

История на Европейската централна банка[редактиране | edit source]

Европейската централна банка е фактическият наследник на Европейския паричен институт (ЕПИ). ЕПИ е създаден по време на старта на втория етап на Икономическия и паричен съюз на Европейския съюз, като целта му е била да спомага за преминаването на европейските държави към еврото и да подготви създаването на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската система на централните банки (ЕСЦБ). От своя страна, Европейският паричен институт заема мястото на Европейския паричен кооперативен фонд. Европейската централна банка заменя ЕПИ на 1 юни 1998 г. по силата на Договора от Маастрихт, но придобива реална власт на 1 януари 1999 г. с въвеждането на еврото. Със старта на функционирането на ЕЦБ започва и третият етап на Европейския паричен съюз. Първият председател на Европейската централна банка е Вим Дуйзенберг, бивш президент на централната банка на Нидерландия и на Европейския паричен институт. Първоначално френското правителство е имало претенции председателят на ЕЦБ да бъде французин, тъй като централата на банката е базирана в Германия. Накрая е постигнато споразумение вторият председател на ЕЦБ да бъде Жан-Клод Трише, бивш управител на централната банка на Франция. Създаването на ЕЦБ е било съпроводено и от други конфликти, като например желанието на Обединеното кралство да има място в Изпълнителния кабинет, въпреки че не е част от единната валута. По време на създаването на ЕЦБ членовете са наброявали 11. От тогава насам са се присъединили: Гърция през 2001 г., Словения през 2007 г., Кипър и Малта през 2008 г., Словакия през 2009 г. и Естония през 2011 г. С влизането на сила на Лисабонския договор от 1 декември 2009 г. Европейската централна банка придобива официален статут на институция на Европейския съюз.


Функции и цели[редактиране | edit source]

Основната цел на Европейската централна банка е поддържането на ценова стабилност в еврозоната. През октомври 1998 г. Управителният съвет определя ценовата стабилност като инфлацията под, но близо до 2% в средносрочен план и увеличение на хармонизирания индекс на потребителските цени до 2% на годишна база.

Основни задачи[редактиране | edit source]

Сред приоритетите на ЕЦБ е определянето и налагането на паричната политика на еврозоната, осъществяването на операции с валута, грижата за резервите в чуждестранна валута на Европейската система на централните банки и подпомагането на функционирането на финансовите пазари. Печатането на банкноти е една от другите основни функции на Европейската централна банка. Държавите-членки могат да секат евромонети, но количеството им трябва да бъде предварително одобрено от ЕЦБ.

Организация на ЕЦБ[редактиране | edit source]

Изпълнителен съвет[редактиране | edit source]

Изпълнителният съвет е отговорен за прилагането на паричната политика, както и за всекидневните задачи на банката. Той може да издава решения до националните централни банки и също да упражнява правомощията, предоставени му от Управителния съвет. Изпълнителният съвет се състои от председателя на ЕЦБ (понастоящем - Марио Драги), заместник-председателя (понастоящем - Витор Констансио) и четирима други членове. Всички те се назначават на осемгодишен мандат, без право на подновяване. Изпълнителният съвет обикновено се събира всеки вторник. Всички негови членове се назначават от Европейския съвет, който взема решение с квалифицирано мнозинство.

Управителен съвет[редактиране | edit source]

Управителният съвет е основният орган за вземане на решения в Евросистемата. Състои се от членовете на Изпълнителния съвет и от управителите на националните централни банки на държавите от еврозоната. Обикновено Управителният съвет заседава два пъти месечно в сградата Eurotower във Франкфурт на Майн, Германия. На първото си заседание всеки месец Управителният съвет анализира икономическото развитие и паричната динамика и приема ежемесечните си решения, свързани с паричната политика. На второто си заседание Съветът обсъжда главно въпроси, засягащи други задачи и отговорности на ЕЦБ и Евросистемата.

