Датска Индия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Датска Индия е термин за бившите колонии на Дания, а до 1814 г. — на Дания-Норвегия, в Индия. Колониите включват град Транкебар в днешния щат Тамил Наду, Серампор в днешен Западен Бенгал и Никобарските острови днес част от индийската съюзна територия Андамански и Никобарски острови.

Форт Дансборг в Транкебар, основан през 1620 г.

Датските колонии в Индия са основани от Датската източноиндийска компания, която съшествува от 17 до 19 век. Столицата на датската колония е Форт Дансборг в Транкебар, основан през 1620 г. на Короманделския бряг.

Датчаните също така основават няколко търговски предни поста, управлявани от Транкебар:

През 1777 г. Датска Индия е предадена на правителството от компанията и става датска кралска колония.

През 1789 г. Андаманските острови стават британско владение. По време на Наполеоновите войни, британците нападат датски кораби и опустошават търговията на Датската източноиндийска компания. През периодите май 1801 - август 1802 и 1808 - 20 септември 1815 г. британците дори опукират Дансборг и Фредерикснагор.

Датските колонии западат и британците в крайна сметка ги завлядяват, правейки ги част от Британска Индия: Серампор е продаден на британците през 1839 г., а Транкебар и повечето малки селища през 1845 (11 октомври 1845 Фредерикснагор е продаден; 7 ноември 1845 други континентални селища на Датска Индия са продадени); на 16 октомври 1868 г. всички датски права над Никобарските острови, които след 1848 са постепенно изоставени, са продадени на Великобритания.