България и еврото

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Присъединяването към еврозоната е задължително за България, но не е обвързано със срок. Точната дата зависи от присъединяването към Валутно-обменния механизъм, т. нар. чакалня на еврозоната. Очаква се дотогава България да запази фиксирания курс на лева[1].

Изображението на евромонетите още не е направено, но е избрано за мотиви за всички български евромонети да бъде използван Мадарският конник.

Банкнота от 5 евро от серия „Европа“, изписана на латински (EURO) и гръцки (EYPΩ) букви, но и на кирилица (EBPO) след присъединяването на България към ЕС през 2007 г.

Юбилейна левова монета[редактиране | edit source]

По случай подписването на Договора за присъединяване към ЕС на 25 април 2005 г. Българската народна банка издава възпоменателна монета с номинална стойност от 1,95583 лева, равна на 1 евро.

Езиков спор[редактиране | edit source]

След приемането на България в Европейския съюз възниква спор относно изписването на евро на български език. Европейската централна банка (ЕЦБ) застъпва тезата, че наименованието на общата европейска валута на български език следва да бъде „еуро“, докато българската страна отстоява позицията, че правилното изписване е „евро“. Може би най-силният аргумент в подкрепа на българската позиция е фактът, че в подписания от всички страни-членки Договор за присъединяване на България към Европейския съюз е използвана формата „евро“. Спорът продължава близо година, след като България вече е пълноправен член на ЕС; ЕЦБ използва в своите официални публикации „еуро“, докато българските институции (най-вече БНБ) използват в официалните си публикации „евро“. През декември 2007 г., с подписването от държавните и правителствените ръководители на държавите-членки на ЕС на Договора за функционирането на Европейския съюз, въпросът за правилното изписване на наименованието на единната европейска валута на български език окончателно е решен в полза на България.

Присъединяване към еврозоната[редактиране | edit source]

Правителството на ГЕРБ поставя влизането в ERM2 и след това в еврозоната като свой основен приоритет. След като гръцката криза обаче предизвиква настроения срещу разширяването на еврозоната и след като се оказа, че бюджетният дефицит за 2009 г. надхвърля прага от 3%, властите в страната отлагат тези свои намерения.

Правителството на Пламен Орешарски, подкрепяно от БСП и ДПС, за първи път допуска възобновяване на интереса на страната към членство в еврозоната в края на 2013 г. Според изявления на финансовия министър решение за това ще бъде взето най-рано през 2015 г. в зависимост от макроикономическите показатели. Това означава, че най-ранната възможна година за присъединяване към валутния съюз е 2017 г., а по-вероятната – 2018 или 2019 г.

Избиране на дизайна[редактиране | edit source]

На 29 юни 2008 година е обявено, че 25,44% от българските гласоподаватели са избрали Мадарският конник да бъде изобразен върху бъдещите български евромонети. Следващите претенденти за символ на България на евромонетите са били още кирилицата, Рилският манастир и крепостта Царевец.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Влизане в еврозоната. // Посетен на 7 януари 2013.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]