История на парите

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Банкнота от 200 евро

Историята на парите се занимава с възникването и начините на осъществяване на транзакции с помощта на пари. Парите са всеки идентифицируем обект с икономическа стойност, който е общоприет за заплащане на стоки и услуги или връщане на дългове в рамките на един пазар или които са законно платежно средство в дадена страна.

Много предмети са били използвани за пазарна размяна, например добитък, чували жито или зърна какао — самите те полезни сами по себе си, но понякога полезни стоки са били придобивани и в замяна на привлекателни обекти като раковини или мъниста. В тази втора категория попадат и благородните метали, от които са били изработвани първите монети.

Нумизматиката е науката, изучаваща монетите и платежните средства като цяло, включително тяхната история.

Разменна търговия[редактиране | edit source]

Протопари, късове метал във формата на върхове на стрели с неуточнено тегло и разменна стойност, използвани почти два века от гръцките колонии по Черно море

В историята на стойността преди въвеждането на монетите като обменно средство за такова служили ценни стоки или предмети в зависимост от ценностната система на цивилизацията. Разменната търговия, известна още като бартер, е най-простата форма на търговия, при която стоките или услугите се разменят за известно количество други стоки или услуги, като всеки се води от личните си нужди. Бартерът става популярен сред обществата, в които не съществуват парични системи, или в които парите са в много нестабилно положение, или просто липсват такива. Неудобството при този вид търговия е, че тя зависи от взаимното съвпадение на нуждите. Преди размяната да бъде осъществена, нуждите на един човек трябва да са отражение на тези на друг. Ако някой има излишък от овце, но се нуждае от брашно, то той трябва да намери някого с излишък от брашно и необходимост от повече овце. За да се преодолее проблемът със съвпадението се създали посредничества, където се складирали и търгували различни стоки.

Картината на Рембранд ван Рейн "Пирът на Балтазар" изобразяваща изписаните от тайнствена ръка думи "мене, текел, фарес" (мина, мина, шекел и половин мина)

Протопари[редактиране | edit source]

Като удобно разменно средство постепенно се налагат различни метали, което прави стоковата размяна по-лесна и удобна (практична). Разменните метали били злато, сребро, калай и желязо, които и били универсално ценни за/от всички народи, градове и други форми на организация на обществото. По този начин ценните метали и други предмети се превърнали освен в обменно средство, но и в мярка на стойността.

Древна китайска монета

Народите на Месопотамия използвали още в края на 3000 г. пр.н.е. слитъци от благородни метали като разменно средство. В клинописни глинени плочки от 2500 г. пр.н.е. се споменава използването на сребро като платежно средство. Тези стандартизирани слитъци с точно определена стойност се наричали мини, шекели или таланти.[1]. Тази система на разплащане се оказала удобна за търговците, боравещи с големи количества стоки — кораби, складове или кервани, но за обикновените хора не била практична, тъй като златото било прекалено скъпо.

Златна монета на Крез от около 550 пр.н.е., Британски музей, Лондон

След като веднъж вече е възможно да се произвеждат стандартизирани слитъци от благородни метали, въпрос на време е те да се смалят до размер, който да позволява повече гъвкавост и позволява да се използват ежедневно. Преходът от използване на безформени късове метал до отсичане на първите монети е първата парична революция в човешката история[1].

Първите монети[редактиране | edit source]

Първите пари във формата на монети са свързани с Мала Азия, където в Лидия в средата на 6 век пр.н.е. е въведена първата биметална монета от електрум (самородна сплав между злато и сребро), с разнообразни размери и без означения за стойност. Херодот пише, че

Лидийците първи по наше знание секли и въвели в употреба парите от злато и сребро, и също първи захванали търговия на дребно.

Изказани са хипотези, че монетите са се появили като разменно средство първо в Древен Китай, а в Лидия са изработвани вече от ценен метал като гаранция за тяхната стойност. Монетарната система била незабавно възприета от Ахеменидите посредством Мидия.

