Начин на учленение на съгласните

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Начини на учленение на съгласните звукове
Шумни
Преградни
Африкатни (преградно-проходни)
Проходни
Шипящи
Сонорни
Носови
Едноударни
Трептящи
Апроксимантни
Плавни
Гласни
Полугласни
Странични

Въздухопотоци

Белодробни
Изтласкващи
Имплозивни
Щракания

Време за начало на озвучението

Звучни
Беззвучни
Придихателни
Място на учленение
на съгласните звукове

 • Устнени
Двубърнени
Устнено-заднонебни
Устнено-венечни
Устнено-зъбни
Зъбно-устнени

 • Двузъбни

 • Предноезични
Езично-устнени
Междузъбни
Зъбни
Зъбно-венечни
Венечни
Върхови
Ламинални
Подвърхови
Задвенечни
Венечно-небни
Ретрорефлексни

 • Средноезични
Небни
Устнено-небни
Заднонебни
Мъжечни
Мъжечно-епиглотални

 • Радикални
Фарингални
Епиглото-фарингални
Епиглотални

 • Гласилкови
Човешки гласов тракт

Начинът на учленѐние (на артикулация) на съгласните звукове описва начина, по който езикът, устните, челюстта и останалите участващи в образуване на звукове органи взаимодействат. Понятието най-често се използва при съгласните. За всяко място на учленение са възможни няколко начина за осъществяването му.

Едно от измеренията на тези начини е стриктурата, определяща разстоянието между учленителните органи в момента на създаване на съгласния звук. Други измерения обхващат едноударните и трептящите съгласни, както и шипящите проходни съгласни.

Структура[редактиране | edit source]

Съгласните звукове, съобразно своята стриктура, могат да бъдат обособени като преградни (с т.нар. оклузия, означаваща препятстване на въздухопотока), проходни (с частично препятстване и следователно силно завихряне на въздухопотока) и апроксимантни (със съвсем леко завихряне на въздухопотока). Преградно-проходните (африкатните) съгласни притежават качествата както на преградните, така и на проходните съгласни, но от фонетично гледище представляват последователност от преградна плюс проходна съгласна.

С намаляване на стриктурата (т.е. увеличаване разстоянието между учленителните органи), звуковете претърпяват процеса на лениция (смекчаване/отслабване на съгласната и приближаването ѝ до гласен звук). Пример за това е леницията на „т“ ([t] → [ts] → [s]).

Обратният процес (увеличаване на стриктурата, т.е приближаване на учленителните органи) е известен като фортиция, което опосредства затвърдяването на съгласнтие звукове. Пример за фортиция представлява затвърдяването на [β] или [v] в [b].

Други измерения[редактиране | edit source]

Шипящите се разграничават от останалите проходни съгласни посредством заеманата от езика форма и насочването на въздухопотока около зъбите. Проходните съгласни на предноезични места на учленение могат да бъдат шипящи или не-шипящи.

Едноударните наподобяват свръхкратки преградни съгласни, но тяхното учленение е дотолкова различно, че да ги обособява като различен прийом за учленение.

Трептящите включват вибрирането на поне един от гласовите органи, а тъй като трептенето и стриктурата са различни измерения, то двете могат да се съчетаят. Увеличаването на стриктурата на типична трептяща съгласна образува трептящи проходни съгласни. Съществуват и трептящи африкатни.

Носовият въздухопоток може да въздейства като отделно измерение. Най-често се открива у носовите преградни съгласни и носовите гласни. Когато даден звук не е носов, той се нарича „устнен“. Устнените преградни съгласни са известни просто като преградни.

Страничните съгласни олицетворяват изпускането на въздухопотока покрай едната страна на езика. Съчетано с други начини за учленение, това води до образуването на странични апроксимантни съгласни, странични едноударни и странични проходни и преградно-проходни (африкатни).

