Съд на Европейския съюз

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Официално лого на Съда на Европейския съюз

Съдът на Европейския съюз е един от седемте органа на Европейския съюз. Основно задължение на Съда на Европейския съюз е да осигурява спазването на правото при тълкуването и прилагането на Договорите (чл. 19, Договор за Европейския съюз).

История[редактиране | edit source]

Съдът на Европейския съюз е създаден през 1952 г., оттогава седалището на тази институция се намира в град Люксембург.

Първоначалното институционално название на съда е Съд на Европейската общност за въглища и стомана. През 1958 г. названието му е променено на Съд на Европейските общности', което официално се използва до 2009 г. С влизането в сила на Лисабонския договор от 2009 съдебната институция на съюза приема ново название - Съд на Европейския съюз.

Структура[редактиране | edit source]

Съдът на Европейския съюз, чието седалище е в Люксембург, се състои от три юрисдикции: Съд, Общ съд (създаден през 1988 г.) и Съд на публичната служба (създаден през 2004 г.). От създаването си досега трите юрисдикции са постановили около 15 000 решения.

  • Съд, известен още като Европейски съд - върховен орган. Съдът е съставен от 27 съдии и 8 генерални адвокати.
  • Общ съд - първоинстанционен орган, упълномощен да разглежда дела от общ характер.
  • Съд на публичната служба - специализиран съд. Съдът на публичната служба се състои от седем съдии, които се назначават от Съвета за срок от шест години с възможност за преназначаване, въз основа на покана за подаване на кандидатури и становище на комитет, съставен от седем членове, избрани сред бивши членове на Съда и Общия съд и юристи с призната компетентност.

Функции[редактиране | edit source]

Основна задача на Съда на Европейския съюз е да съблюдава и осигурява правилното и еднакво прилагане на правото на Европейския съюз и да санкционира неговите нарушители. За изпълнението на тези цели, Съдът на ЕС:

  • упражнява контрол за законосъобразност на актовете на другите институции на Европейския съюз;
  • следи за спазването на задълженията на държавите-членки на ЕС, произтичащи от правото на ЕС;
  • тълкува правото на Европейския съюз по искане на националните съдилища;

Така в съответствие с Договорите (Договор за Европейския съюз и Договорите за функциониране на европейския съюз) Съдът на Европейския съюз се произнася по:

  • по искове, подадени от държава членка, от институция или от физическо или юридическо лице;
  • с преюдициални заключения, по искане на националните юрисдикции, относно тълкуването на правото на Съюза или относно действителността на актове, приети от институциите;
  • в другите случаи, предвидени в Договорите.

Производството пред Съда на Европейския съюз може да се осъществява на всеки от 23-те официални езика на Европейския съюз, тъй като всяка държава членка има собствен език и специфична правна система. Всеки европейски гражданин има право да сезира Съда на ЕС на своя национален език или на някой от другите официални езици на Съюза. Този езиков режим няма аналог в никоя друга юрисдикция по света.

Състав[редактиране | edit source]

В състава на Съда влиза по един съдия от всяка държава от ЕС. Съдът се подпомага от осем "генерални адвоката", чиито задължения са да представят становище по делата, заведени в Съда. Те трябжа да правят това публично и безпристрастно. Всички съдии и генерални адвокати се назначават за мандат от шест години, който може да бъде подновен. Правителствата на държавите от ЕС се договарят относно назначенията.За да помогне на Съда да се справи с големия брой дела и да предложи на гражданите по-добра правна защита, Общият съд се занимава с делата, заведени от частни лица, предприятия и някои организации, както и с делата в областта на конкурентното право.

Как се разглеждат делата[редактиране | edit source]

По всяко дело, което е заведено в Съда, се назначават съдия и генерален адвокат. Делата се обработват на два етапа – писмен и устен.

1. Писмен етап

Първо всички замесени страни предават писмено становище на съдията, отговарящ за делото. След това съдията изготвя резюме на тези становища и правния контекст на делото.

