Нидерландска източноиндийска компания

Нидерландска източноиндийска компания
Verenigde Nederlandsche Geoctroyeerde Oostindische Compagnie
	Нидерландска източноиндийска компания Verenigde Nederlandsche Geoctroyeerde Oostindische Compagnie
Тип	публична компания
Индустрия	Търговия
Основаване	1602 г.
Основател	няма
Закриване	1799 г.
Седалище	Съединени провинции
Дъщерни компании	Нидерландска западноиндийска компания
	Нидерландска източноиндийска компания в Общомедия

Нидерландската източноиндийска компания (на нидерландски: Vereenigde Oost-Indische Compagnie; на английски: Dutch East India Company) е търговска компания основана през 1602 г. от няколко враждуващи холандски търговски компании. Основана за да търгува с Моголската империя в период на прото-индустриализация, в който 50% от текстила и 80% от коприната биват внасяни. Генералните щати на Нидерландия дават на компанията 21-годишен монопол върху търговията с подправки с Азия. Често е наричана търговска компания, но компанията всъщност се превръща в прото-конгломерат, разнообразявайки дейността си с множество търговски и индустриални дейности като международна търговия, корабостроене, както и производство и търговия с източно-индийски подправки, индонезийско кафе, и южно африканско вино. Компанията е била трансконтинентален работодател и корпоративен пионер в зората на капитализма. В началото на 1600-те започва да издава облигации и акции за широката общественост, формално превръщайки се наред със стопанисващата Датска Индия Датска източноиндийска компания, в първата публично търгувана компания в света.

С пионерските си иновации и огромна роля в глобалната бизнес история, компанията е често считана за предшественик на модерните корпорации.

От създаването си през 1602 г., компанията не е само търговско предприятие, а и ефективен инструмент в Осемдесетгодишната война срещу мощната Испанска империя и Иберийската уния (1579 – 1648). През 1619 г., компанията използва сила, за да установи централна позиция в Джакарта, променяйки името ѝ на Батавия. В следващите два века компанията придобива още пристанища, които ползва като търговски бази.

Впоследствие Нидерландската източноиндийска компания се превръща в първата в света мултинационална корпорация. Дадени са ѝ специални правомощия от правителството, които включват правото ѝ да води война, да провежда мирни преговори, да сече монети и да основава колонии.^[1] Компанията запазва монопола върху търговията с Азия в продължение на две столетия. Това е най-голямата търговска компания (корпорация) в света през 17 век.

Нидерландската източноиндийска компания се състои от шест камери в пристанищните градове: Амстердам, Делфт, Ротердам, Енкхойзен Миделбьорг и Хорн.

Социално-икономически промени в Европа, промяна в баланса на силите, и по-малко успешно финансово управление водят до бавния упадък на Нидерландската източноиндийска компания между 1720 и 1799. След финансово съсипващата Четвърта Англо-холандска война (1780 – 1784), компанията е национализирана през 1796, и окончателно разпусната през 1799 г. Всички нейни територии стават колонии на холандското правителство.

Компанията е критикувана за политиката си на монопол, експлоатиране, колониализъм, насилие и робство.