Измиране

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Птицата додо от илюстрация на Джон Сейвъри от 1651 г. - един често цитиран пример за наскоро изчезнал вид.[1]

В биологията и екологията, под измиране или изчезване се разбира прекратяване на съществуването на един вид или на група таксони, което води до намаляване на биоразнообразието. За момент на измиране обикновено се приема смъртта на последния индивид от вида (въпреки че способността на популацията за размножаване и възстановяване може да бъде изгубена далеч преди достигане на този момент). Понеже потенциалният ареал на вида може да бъде доста обширен, определянето на момента на измиране може да е затруднено и обикновено се прави ретроспективно. Тази трудност води понякога до явления като Лазарови таксони, при който един вид, приеман известно време за изчезнал, изведнъж отново "възкръсва" (което е типично за фосилните находки след определен период на явно отсъствие).

Посредством еволюцията при процеса на видообразуване се появяват нови видове в местата, където се появяват и процъфтяват нови разновидности на организмите при условие, че са способни да намират и използват налична екологична ниша, или пък измират видове, които вече не са способни да оцеляват при променени условия на средата или не издържат на високата конкуренция. Обикновено видовете се характеризират с това, че просъществуват около 10 милиона години (от появата до измирането си),[2] при все че някой видове, наречени живи фосили, оцеляват практически непроменени в течение на стотици милиони години. Едва около хиляда живи фосила продължават да съществуват и днес.[2][3]

Преди разселването на човека по Земята, измирането на видове обикновено се случва с постоянен нисък темп. Масовите измирания са били относително редки явления. Преди около 100 000 години обаче, едновременно с рязкото увеличаване на броя и ареала на разпространение на човека, започва и усилено измиране на видове [4], за последен път случило се при масовото измиране Креда - Терциер. Това измиране е известно като холоценско измиране и хронологически е най-малкото шестото поред масово измиране. Някои специалисти преценяват, че до 2100 г. могат да изчезнат половината от днес съществуващите видове.[5] През 2012 скоростта на измирането се намалява от създаване на защитени територии.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Diamond, Jared. Up to the Starting Line. // Guns, Germs, and Steel. W. W. Norton, 1999. ISBN 0-393-31755-2. с. 43-44.
  2. а б Newman, Mark. "A Mathematical Model for Mass Extinction". Cornell University. 20 май 1994. URL accessed 30 юли 2006.
  3. Raup, David M. Extinction: Bad Genes or Bad Luck? W.W. Norton and Company. New York. 1991. pp.3-6 ISBN 978-0393309270
  4. Species disappearing at an alarming rate, report says. MSNBC. URL accessed 26 юли 2006.
  5. Wilson, E.O.]], The Future of Life (2002) (ISBN 0-679-76811-4). See also: Leakey, Richard. The Sixth Extinction : Patterns of Life and the Future of Humankind ( ISBN 0-385-46809-1 ).
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Extinction“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.