Вараждин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Град
Вараждин
Varaždin
Varaždin roofs.jpg
Флаг
Флаг
Държава Хърватия
Девиз Probitati et bonis artibus
Статус център на жупания
Координати 46°18′00″ с. ш. 16°20′00″ и. д. / 46.3° с. ш. 16.333333° и. д.
Площ 34.22 km2 km²
Височина на центъра 173 m
Официален език хърватски
Население 49 075 души (2001)
Плътност 34.22 д./km²
Часова зона UTC+1, през лятото UTC+2
Телефонен код 042
Пощенски код 42 000
Сайт http://www.varazdin.hr/

Вараждин (Хърватия)
Red pog.png
Вараждин

Вараждин (на хърватски: Varaždin, на немски: Warasdin, на унгарски : Varasd, на латински: Varasdinum) ) е град в североизточна Хърватия, главен град на Вараждинската жупания. Намира се на 81 км северно от Загреб на 173 м надморска височина. Вараждин е с население от 49 075 жители (2001 г.). Разположен е в близост до река Драва.

Градът е известен с бароковите си сгради, хранителни продукти, текстил и интернет технологии.

История[редактиране | edit source]

Старият град

Първото писмено сведение за населено място с името Вараждин е от 1181 година, когато унгарския крал Бела III споменава близко разположените термални извори - Вараждинске Топлице (Varaždinske Toplice) в официален документ.

Вараждин е обявен за свободен кралски град пред 1209 от унгарско-хърватския крал Андрей II. Градът става икономическия и военен център на северна Хърватия. Заради опасността от османските турци и многобройните им атаки, Вараждин е изграден стратегически около старата крепост и придобива формата на класически средновековен воден замък или Wasserburg ( буквален превод от немски). В началото на 13-ти век Рицарите Хоспиталиери( на хърватски: Ivanovci) пристигат в града и построяват църквата и манастир в околността.

В края на 14-ти век крепостта Вараждин преминава във владение на графовете от Целе ( днес град в Словения). През следващите няколко века градът е подчинен на различни владетели, най-влиятелните от които са хърватската династия Франкопан и немският маркграф Георг от Бранденбург,построил кметството. През 16-ти век управител на Вараждин става Тома Бакач Ердоди, който осъзнава важното географско разположение на града и наследниците му го владеят чак да 1925 година.

В 1756 хърватския бан (владетел) Франжо Надасди избира Вараждин за своя официална резиденция и тогава градът става столица на цяла Хърватия. В него заседава хърватския парламент, наречен Сабор и кралския хърватски съвет, създаден от Мария Тереза от Австрия.

Периодите на Реформация и контра-реформация оказват голямо влияние върху развитието на Вараждин. С пристигането на йезуитите в града e основано училище, построени са много църкви и манастири в бароков стил . През 18-ти век тук се установяват няколко хърватски благороднически фамилии, а през 1756 Вараждин става административният център на Хърватската провинция в рамките на Унгарското кралство. Но след пожара от 1776, когато голяма част от града е опожарена, Загреб го замества като административен център. Към края на 19-ти век градът е напълно възстановен, продължавада се разраства, а занаятите и търговията процъфтяват. Създадени са театър, музикално училище, пожарна и завод за тухли и коприна.

През 20-ти век Вараждин става индустриалният център на североизточна Хърватия. Текстилният завод Tivar е построен през 1918. По време на хърватската война за независимост от Югославия през 1991 градът не преживява големи разрушения и не дава жертви, защото Югославската народна армия бързо се предава, оставяйки оръжия на стойност от над 600 милиона долара, които по-късно са дадени на новосъздадената Хърватска армия.

Историческо наследство[редактиране | edit source]

Старият град на Вараждин[редактиране | edit source]

Църкви и манастири[редактиране | edit source]

Барокови дворци[редактиране | edit source]

Икономика[редактиране | edit source]

Транспорт[редактиране | edit source]

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Известни граждани[редактиране | edit source]

Родени

Външни препратки[редактиране | edit source]