Монети от Егина

Сребърен статер, 550-530 пр.н.е. Лице: морска костенурка. Гръб: вдълбан квадрат с осем секции.
Сребърна драхма, 404-340 пр.н.е. Лице: земна костенурка. Гръб: надпис ΑΙΓ(INA) "Егина" и делфин.

Древните гърци първи приели новата идея и започнали да произвеждат сребърни и бронзови монети - драхми. Тези първи ранни монети съдържали определено количество метал с конкретна стойност. Като гаранция за точното съдържание на метала, монетите се щамповали с печата на владетеля на града или държавата, която ги е емитирала.

Монетите били удобни за използване, защото бързо можели да бъдат преброени и така отпадала необходимостта от претегляне на количеството метал на слитъци, както търговците правели по-рано. Първите монети влели сигурност в търговския обмен като ефективно, ефикасно и икономично "средство за размяна". Появата им съвпада и с настъпващите политически промени - някогашните племенни общества се трансформират в градове-държави, където социалното положение се определя не само от рождението, но и от степента на богатството. Развива се междуградската и международната търговия. Така парите подпомагат развитието на цивилизацията. Не случайно първата световна империя на Ахеменидите се появява по това време, а два века по-късно древногръцката култура завладява Ориента благодарение на първия световен завоевател в историята - Александър Македонски.

Думата "монета" има латински произход и идва от прозвището на една от най-важните богини в римския пантеон – Юнона Монета (на латински: Giunone Moneta). Край нейния храм на Капитолийския хълм отворил врати първият монетен двор.

Парични бройни системи[редактиране | edit source]

Бройните системи при парите са тясно свързани с единиците за маса. Например в Египет се е ползвала десетична, във Вавилон — шестдесетична система. След тях най-голямо последващо влияние е оказала древногръцката монетна система, която съчетава десетична, шестдесетична и четвъртични бройни системи:

В паричната система на Древен Рим дълго време съществуват съвместно дванадесетична и десетична система:

Тази система се сформира около 280 г.пр.н.е. (предполагаема година на началото на сечене на аса и неговите производни), и просъществува до 217 г.пр.н.е., когато денарият е приравнен към 16 аса[2][3]. Но съотношението 1 денарий = 10 аса се запазва още два века до реформите на Октавиан Август за изчисляване на заплатите на римските легионери[4]. В хода на паричната реформа на Август в Римската империя се утвърждават следните съотношения, които представляват смесица от четвъртична и десетична бройни системи: 1 ауреус = 25 денария = 100 сестерции = 200 дупондия = 400 аса. След паричните реформи на Нерон, Диоклетиан и Константин десетичната парична система престава да се използва в Древен Рим, а след това и във Византия. Започват да се формират недесетичните парични системи на средновековните германски държави.

До към 17 век съществували най-различни парични единици, които трудно се приравнявали една към друга, а още по-трудно към други валути. Например системата фунт-шилинг-динар води произхода си от времената на Карл Велики, когато през 781 г. е приет „Каролингски монетен устав“. Според него теглото на фунта е 408 грама (не са запазени документи с точното тегло на каролингския фунт, но той е реконструиран въз основа на претегляне на динари от онзи период, като резултатът е 408 g[5]). Той се приравнява на 20 солида (шилинги) или 240 сребърни динара (1 солид = 12 динара). В нумизматическата литература тази норма е получила названието „фунт на Карл Велики“ (pondus Caroli) или „Каролингски фунт“[6]. Поради факта, че единствената сечена монета бил динарът, шилингът и фунтът дълго време останали единици за пресмятане само на хартия. По този начин в Западна Европа се наложила сребърната валута, останала без конкуренция през следващите 500 години [7].

