Хърватска куна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хърватска кунаHrvatska kuna (хърв.)
Монета от 1 хърватска куна
Страна Флаг на Хърватия Хърватия
ISO 4217 HRK
Разделение Хърватска липа
Банкноти 5, 10, 20, 50, 100, 200, 500, 1000 куни
Монети 1, 2, 5, 10, 20, 50 липа, 1, 2, 5, 25 куни
Централна банка Хърватска народна банка
Курс BGN EUR USD
Списък на парични единици

Хърватската куна (на хърватски: Hrvatska kuna) е паричната единица на Хърватия в периода 1941-1945 година и от 30 май 1994 година. Дели се на 100 липа. Международният валутен код на куната е HRK.[1]

История[редактиране | edit source]

По времето на Римската империя в провинциите на Горна и Долна Панония (днес Унгария и областта Славония), данъците са събирани под формата на високо ценените тогава кожи от белки (Martes). Оттам хърватската дума за данък „marturina“, произлиза от латинската дума „martus“ (на хърватски: „куна“). Куната е парична единица в няколко славянски държави, най-вече в Киевска Рус и неговите наследници до началото на 15-ти век. Тя се равнява на 1/25, а по-късно на 1/50 сребърни гривни (официалната валута на Киевска Рус). Хърватската куна няма връзка с познатите славянски „крони“ („крона“ на хърватски език се превежда като „kruna“). През Средновековието, много чужди валути са били използвани на територията на Хърватия, но независимо от това местната валута е била в употреба най-малко до 1018 година. Между 1260 г. и 1380 г., хърватските крале са секли сребърна монета, наречена banovac, на която е била изобразена белка. Отслабването на автономията на Хърватия в рамките на Хърватско-Унгарското кралство води до постепенното отмиране на тази валута.[2]

Идеята за куната се възражда отново през 1939 година, когато Хърватска бановина, тогава в пределите на Югославската монархия, планира да издаде своя валута.[2]

През 1941 година, когато Хърватското революционно движение „Усташа“ формира Независимата хърватска държава се въвежда и независима държавна валута – хърватска куна. Тази валута остава в обръщение до 1945 година, когато тя заедно с парите на комунистическите партизани, изчезват със създаването на Социалистическа федеративна република Югославия.[2]

Настоящата куна е въведена на 30 май 1994 година, слагайки началото на преходния период от хърватски динар към куна, който приключва на 31 декември 1994 година с обменен курс 1 куна = 1000 динара.[2]

Изборът на името куна било изпълнено с противоречия, тъй като валута със същото име е била използвана от Независимата хърватска държава. Скоро тези доводи били отхвърлени като неоснователни, тъй като куна се казвала и валутата на Хърватска бановина и Завнох (ZAVNOH). Друго предложение за име на новата валута е било kruna (крона), която да се дели на 100 banica (по името на жената на краля). Този вариант бил отхвърлен, тъй като се е смятало, че името е доста близко до това на монархическата крона на Австро-Унгария и не подхождало на републиканска валута. Преходът към новата валута бил плавен и противоречията бързо са били изгладени.[2]

В самопровъзгласилата се Република Сръбска Крайна не се използвали нито куните, нито динарите. Вместо тях в употреба влязла нова валута крайненски динар, валидна до 1995 година, когато региона отново попада в пределите на Хърватия.[2]

Първоначално хърватската куна е била обвързана с германската марка, а по-късно с еврото. Дългосрочната политика на Хърватската национална банка е да поддържа стабилен курса на куната спрямо еврото.[2]

Банкноти и монети[редактиране | edit source]

Банкноти[редактиране | edit source]

Банкнотите са с деноминация от 5, 10, 20, 50, 100, 200, 500 и 1000 куни.[1]


Банкноти в обръщение от 28 декември 2009 година
Изображение Стойност Размери Основен цвят Описание Дата на
Лице Гръб Лице Гръб отпечатване пускане в обръщение
5 куни 122 × 61 мм зелен Фран Кръсто Франкопан
и Петър Зрински
Крепост в старият град Вараждин 7 март 2001 9 юли 2001
10 куни 126 × 63 мм зелен Юрай Добрила Арена Пула и градоустройствен план на град Мотовун 7 март 2001 18 юни 2001
20 куни 130 × 65 мм червен Граф Йосип Елачич Твърдината Елтц във Вуковар и
Вучедолския гълъб
7 март 2001 16 август 2001
50 куни 134 × 67 мм син Иван Гундулич Старият град Дубровник 7 март 2002 25 ноември 2002
100 куни 138 × 69 мм червеникаво-кафяв Иван Мажуранич и Башчанската плоча Катедралата „Св. Вит“ в Риека 7 март 2002 3 юни 2002
200 куни 142 × 71 мм кафяв Степан Радич Стара сграда на военното командване Твърджа, край Осиек 7 март 2002 12 август 2002
500 куни 146 × 73 мм маслинено зелено Марко Марулич Диоклецияновата палата в град Сплит 31 октомври 1993 31 май 1994
1000 куни 150 × 75 мм синкаво-сив Анте Старчевич Статуята на крал Томислав и Загребската катедрала 31 октомври 1993 31 май 1994
10 куни 126 × 63 мм зелен Юрай Добрила Арена Пула и градоустройствен план на град Мотовун 30 май 2004 24 май 2004

Монети[редактиране | edit source]

Монетите са с номинал от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 липа, както и от 1,2 и 5 куни.[1] Монетите са издадени в два варианта: единият с имена на растения или животни на хърватски език (през нечетните години), а другият с имена на растения или животни на латински език (през четните години).[2]

Поради ниската си стойност монетите от 1 и 2 липа се използват рядко. През 2001 година Хърватската народна банка заявява, че няма намерение да изтегля от употреба монетите от 1, 2 и 5 липа.[2]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в Хърватска куна // Monetiibanknoti.com (бълг.)
  2. а б в г д е ж з и Хърватска куна // Valutnikursove.com (бълг.)

Външни препратки[редактиране | edit source]