2. Устен етап

Вторият етап е публичното изслушване. В зависимост от сложността на делото изслушването може да бъде проведено пред състав от 3, 5 или 13 съдии или пред целия Съд. По време на изслушването адвокатите на страните по делото представят случая пред съдиите и генералния адвокат, които могат да им задават въпроси.Решенията на Съда се вземат с мнозинство и се прочитат на глас на публични заседания. Кадри от заседания често се предават по телевизията (Европа по сателит) Процедурата за провеждане на изслушвания в Общия съд е подобна, с изключение на факта, че не се представя становище от генерален адвокат. После генералният адвокат представя своето становище. След това съдиите заедно обсъждат делото и произнасят своето решение. От генералните адвокати се изисква да дават мнението си по делото само ако Съдът смята, че конкретният случай повдига нов правен въпрос. Съдът не е задължен да се съобрази с мнението на генералния адвокат.

Особени производства[редактиране | edit source]

Опростено производство - Когато определен преюдициален въпрос е идентичен с въпрос, по който Съдът вече се е произнесъл, или когато отговорът на този въпрос не оставя място за разумно съмнение или се налага от съдебната практика, Съдът, след изслушване на генералния адвокат, може да се произнесе с мотивирано определение, с което препраща по-конкретно към вече постановеното решение по този въпрос или към съответната съдебна практика.

Бързо производство - Бързото производство дава възможност на Съда да се произнесе в кратки срокове по особено неотложни дела чрез максимално скъсяване на сроковете и даване на абсолютен приоритет на тези дела. По искане на една от страните, председателят на Съда може да реши, по предложение на съдията докладчик и след изслушване на другата страна и на генералния адвокат, че определено дело трябва да се разгледа по реда на бързото производство поради особената му спешност. Бързо производство е предвидено и за преюдициалните запитвания. В тези случаи националната юрисдикция, която сезира Съда, трябва да направи искане в този смисъл, като в него изложи обстоятелствата, които налагат незабавно произнасяне по поставения преюдициален въпрос.

Спешно преюдициално производство (СПП)- Това производство дава възможност на Съда да разглежда в особено кратък срок най-чувствителните въпроси, свързани с пространството на свобода, сигурност и правосъдие (полицейско и съдебно сътрудничество по гражданскоправни и наказателноправни въпроси, както и визи, убежище, имиграция и други политики, свързани със свободното движение на хора). Делата, разглеждани по реда на спешното преюдициално производство, се разпределят на специално определения за целта състав от петима съдии, като на практика писмената фаза на производството се провежда преди всичко по електронен път и е изключително ограничена както от гледна точка на продължителността си, така и от гледна точка на броя на субектите, които имат право да представят писмени становища, доколкото по-голямата част от участващите в производството субекти представят становищата си в съдебното заседание, което е задължително.

Обезпечително производство - цели да спре изпълнението на акт на институция, който е и предмет на обжалване, или допускането на всякакви други временни мерки, необходими за предотвратяване на настъпването на значителна и непоправима вреда за някоя от страните.

Езиков режим[редактиране | edit source]

При всички преки производства езикът, на който е изготвена исковата молба или жалбата (всеки един от 23-те официални езика на Европейския съюз), ще бъде и „език на производството", тоест езикът, на който ще се развива производството. При производствата по постановяване на преюдициално заключение език на производството е този на националната юрисдикция, отнесла въпроса до Съда. Устните състезания, провеждани в хода на съдебните заседания, са придружени от симултанен превод, според нуждите, на различни официални езици на Европейския съюз. Съдиите разискват без преводач на общ език, който по традиция е френският.

Съдебни разноски[редактиране | edit source]

Производството пред Съда е безплатно. Съдът обаче не поема разходите за адвокат, имащ право да практикува пред юрисдикция на държава членка, който трябва да представлява страните. Същевременно страна, която не разполага със средства да заплати изцяло или отчасти разходите, може, без да бъде представлявана от адвокат, да поиска безплатна правна помощ. Към молбата се прилагат всички необходими сведения, удостоверяващи нуждата на молителя.

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]