Каролингският фунт не се е запазил и към началото на XX век фунтът има над 20 различни тегловни норми[8], но като парична система просъществува в редица страни до края на XX век. Така например английската, а по-късно британската парична система се е запазила в почти неизменен вид чак до 1971 г: фунтът стърлинг се дели на 20 шилинга или на 240 пенса. Понякога тази система се нарича съкратено l.s.d., £.s.d. или £sd [9] — по първите букви в названията на съответните древноримски парични и тегловни единици: libra (либра), solidus (солид), denarius (динар), които в империята на Карл Велики и съседните държави стават фунт (лира в Италия, ливра във Франция), шилинг (солдо в Италия, сол във Франция, суелдо в Испания) и динар (пфениг в Германия, пени в Англия, дение във Франция).

Опростяването настъпва чрез постепенното въвеждане на десетичната монетна система — процес, водещ началото си от Русия, който достигнал пълното си развитие в новите валути на Съединените щати, а малко по-късно и на революционна Франция.

Парите през Средновековието[редактиране | edit source]

До началото на 14 век тамплиерите били единствената финансова институция в Европа, защото притежавали голямо движимо и недвижимо имущество и злато и били в състояние да отпускат заеми на кралете. След техния разгром на тяхно място навлизат първите банки, основани от предприемчиви италиански фамилии.

Първите банки[редактиране | edit source]

През първата половина на тринайсети век в Северна Италия се появява нова система от частни семейни банки, основани от фамилии от северноиталианските градове-държави Пиза, Флоренция, Венеция, Верона и Генуа. Те създават нов тип финансова институция, встрани от непосредствения контрол на църквата и държавата, но достатъчно тясно свързана и с двете, и работят с еднаква лекота както с православни християни и католици, така и с мюсюлмани, татари, евреи и езичници. Мрежата от банки постепенно обхваща цяла Европа; освен това банкерите финансират търговски мисии из целия известен тогава свят — от Китай до Судан и от Индия до Скандинавия. Те на драго сърце отпускат кредити; постепенно в ръцете им се съсредоточават огромни количества пари и те отпускат заеми при лихви, които са относително стабилни. Без да се самоограничават с моралните и религиозните принципи на тамплиерите, в своята дейност новите банкери си поставят една-единствена цел — печалбата[10].

С разпространението на италианската банкова система из цяла Европа парите на Флоренция и Венеция станали двете основни валути на континента. По онова време, когато всеки град с претенции за важност имал свой монетен двор, сечащ монети с неговото име, флорентинският флорин и венецианският дукат били двете парични единици, които внасяли стабилност на средновековните пазари. Флоринът бил пуснат в обращение през 1252 г. Монетата се сечала от злато и сребро, като златната имала десетократно по-висока номинална стойност от сребърната. Златният венециански дукат също придобива голямо разпространение в Европа благодарение на стандартните си характеристики, компактността си и лесното отсичане. Популярността на монетата бързо надхвърля европейския континент и достига Близкия Изток, Индия и Африка. Дукатът се сече в много вариации на форма и дизайн. Над 300 политически обособени единици са емитирали дукати [11]. Дукатът останал в обращение шест века чак до падането на Венецианската република през 1797 г.

До края на 16 век европейците използват основно монети, като успоредно с тях започват да си пробиват път и първите ценни книжа (менителници), които значително улесняват финансовите сделки.

Книжните пари[редактиране | edit source]

Книжни пари се срещат за първи път в Китай, а появата им се обяснява с необходимостта от по-гъвкаво платежно средство от тромавите медни монети. Въвеждането им става постепенно и трае от времето на късната династия Тан (618–907) до династия Сун (960–1279). При търговия на едро търговците започнали да издават записи на хартия, валидни в малък регионален обсег и за определен срок. През 10 век правителството на династия Сун употребява такива записи в търговията със сол, върху която притежава монопол. Правителството дава право на няколко магазина да издават банкноти, а през 12 век иззема това им право и започва самото то да произвежда държавни хартиени пари. Издадените банкноти били валидни само в малък район и за кратко време, едва в средата на 13 век започва стандартизирано печатане на книжни пари, приемани в национален мащаб. За това спомагат методите за печатане - вече разпространеният метод на печат с дървени блокчета и след това печатът с подвижен набор. Към времето на пътешествието на Марко Поло европейците не знаели що е това книжни пари. На китайските книжни пари пишело „всички фалшификатори ще бъдат обезглавени” и наказанието действително се привеждало в изпълнение в случай на измама. Навлизането на книжните пари води и до първата инфлация през 1020 г.[12]

