Римски договори

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Договорите от Рим са два договора на Европейския съюз, подписани на 25 март 1957 г. в Рим. И 2-та договора са подписани от 6 държави: Белгия, Западна Германия, Италия, Люксембург, Нидерландия и Франция.

С първия договор се създава Европейската икономическа общност (ЕИО), а с втория - Европейската общност за атомна енергия (Евратом). Това са първите международни организации, основани на принципа за наднационалност, след създаването на Европейската общност за въглища и стомана няколко години по-рано.

Договорите влизат в сила на 1 януари 1958 г., като в договора за ЕИО са внасяни многобройни поправки. Оттогава името е променено от Договор за създаване на Европейската икономическа общност на Договор за създаване на Европейската общност. Договорът за Евратом не е променян значително предвид чувствителността на европейската общественост относно атомната енергетика.

Договорите предвиждат създаването на общ пазар и постепенно сближаване на стопанската политика на държавите-членки (ЕИО), изграждането на мощна ядрена промишленост и насърчаването на процеса за мирно използване на атомната енергия (Евратом).

Наред с учредителните Договори от Рим е сключена конвенция относно общите за 3-те общности Европейски съд и Европейски парламент.

История[редактиране | edit source]

Успешното развитие на Европейската общност за въглища и стомана създава база за по-нататъшно развитие на многостранната интеграция. През 1955 г. е съставена комисия от правителствени представители под председателството на белгийският външен министър Пол-Анри Спаак. Комисията е упълномощена да изготви доклад за понататъшни стъпки в посока интеграция в икономическата сфера.

Великобритания, поканена на разговорите, се оттегля защото не вижда шансове да наложи своите виждания за създаване на свободна търговска зона.

"Комисията Спаак" постига съгласие и договорите за създаване на Европейска икономическа общност и Европейска общност за атомна енергия се подписват на 25 март 1957 г. в Рим от 6-те страни-членки на ЕОВС и влизат в сила на 1 януари 1958 г.

Съдържание[редактиране | edit source]

Договорът за създаване на Европейската икономическа общност съдържа 314 текста, обхванати в четири групи и уводни разпоредби; 3 материални норми и 4 заключителни разпоредби. Договорът предвижда премахването на търговските бариери между участващите страни. Заедно с това се предвиждат единни външни мита, както и обща търговска политика.

Повечето от договорните условия са посветени именно на целта за създаване на митнически съюз и постепенното изграждане на общ пазар. Клаузите за координиране на икономическата и валутна политика, както и другите сфери, като например аграрната, транспортна или определени аспекти на социалната политика, остават твърде общи.

Договорът за създаване на Европейската общност за атомна енергия съдържа 255 текста, обхванати в четири групи.

Договорите поставят началото на процеса на многостранна /многонационална/ интеграция, който променя напълно политическия, икономическия и социалния живот на целия континент.

Създават се напълно нови по вид и съдържание институции, които са различни от тези на националната държава и непознати в международната политика. Европейските институции работят помежду си по уникален и неповторим начин. Наред с това те са подложени на постоянни промени в институционално, процесуално и съдържателно измерение.

Вижте също[редактиране | edit source]