Усташа - Хърватско революционно движение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Усташи
Ustaše
Знак на усташкото движение
Ръководител Анте Павелич
Основана 1929
Разформирована 1945
Щаб Загреб, Хърватия
Идеология Национализъм, крайно-дясна
Цветове Знаме на усташите

Усташите (на хърватски: Ustaše) са хърватско крайнодясно движение. Създадено е през 1929 г. от Анте Павелич. Занимава се с атентати, политически убийства, етнически терор и геноцид.

При основаването му през 1929 г. основната цел на усташкото движение е създаване на Независима хърватска държава (НХД). След като Югославия е окупирана от Силите на Оста през Втората световна война, усташите поемат управлението на големи части от Югославия - в Хърватия и Босна и Херцеговина, като ръководяват профашисткия режим на НХД. По време на управлението на усташите нейната армия (Ustaska Vojnica) наброява около 75 000 войници. След оттеглянето на германските сили от Югославия през 1945 г. властта в Хърватия преминава в ръцете на югославски комунистически партизани.

По време на вътрешните войни в Югославия в началото на 1990-те год. има настроения сред хърватското общество за възраждане на подкрепата към усташкото движение, въпреки че хърватските закони го забраняват.

Името "усташи" идва от хърватския глагол ustati, който означава "въставам", следователно усташ означава бунтовник, въстаник.

Първоначалното име на организацията е "Усташа - Хърватска революционна организация" (Ustaša - Hrvatska revolucionarna organizacija, UHRO), което е променено през 1933 г. на "Усташа - Хърватско революционно движение" (Ustaša - Hrvatski revolucionarni pokret).

Организацията тясно сътрудничи с ВМРО на Иван Михайлов.

История[редактиране | edit source]

Преди Втората световна война[редактиране | edit source]

През октомври 1928 г., след покушението на хърватския лидер Степан Радич в югославския парламент (извършено от радикалния сръбски политик Пуница Рачич), се формира младежката група "Хърватско младежко движение" с лидер Бранимир Йелич. Година по-късно Йелич привлича Анте Павелич в организацията.

До 1929 г. вече са оформени 2 политически движения в Хърватия. Значителен брой хора симпатизират на идеята на Анте Павелич, че насилието е единственият начин да бъдат опазени хърватските национални интереси, но по същото време Хърватската селска партия (Hrvatska seljačka stranka) е по-популярна сред народа. На 20 април 1929 г. в София Павелич подписва, заедно с членове на Македонския национален комитет, декларация, в която обявяват, че ще продължават своята дейност за защитаването на човешките и национални права, политическа свобода и независимост на Хърватия и Вардарска Македония. За това Павелич и Перчец са осъдени на смърт на 17 юли 1929 г.

Усташки устав, издание от 1932

Въпреки че са в изгнание, започват изграждането в Европа, Северна и Южна Америка на мрежа за подкрепа на организацията им, действаща на югославска територия. Движението им се радва на подкрепа най-вече в Белгия, Аржентина и щата Пенсилвания (САЩ). През януари 1932 г. лидерите на революционната организация я наричат "Усташе". През ноември 1932 г. 10 бунтовници, водени от Андрия Артукович и подпомогнати от местни симпатизанти, атакуват жандармеристки пост в Брусани. Атаката се проваля и усташ е убит.

През 1933 г. Павелич извършва покушение над Перчец. Заради връзки с членовете на ВМРО усташите са обвинени в участие в покушението на сръбския крал Александър през 1934 г. (т.нар.Марсилски атентат). Ойген Дидо Кватерник е обвинен в планиране на покушението, извършено от членове на ВМРО. До каква степен са били замесени усташите в атентата остава неизвестно, но е сигурно, че е извършено от Владо Георгиев Черноземски (член на ВМРО), а не от членове на усташкото движение. Въпреки това е сигурно, че те са предоставили важна информация. Скоро след атентата всички свързани с усташите организации (като „Хърватски домобран“, която продължава да съществува като невоенна организация) са забранени в Европа. Павелич и Квартерник са задържани в Италия като политически заложници между октомври 1934 г. и март 1936 г. След март 1937 г., когато Италия и Югославия подписват пакт за сътрудничество, много членове на усташкото движение са екстрадирани от Италия в Югославия.