Jiaozi, от династията Сун, най-ранните книжни пари в света

Горе-долу по същото време (7-12 век) в средновековния ислямски свят се развива оживена пазарна икономика въз основа на разширяващото се обращение на стабилна валута с висока стойност (динарът). Мюсюлманските икономисти и търговци въвеждат за първи път и понятията за кредит [13] чекове, запис на заповед,[14] депозитна сметка, разплащателна сметка, заем, валутен курс, прехвърлянето на кредит и дълг,[15], както и финансова институция, която борави със заеми и депозити.[15]

В Европа при транспортиране на големи суми пари в брой на дълги разстояния възникват големи рискове и неудобства и търговците постепенно започват да използват менителници, отначало в средновековна Италия и графство Фландрия. В началото те са поименни, но скоро се трансформират в писмено нареждане за изплащане на сумата на приносителя. Тези менителници могат да се считат за предтечи на съвременните банкноти.[16] Наименованието идва от банковите документи ("nota di banco") и датира от 14 век; в началото то удостоверява правото на собственика им да получи срещу тях благороден метал (обикновено злато или сребро), предварително депозирано при банкера под формата на текуща сметка. През 14 век менителницата се използва вече из цяла Европа, а също така и в търговските представителства на италианските градове-държави извън Европа. Първите банкноти са въведени в редовна употреба през 1661 г. в Швеция, където имало изобилие от мед и затова тя имала ниска стойност, което пък водело до извънредно голям и непрактичен размер на монетите (няколко килограма).

Предимствата на книжните пари пред монетите са многобройни: намалява се рискът от транспортиране на злато и сребро, улеснява се отпускането на заеми и начисляването на лихва, тъй като обезпечаващите банкнотите благородни метали не напускат трезора на отпускащия заема, докато не бъдат изискани, става възможно да се продават дялове в дружества. Но има и недостатъци: тъй като банкнотата няма своя собствена стойност, нищо не може да спре отпечатването на прекалено голям брой без оглед на наличното обезпечение. При наличие на увеличен прилив на банкноти се получава инфлационен натиск, констатиран през 18 век от Дейвид Хюм. Тези хартиени пари често водели до инфлационни „балони“, които се спуквали, когато хората започвали да си искат обезпечението. Печатането на хартиени пари е характерно и за времената на война и финансирането на военни действия, включително за поддържането на постоянна армия. По тези причини към книжните пари има смесено отношение.

Ценни книги, акции и облигации[редактиране | edit source]

Първите ценни книги били използвани от холандската източно-индийска компания, а насетне те били емитирани и използвани от европейските колониални правителства в Северна Америка. Този процес бил обусловен от търговските доставки между метрополиите и колониите, които отнемали много време. Колониите често имали недостиг на пари, докато икономиката им се разраствала, и вместо да се връщат към бартерната система, там започнало масово използване на писмени документи, гарантиращи плащането, които се разменяли точно като валута. Най-напред това станало практика в Канада, която била френска колония, и по-точно в Квебек. През 1685 г. на френските войници били издадени карти за игра, деноминирани и подписани от управителя на областта, който им давал правото да ги използват като пари вместо монетите от Франция. По-този начин се облекчила международната търговия, стимулирало се търсенето и предлагането, а оттук и производството. Появили се и първите финансови борси като международен валутен пазар, а с него и първите международни финансови спекулации. Световната търговия била обединена в единен пазар през 19 век, когато се създала Британската империя. В крайна сметка този благоприятен резултат се получил най-вече вследствие на спечеленото асенто, а конкуренцията между страните често водела първоначално до колониални, а сетне и до валутни войни, където съперниците се опитвали непочтено да засегнат стойността на валутата на противника като я покачвали, за да направят стоките на врага прекалено скъпи или сваляли, за да намалее покупателната способност на съперника (и съответно възможността да води война) или пък като напълно елиминирали чуждата валута, вадейки я от обращение като разплащателно средство.

