Васил Анастасов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Васил Анастасов

Роден
12 февруари 1950 г.
Починал
23 юни 2020 г.

Националност България

Васил Христов Анастасов (12 февруари 1950 – 23 юни 2020) е български филолог, доктор на науките, преподавател и автор на редица научни трудове. Основният интерес в последните години от творчеството му е насочен към изследванията на взаимовръзката между езика и политиката, тема на две от книгите му: The Dynamics of Human Interaction: Language, Politics and Identity (2012) и Power and Truth in Political Discourse: Language and Ideological Narratives (2018).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Васил Анастасов е роден на 12 февруари 1950 в София в семейството на проф. арх. Христо Анастасов и Екатерина Блъскова – внучка на ген. Андрей Блъсков.

Преподавал е обща лингвистика, литературна теория, семиотика и английска литература. Научните му интереси са в областта на история на езика, философия на езика, език и политика, семиотика и литературна теория.[1]

Преподавал е в университети в България и Турция, изнасял е лекции в редица държави от Северна Америка, Южна Америка и Европа.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Anastassov, Vassil Hristov. Power and Truth in Political Discourse Language and Ideological Narratives. Cambridge Scholars Publishing, 2020. ISBN 978-1-5275-0796-8, 1-5275-0796-3.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]