История на парите
- виж също Библейски платежни единици
| ЧОВЕШКА ПРАИСТОРИЯ И ИСТОРИЯ |
|---|
|
|
|
|
| вижте също: Историческа периодизация, Футурология, Съвременна епоха |
| ↓Бъдеще |
В историята на стойността преди въвеждането на монетите като обменно средство за такова служили ценни стоки или предмети в зависимост от ценностната система на цивилизацията. Като удобно разменно средство постепенно се налагат различни метали, което прави стоковата размяна по-лесна и удобна (практична). Разменните метали били злато, сребро, калай и желязо, които и били универсално ценни за/от всички народи, градове и други форми на организация на обществото. По този начин ценните метали и други предмети се превърнали освен в обменно средство, но и в мярка на стойността (арх. мяра на стойността).
Съдържание |
Първите монети [редактиране]
Историята на първите монети е свързана с Мала Азия, където в Лидия в средата на 6 век пр.н.е. е въведена първата биметална монета от самородна сплав между злато и сребро с наносен произход, с разнообразен размер и без означения за стойност. Херодот пише, че
| „ | Лидийците първи по наше знание секли и въвели в употреба парите от злато и сребро, и също първи захванали търговия на дребно. | “ |
Изказани са хипотези, че първо в Древен Китай са се появили монетите като разменно средство, а в Лидия такива от ценен метал като гаранция за тяхната стойност. Монетарната система била незабавно посредством Мидия възприета от Ахеменидите и се захванала световната търговия. Човечеството излязло исторически от древността и навлязло в античността, като се умножили неимоверно неговите несгоди, мъки и неволи, както и страдания в търсене на изгубения кивот (щастие).
Древните гърци първи приели новата идея и започнали да произвеждат сребърни и бронзови монети - драхми. Тези първи ранни монети съдържали определено количество метал с конкретна стойност. Като гаранция за точното съдържание на метала, монетите се щамповали с печата на владетеля на града или държавата, която ги е емитирала.
Монетите били удобни за използване, защото могли бързо да бъдат преброени, като отпадала необходимостта от мерене на количеството метал на слитъци както правели по-рано търговците. Първите монети влели сигурност в търговския обмен като ефективно, ефикасно и икономично "обменно средство", спомагайки за развитието на цивилизацията. Не случайно първата световна империя на Ахеменидите се появила по това време, а древногръцката култура завладяла Ориента два века по-късно благодарение на първия световен завоевател в историята - Александър Македонски.
В Древен Рим производството на монети се е извършвало в храма на Юнона Монета – оттам произхожда и съвременното наименование "монета".
Книжните пари [редактиране]
С началото на средновековието и на чумните пандемии непосредствено след освещаването на Света София (Константинопол) с приписваната на Юстиниан Велики реплика "Соломоне, аз те надминах!" (т.е. около 600 г.) китайците преминават от монети към книжна хартия като средство за разменна стойност. До времето на пътуването на Марко Поло до Китай, европейците не знаели що е това книжни пари. На китайските книжни пари пишело „всички фалшификатори ще бъдат обезглавени” и императорската гаранция действително се привеждала в изпълнение в случай на измама. Европейците използвали основно монети до края на 16 век, когато вследствие от Великите географски открития и особено на откриването на Америка световната търговия се разраснала неимоверно. Естествено това предизвикателство довело и до триъгълна търговия между континентите със създаването на колониалните империи. Доставките на скъпоценни метали от колониите позволявало на монетните дворове да секат все повече и повече пари и вследствие и на китайския пример банките започнали да използват все повече банкноти вместо монети. Тези банкноти е могло да бъдат занесени в банката по всяко време и разменени за лицевата им стойност срещу сребро или злато. Книжните пари е можело да се използват за купуването на стоки и първоначално предназначението им е било като на валута. По това време банкнотите били печатани от банките като частни институции, а не от Централните банки в лицето на правителствата на страните притежаващи суверенитет.
Ценни книги, акции и облигации [редактиране]
Първите ценни книги били използвани от холандската източно-индийска компания, а насетне те били емитирани и използвани от европейските колониални правителства в Северна Америка. Този процес бил обусловен от търговските доставки между метрополиите и колониите които отнемали много време. Колониите често имали недостиг на пари, докато икономиката им се разраствала, и вместо да се връщат към бартерната система, там започнало масово използване на писмени документи гарантиращи плащането, които се разменяли точно като валута. Изпърво това станало практика в Канада, която територия и по-точно Квебек бил френска колония. През 1685 г. на френските войници били издадени карти за игра деноминирани и подписани от управителя на областта, който им давал правото да ги използват като пари вместо монетите от Франция. По-този начин се облекчила международната търговия, стимулирайки търсенето и предлагането, а оттук и производството. Появили се и първите финансови борси като международен валутен пазар, а с него и първите международни финансови спекулации. Световната търговия била обединена в единен пазар през 19 век когато се създала най-могъщата глобална колониална морска империя след Испанската - Британската. В крайна сметка този благоприятен резултат се получил най-вече на спечеленото асенто, а конкуренцията между страните често водела първоначално до колониални, а сетне и до валутни войни, където съперниците се опитвали непочтено да засегнат стойността на валутата на противника като я покачвали (т.е. мамели, а днес посредством т.нар. кредитни рейтинги на финансови агенции и прочие), за да направят стоките на врага прекалено скъпи или сваляли, за да намалее покупателната способност на съперника (и съответно възможността да води война) или пък като напълно елиминирали чуждата валута, вадейки я от обръщение като разплащателно средство.
След т.нар. Велика френска революция и края на Наполеоновите войни, бил възстановен предходния консервативен световен ред от Свещения съюз. Започнала "голямата игра" между най-могъщите сухоземна и морска световни сили и империи - Руската, обявила се за Трети Рим и Британската, а между Западна Европа и Китай избухнали опиумни войни.
По време на двата световни конфликта през първата половина на 20 век настъпило прегрупиране на силите в лагерите около първоначалните противници. За това допринесла неимоверната индустриализация на новите европейски Централни сили, която застрашавала предходното статукво. По време на Втората световна война било осъществено и най-значимото финансово активно мероприятие на разузнаване в историята - операция „Бернхард“, което въпреки загубата на Третия Райх във войната девалвирало британската лира и в крайна сметка допринесло за краха на най-голямата империя в историята - Британската.
