Тамил Наду

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тамил Наду
Разположение в Индия
Страна Флаг на Индия Индия
Площ 130 058 km²
Население 72 147 030 души
555 души/km²
Тамил Наду в Общомедия

Тамил Наду (на тамилски: தமிழ்நாடு; "Страната на тамилите", на английски Tamil Nadu) е щат в Южна Индия, граничещ с Карнатака, Керала, Андра Прадеш и Пондичери. Тамил Наду е родината на тамилите, чиято култура датира от древността. Тамил Наду е центърът на дравидската политика, доминиран от партиите ДМК и АИАДМК. По общо развитие е на едно от първите места в страната.

История[редактиране | edit source]

Храмът Шор построен от Палавите през 7-8 век

В древността Тамил Наду е дом на четирите мощни царства Чера, Чола, Пандя и Палави. Сангамската литература от преди новата ера описва подвизите на техните царе и князе, както и поетите възпали ги. През 580 г. н. е. Палавите постигат владичество и царуват над района през следващите 150 г. със столица в Канчипурам. те строят много храмове и по тяхно време дравидската архитектура достига своя връх. През 9 век Чолите разширяват владенията си до Бенгал и завладяват част от Шри Ланка. Флотата им достига до Бирма. Андаманските и Никобарските острови, Суматра, Ява и Малайзия. Чолите упадат през 13 век и на тяхното място е взето от Пандите, но през 1316 г. те са покорени от мюсюлманките нашественици от север Кхилджи, които основават султаната Мадурай. Мюсюлманските нашественици основават империята Виджаянагар в Декан, която завзема целия Тамил Наду ок. 1370 г. След упадъка на империята управителите Наяк обявяват независимост и възстановяват някои от старите храмове.

Форт Дансборг построен от датчаните в Тхарангамбади

Около 1609 г. холандците основават селище в Пуликат. През 1639 г. Британската Източноиндийска компания основава селище на територията на днешен Ченай (Мадрас). Британците използват свади между местните владетели, за да разширят влиянието си. Те влизат в война с французите и ограничават владенията им в Индия до Пондичери.

През 1947 г. е създаден щата Мадрас, състоящ се от територията на днешен Тамил Наду, брега на Андра Прадеш до община Ганджам в Ориса, северна Карнатака и част от Керала. Щатът по-късно е разделен по езиков признак и преименуван на Тамил Наду.

География и климат[редактиране | edit source]

Тропичния циклон Бааз се доближава до Кораманделския бряг през декември 2004 г.

На север и запада в Тамил Наду е хълмиста област, а по крайбрежието на изток и юг са равнини. Най-южната точка на Индия, нос Коморин (Канякумари), се намира в Тамил Наду. Крайбрежието на Тамил Наду е дълго около 1000 км. Тамил Наду има периоди на суша. От юни до септември е Югозападния мусон със силни югозападни ветрове. Североизточния мусон е от октомври до декември с доминиращи североизточни ветрове. От януари до май е сухият сезон. Средния валеж е 945 мм, от които 48 % са в резултат на Североизточния, а 32 % в резултат на Югозападния мусон. Тъй като щатът е изключително зависим от мусоните за своите водни запаси, липсата на мусонни дъждове води до силна суша и недостиг на питейна вода. Най-високата температура измерена в равнините е 43 °C, а в хълмовете 32.3°C. Най-ниската температура измерена в равнините е 13.1 °C, а в хълмовете 3 °C. Около 17 % от територията на щата е покрита от гори, някои от които са защитени в паркове и резервати. Тамил Наду произвежда около 15 % от солта в страната.

Правителство и политика[редактиране | edit source]

Тамил Наду има двукамерно законодателно събрание до 1986 г., когато го заменя с еднокамерно по подобие на повечето щати в Индия. Губернаторът е глава на щата, а главния министър е глава на изпълнителната власт. Щатът изпраща 39 депутати в долната камара на индийския парламент (Лок Сабха).

Регионалните партии доминират политиката в щата от 1967 г. Реорганизацията на индийските щати по езиков и етнически признак намалява силата на тамилския национализъм, особено на искането за независимост от Индия. Агитацията против използването на хинди от индийското правителство през 1960-те години прави партията Дравида Мунетра Кажагам популярна и тя печели изборите през 1967 г. като сваля от власт Индийския национален конгрес.

