Северен централен район за планиране
Северен централен район за планиране на България включва областите: Велико Търново, Габрово, Русе, Разград и Силистра.
Съдържание |
[редактиране] Информация
Регионът обхваща централната част на Северна България. Територията му граничи с река Дунав и обхваща предимно равнинни и хълмисти земи. Това подпомага за развитието на транспортната инфраструктура и определя до голяма степен добра оценка на географското му положение. През територията му преминават важни за България сухоземни транспортни магистрали и ЖП-линии.
На юг, регионът граничи с всички региони от Южна България. Границата е ясно очертана, като преминава в по-голямата си част по билото на Стара планина. Това затруднява транспортните връзки с Горнотракийската низина. За осъществяването им се използват основно проходите Витиня, Шипченски и Хаинбоаз (Проход на Републиката).
[редактиране] История
През 1959 година, Северноцентралният район за планиране се състоял от 4 области: Великотърновска, Габровска, Ловешка и Плевенска. Населението на тези 4 области е било 960 082 човека (11,7% от цялото население тогава), а общата им площ е била 15 239,9 км² (13,7% от територията на България). Административният център по това време е бил град Русе.[1]
През 2006 година, регионът се е състоял от 5 области: Велико Търново, Габрово, Ловеч, Плевен, Русе и е включвал 41 общини. В Северно централният район на България е имало 50 града и 998 села. Площта на региона е била 14 647км², а населението- 1 237 147 жители. Административният център е бил град Русе.[2]
[редактиране] Вижте също
- Северозападен район за планиране
- Североизточен район за планиране
- Югоизточен район за планиране
- Южен централен район за планиране
- Югозападен район за планиране
