Чек
Чекът е ценна книга, с която едно лице (издател), безусловно нарежда на друго лице (платец) да изплати определената в чека парична сума. Използването на чека като начин за разплащане започва още през 15 век в Италия, а най-масово е използван с икономическата си функция на платежно средство през 19 век. Чекът е от категорията на едностранните, абстрактни сделки. За издаването му не е нужно да има основание или да е постигнато някакво съгласие между издателя и платеца (изисква се единствено издателя да има покритие при платеца, който обикновено е банка). Използват се два вида чекове:
- пресечен е чек, върху който са нанесени 2 успоредни линии:
- общ пресечен е когато между двете линии няма написан текст или има обозначението "банка",
- специален пресечен е чека, на който между двете успоредни линии е изписано и името на банката платец;
- чек за минаване по сметка е чек, който отговаря на изискванията за обикновен чек, но изплащането му в брой е забранено и платеца може да изплати сумата само като я прехвърли по посочената сметка.
Издаване и продажба на чек: Поименните чекове се издават, като се посочва издателя, в чия полза се издава, стойността на чека, дата, място на издаване, име и подпис(и) на издателя. Пътническите чекове се продават, като стойността е предварително определена (обикновено от 5, 10, 20, 50, 100 или 200 единици) и се полага единствено първи подпис.
Издател на поименен чек: Физическо или юридическо лице, което поема чековото задължение. Когато издателят е банка, тогава става дума за банков чек.