Класификация[редактиране | edit source]

  • Преградните съгласни са тези, при чието образуване е налице пълна оклузия (препятстване) на въздушните пътища както от устната кухина, така и от носа. Примери за това са беззвучните [п, т, к] или техните звучни съответствия [б, д, г].
  • Носовите съгласни са тези, при които имаме пълна оклузия на устната кухина, като вместо това въздухът преминава през носа [м, н]. Формата и позицията на езика определят присъщия звук на съгласната.
  • Проходните съгласни са тези, при които има постоянен турбулентен въздухопоток на мястото на учленение. Към тази категория спадат беззвучните [ф, с], звучните [в, з] и др. Повечето езици притежават проходни съгласни, но са налице изключения като австралийските местни езици, които са напълно лишени от всякакви проходни съгласни звукове.
  • Шипящите съгласни са разновидност на проходните, чийто въздухопоток се насочва към зъбите чрез сгъване на езика, създавайки високочестотни и различими звукове ([s̪ʲ, z̪ʲ, s̠, z̠, ɕ, ʑ, ʒʷ̜] и други).
  • Страничните проходни съгласни представляват рядък вид проходни съгласни, при които проходността се осъществява от едната или от двете страни на върха на езика ([ʎ̥˔., ɮ, ɭ˔̊, ʟ̝̊]).
  • Трептящите съгласни са тези, чийто учленител (обикновено върха на езика) остава неподвижен, а въздухопотокът го кара да трепти ([r]).
  • Полугласните представляват производно на апроксимантните съгласни, произнасяни подобно на гласен звук, но поставяйки езика към предното небце, което да предизвика леко завихряне. Те често са съставна част на двугласните (дифтонгите).
  • Страничните апроксимантни, често наричани просто странични, са апроксимантни съгласни звукове, произнесени със страничната част на езика. Заедно с някои трептящи съгласни образуват подразряда на плавните съгласни ([lʲ, ɫ, rʲ] и т.н.).

Широкообхватен разбор[редактиране | edit source]

Начините на учленение посредством значително препятстване на въздухопотока (преградни, проходни, африкатни съгласни) спадат към т.нар. шумови съгласни (обструентни). Последните могат да бъдат както беззвучни, така и звучни.

Способите, при които не е налично подобно препятстване (носови, плавни, апроксимантни съгласни и гласни звукове) се наричат сонорни съгласни. Беззвучни сонорни съгласни се срещат рядко.

Според въздухопотоците[редактиране | edit source]

  • Изтласкващи, които представляват глотално-издихателни съгласни. Въздухопотокът се изтласква нагоре посредством движение на глотиса, който изхвърля въздуха вместо белите дробове или диафрагмата. Такива могат да бъдат преградните, преградно-проходните и понякога - проходните. Всички са беззвучни.
  • Имплозивни, известни още като глотално-вдихателни. При тях глотисът се придвижва надолу, като белите дробове могат да бъдат включени за придаване на звучност. В някои езици отсъства всякакво постъпване на въздух в устната кухина при образуването на подобни звукове. Имплозивните преградни съгласни се срещат относително често, докато имплозивните африкати, имплозивните проходни съгласни и беззвучните имплозиви са рядкост.
  • Щраканията (кликовете) представляват заднонебни вдихателни съгласни звукове. За тяхното учленение се използва задната част на езика, допряна до задното небце, за създаване на вакуум в устната кухина, принуждавайки въздуха да нахлуе внезапно при разтваряне на зъбите или устните. Щраканията биват устнени или носови, преградни или преградно-проходни (африкатни), средноезични или странични, звучни и беззвучни. Тяхната разпространеност е предимно в Африка. В българската реч щракащ звук е цъкането при изразяване на отрицание или недоумение (ц—ц...).

Вижте също[редактиране | edit source]

Използвани източници[редактиране | edit source]

  • Ladefoged, Peter; Ian Maddieson (1996). The Sounds of the World's Languages. Oxford: Blackwell. ISBN 0-631-19814-8.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Manner of articulation“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.