Икономика[редактиране | edit source]

Вятърни електрогенератори в окръг Канякумари

Брутният вътрешен продукт на Тамил Наду за 2007 г. е оценен на $ 70 млрд. отчитайки ръст от 12.2 % спрямо предишната година. Тамил Наду е на трето място по големина на икономиката и на второ място след Махаращра по индустриализация. Отрасъла на услугите представлява 45 % от БВП, промишленото производство 34 %, а земеделието 21 %. Най-големият инвеститор в щата е правителството с 51 %, следвано от индийски частни капитали с 29.9 % и чуждестранни инвеститори с 14.9 %. Бедността е 27.5 %.

Земеделие[редактиране | edit source]

Тамил Наду е на второ място по производство на ориз, след Пенджаб. Щатът също е произвежда на плодове (главно манго и банани), зеленчуци (тапиока, домати, кромид лук), подправки (люти чушки, кориандър, тамаринд куркума) и цветя (жасмин, хризантеми, невени). Тамил Наду е единственият щат с официална политика за производство на био-дизел от растението джатрофа.

Промишленост[редактиране | edit source]

Паркът Тидел в Ченай е сред най-големите софтуерни паркове в Индиа

В Ченай е концентрирана автомобилната промишленост. В щата се произвеждат автомобили, железопътни вагони, автобуси, камиони, трактори, мотоциклети, танкове и тежки машини. В Тамил Наду има две АЕЦ, както и ТЕЦ и ВЕЦ, което позволява на щата да продава електричество на съседните Андра Прадеш и Карнатака.

Тамил Наду е изградил мрежа от около 110 индустриални паркове с осигурена инфраструктура. Най-големият софтуерен парк е в Ченай. Текстилната промишленост и производството на електроуреди и електроника също са силно застъпени. Тамил Наду е водещият щат по производство на цимент в Индия.

Туризъм[редактиране | edit source]

Планинската железница Нилгири, част от световното културно наследтво на ЮНЕСКО

Туристическата индустрия на Тамил Наду е на второ място в Индия. През 2005 г. щатът е посетен от 1 219 000 чуждестранни и 29 305 000 индийски туристи.

В Тамил Наду се намира най-големия индуистки храм в света -- Раджагопурам в Шрирангам, както и други важни за индуистите храмове. Християните са привлечени от Планината Свети Тома до Ченай, където се вярва, че е срещнал мъченическата си смърт апостол Тома (Тома Неверни). Върху мястото е построена базилика.

Демография[редактиране | edit source]

Между 1991 и 2001 г. населението а Тамил Наду расте с 11.19 %. През 2005-2006 г. плодовитостта е сведена до 1.8, най-ниската в Индия. Около 47 % от населението на Тамил Наду живее в градовете, един от най-високите проценти в Индия. Индуистите в Тамил Наду са 88 %, християните 6 %, мюсюлманите 5 %.

Грамотността е 73 %, а отношението мъже/жени е 10000/987. Средната продължителност на живота при мъжете е 65.2 години, а при жените 67.6 години. Бедността е намаляла от 51.1 % през 1983 г. до 21.1 % през 2001 г.

Образование[редактиране | edit source]

Около 99 % от населението има достъп до основно образование. В Тамил Наду има 32 университета 350 инженерни колежа, 1150 колежа по изкуствата и хуманитарните науки и 2550 училища. Щата дава на над 30 000 души инженерно образование всяка година, което привлича софтуерни фирми да се установят в Южна Индия.

Култура[редактиране | edit source]

Тамилският език е един от официалните езици на Индия и е вторият класически език наред със санскрит. Тамилите имат голям брой фолклорни танци, най-известният от които е каракатам. Бхаратанатям е класически танц, за който се вярва, че е създаден от Бхарата Муни, индуистки мъдрец, автор на Натя шастра. Танджорската художествена школа и Тамилската архитектура също съставят част от културното наследство на щата.

Статистика[редактиране | edit source]

  • Територия: 130 058 км2
  • Най-голям град: Ченай
  • Население: 62 405 679 (на 6 място); гъстота на населението: 478 души/км2
  • Законодателно събрание (места): еднокамерно (235)

Външни връзки[редактиране | edit source]