Генерален съвет[редактиране | edit source]

Генералният съвет е органът, което се занимава с въпроси, свързани с преминаването към еврото. Генералният съвет ще продължи да съществува, докато всички държави-членки на Европейския съюз не приемат еврото. Той се състои от председателя и заместник-председателя на ЕЦБ и всички управители на централните банки на държавите-членки на ЕС. Генералният съвет на ЕЦБ също допринася за: консултативната дейност на ЕЦБ; събирането на статистическа информация; изготвянето на годишните доклади на ЕЦБ; установяването на необходимите правила за стандартизиране на счетоводството и отчетността на операциите, извършвани от НЦБ, и т.н.[2]

Акционери[редактиране | edit source]

Въпреки че ЕЦБ се ръководи от европейското право, а не от корпоративното, структурата й наподобява тази на корпорация, поради факта, че ЕЦБ има акционери и капитал. Капиталът на ЕЦБ се образува от националните централни банки (НЦБ) на всички държави членки на ЕС и възлиза на 10 825 007 069,61 евро (от 1 юли 2013 г.). Първоначалното разпределение на капитала е определено през 1998 г. на база на населението и БВП на държавите-членки, които са променливи. Дяловете на НЦБ в този капитал се изчисляват чрез алгоритъм, който отразява дела на съответната държава в общото население и в брутния вътрешен продукт на ЕС.[3] Акциите на ЕЦБ не могат да бъдат разменяни и да бъдат ползвани като обезпечение.

Независимост[редактиране | edit source]

Политическа независимост[редактиране | edit source]

Независимостта на ЕЦБ играе важна роля в поддържането на ценова стабилност. По силата на договорите на Европейския съюз, националните институции, както и европейските такива са задължени да не взимат отношение по политиката провеждана от Европейската централна банка. За да се постигне по-добра отчетност на ЕЦБ, тя е задължена да публикува доклади за дейността си, както и да представя годишните доклади пред Европейския парламент, Европейската комисия и Съвета на Европейския съюз.

Финансова независимост[редактиране | edit source]

Европейската централна банка има свой собствен бюджет, което гарантира нейната независимост.

Локация[редактиране | edit source]

Банката е базирана във Франкфурт, най-големия финансов център в еврозоната. Седалището на банката е определено от Амстердамския договор.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ   Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „European Central Bank“ в Уикипедия на английски. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание, Споделяне на споделеното“, а за статии създадени преди юни 2009 — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, както и преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

Седалище на ЕЦБ[редактиране | edit source]

Седалището на ЕЦБ се намира във Франкфурт на Майн. Служителите на банката са представители на всички държави-членки на ЕС, но са независими в своите действия от своите правителства.

Структура и дейност[редактиране | edit source]

Управителните органи на ЕЦБ са:

  • Изпълнителен съвет
  • Управителен съвет
  • Генерален съвет

Председателят на ЕЦБ се избира с единодушие от 17-те държави от еврозоната за 8 години. Управителният съвет е основният орган за вземане на решения в ЕЦБ. Той се състои от шестимата членове на Изпълнителния съвет на ЕЦБ и управителите на националните централни банки на 17-те държави от еврозоната. Изпълнителният съвет се състои от председател, заместник-председател и четирима други членове. Генералния съвет е съставен от председателя и заместник-председателя на ЕЦБ, както и управителите на националните централни банки на 28-те държави-членки на ЕС.

Председатели[редактиране | edit source]

Име Държава Предишни длъжности Заел поста Напуснал поста Портрет
1 Вим Дуйзенберг Флаг на Нидерландия Нидерландия Министър на финансите на Нидерландия
Председател на Нидерландската банка
Председател на Европейския паричен институт
1 юни 1998 31 октомври 2003 Wim Duisenberg.jpg
2 Жан-Клод Трише Флаг на Франция Франция Член на Групата на тридесетте
Управител на Френската банка
1 ноември 2003 31 октомври 2011 Jean-Claude Trichet - World Economic Forum Annual Meeting Davos 2010.jpg
3 Марио Драги Флаг на Италия Италия Управляващ директор на Голдман Сакс
Управител на Италианската банка
1 ноември 2011 Draghi, Mario (IMF 2009).jpg


Бележки под линия[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]