Въпреки всичко тези събития не само не унищожават усташката организация, но привличат вниманието на голяма част от младежите в Хърватия, които започват да ѝ симпатизират. През февруари 1939 г. Миле Будак и Иван Оршанич стават редактори на новото издание "Хърватски народ" (Hrvatski narod), което подкрепя идеите на усташите за хърватска независимост.

Втора световна война[редактиране | edit source]

Усташи обезглавяват сръбски цивилен с трион

Силите на Оста окупират Югославия на 6 април 1941 г. Владко Мачек, лидер на Хърватската селска партия (която по онова време е най-влиятелната партия в Хърватия), отказва на Германия да управлява правителство. На 10 април Славко Кватерник поема контрола над полицията в Загреб и в радиопредаване обявява създаването на Независимата хърватска държава. Същия ден Мачек излиза с изявление към хърватите да съдействат на новите власти. В хода на войната усташите убиват стотици хиляди етнически сърби.

След Втората световна война[редактиране | edit source]

След края на войната комунистическите партизани ликвидират усташкото движение и поемат властта в Югославия. Членове на движението продължават да се бият малко след капитулацията на немските сили (7 май 1945 г.), но скоро са победени. Битката за Поляна е последната битка на европейска земя през Втората световна война.

Големият брой усташи, бойци на Домобран (в превод: Защита на дома/родината; на хърватски: Domobran) и цивилни жители се опитват да избягат в Австрия и Италия, но на австрийската граница са предадени на партизаните. Впоследствие част от тях са екзекутирани, а друга част са върнати в Югославия. Павелич успява да избяга и се укрива на територията на Австрия, а по-късно бяга в Аржентина.

След войната останалите усташи преминават в нелегалност или бягат в държави като Австралия, Канада и Южна Америка. На 10 април 1957 г. в Буенос Айрес е извършен опит за убииство на Павелич. Куршумът засяга гръбначния му стълб и през 1959 г. той умира в болница в Мадрид от раните си.

В периода 1962-1984 г. членове на Усташа извършват терористични актове в Югославия, Западна Европа, САЩ и Австралия. [1]

Идеология[редактиране | edit source]

След като идват на власт, най-голямата пречка на усташите по пътя им към „чиста Хърватия“, са сърбите, населяващи Босна и Херцеговина и Хърватия. Усташките министри Миле Будак, Мирко Пук и Милован Занич предприемат действия, като през май 1941 г. обявяват, че целта на усташката политика е етнически чиста Хърватия, и публикуват стратегия за постигането ѝ:

  1. 1/3 от сърбите на територията на Независима хърватска държава трябва насилствено да приемат католицизма;
  2. 1/3 от сърбите трябва да бъдат прогонени;
  3. 1/3 от сърбите подлежат на изтребление.

Усташкото движение се обявява против демокрацията и индустриализацията. Заради сблъсък с нацистката идеология (според която славяните са смятани за по-нисша раса от арийската) усташите създават теория, че хърватите са потомци на готите и по този начин се опиват да се доближат до арийците.

Символи[редактиране | edit source]

Ustashian U with coat.png

Символът на усташкото движение е широка главна латинска буква "U". Друг вариант на знака включва малък кръст отгоре. Както и фашистите в други страни усташите добавят своя знак на вече съществуващи национални символи (например герба на Независимата хърватска държава).

Флагът на Независимата хърватска държава представлява червено-бяло-син трикольор, по средата на който е изобразен щит с червено-бели квадратчета (шаховница), а в горния ляв ъгъл усташкото "U". За разлика от сегашния герб на Хърватия, чието червено-бяло каре започва с червено квадратче, гербът на НХД започва с бяло. Възможно обяснение на това е, че първото бяло квадратче символизира хърватската националност, докато червеното символизира хърватската държава; бялото поле е също използвано за така наречения боен флаг.

Ustashian U.svg
Ustashian U with cross.png

Усташкият поздрав е "Готови сме за родината!" ("Za dom - spremni!"):

Поздрав: За родината! (Za dom)
Отговор: Сме готови! (Spremni)

Този поздрав се използва вместо еквивалентния нацистки поздрав Sieg Heil. За пръв път е използван през 19 век от Йосип Йелачич. Днес поздравът се свързва главно с усташките симпатизанти.

Вижте още[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Списък на терористичните акции на Усташа