Парични стандарти[редактиране | edit source]

Паричният стандарт обхваща законите, практиката и обичаите, определящи парите в една икономическа система. Има два вида стандартни — стоков и книжен. Стоковият стандарт обезпечава парите с една стока (например скъпоценен метал като злато или сребро), докато при книжния стандарт няма такава стока[17].

Вследствие на Великите географски открития и особено на откриването на Америка световната търговия се разраства неимоверно. Доставките на злато и сребро от колониите позволява на монетните дворове да секат все повече и повече монети, но стойността им намалява и банките започват да използват все повече банкноти вместо монети. Първите банкноти са печатани от банките като частни институции и тези банкноти са били обезпечени, т.е. можели да бъдат занесени в банката по всяко време и разменени за номиналната им стойност срещу сребро или злато. По-късно големите нации основават национални монетни дворове, които печатат хартиени пари и секат монети, а държавните хазни събират данъците и съхраняват запасите от злато и сребро. По това време и златото, и среброто са считани за законно платежно средство и са приемани за плащане на данъци. Тяхното успоредно използване се нарича биметализъм. С нарастването на притока им (и особено с увеличаването на добива на сребро в края на 19 век) обаче нестабилността в съотношението на техните стойности расте и този „двоен“ стандарт е отхвърлен през 20 век.

Към 1900 г. повечето от индустриалните нации вече използват под някаква форма само златен стандарт, като пускат в обращение книжни банкноти и сребърни монети. Частните банки и правителствата по света започват да натрупват златото и среброто в съкровищниците си, а да се разплащат с банкноти, като така се проявява Законът на Грешам. Това не става едновременно в цял свят, а спорадично, най-вече по време на война или финансова криза, като процесът започва в началото на 20 век и продължава до края му, когато са въведени т. нар. фиатни пари. Към 2014 нито една страна в света не се придържа към системите на златния или сребърния стандарт.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Уедърфорд 2001, с. 44-5.
  2. Мэттингли, 2005, с. 24, 32—40
  3. Словарь нумизмата, статья «Асс»
  4. Мэттингли, 2005, с. 107
  5. «Монетное дело при Карле Великом»
  6. Словарь нумизмата, статьи «Фунт», «Каролингский фунт»
  7. Норт 2003, с. 9.
  8. Брокгауз и Ефрон, 1890—1907, статья «Фунт»
  9. ABBYY Lingvo Ru-En, 2004, статья l.s.d.
  10. Уедърфорд 2001, с. 105?.
  11. Статия за дуката, omnicoin.com
  12. История на парите - мултимедийна презентация, БНБ
  13. ((en)) Banaji, Jairus. Islam, the Mediterranean and the Rise of Capitalism. // Historical Materialism 15 (1). Brill Publishers, 2007. DOI:10.1163/156920607X171591. OCLC 440360743. с. 47–74.
  14. ((en)) Medieval trade in the Mediterranean world: Illustrative documents. New York, Columbia University Press, 2001, [1955]. ISBN 0-231-12357-4. OCLC 466877309.
  15. а б ((en)) Labib, Subhi Y.. Capitalism in Medieval Islam. // The Journal of Economic History 29 (1). Wilmington, DE, Economic History Association, March 1969. OCLC 478662641. с. 79–86.
  16. De Geschiedenis van het Geld (the History of Money), 1992, Teleac, page 96
  17. Младенов, Милети. Пари, банки, кредит. Princeps, 1998. ISBN 954-806-728-5. с. 22.

Литература[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]