Франц Миклошич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Франьо Миклошич
словенски езиковед-славист
Франьо Миклошич 
Роден: 20 ноември 1813
Радомершчак край Лютомер, Щирия, дн. Словения
Починал: 7 март 1891
Виена, Австрия

Франц (Франьо, Франтишек) Миклошич (Franz von Miklosich, Franz Xaver von Miklosisch, Franc/Fran Miklošič) (20 ноември 18137 март 1891) е политик и езиковед от Австрийската империя и Австро-Унгария от словенски произход, първият виден представител на австрийската славистика.

Считан е за основоположник на сравнителната граматика на славянските езици, сред най-значимите фигури в славистиката на 19 век.

Франц Миклошич е основен инициатор и вдъхновител за създаването на общ сърбо-хърватско-словенски език - начинание от края на 1840-те год., претърпяло практически крах с разпадането на Югославия през 1990-те год.

Биография[редактиране | edit source]

Миклошич е роден в с. Радомершчак край Лютомер (на немски: Luttenberg), тогава в Щирия (днес в Словения).

Основно училище посещава в Лютомер, а гимназия – във Вараждин и Марибор. Завършва през 1837 г. Университета в Грац със степен доктор по философия и за известно време е преподавател по философия там. През 1838 г. заминава за Виена, където получава степен доктор по право.

Миклошич обаче се посвещава на изучаване на славянските езици и изоставя правото. Сближава се и работи под ръководството на Бартоломей Копитар бъв Виенската библиотека.

През същата година Миклошич публикува критична рецензия за труда на Франц Боп „Сравнителна граматика“ под заглавие „Санскритски и славянски“, с която допълва граматиката на Боп по отношение на славянския материал. С нея Миклошич започва дълга поредица от трудове, отличаващи се с ерудиция и направили революция в славянската филология.

През 1848 г. Миклошич се включва в политическия живот за кратко и става председател на виенското дружество „Словения“, съучредител на програмата „Обединена Словения“ и народен представител в горната камара на австрийския парламент.

През 1849 г. Миклошич е назначен за извънреден професор в новосъздадената катедра по славянска филология във Виенския университет. Става през 1850 г. редовен професор по славянски езици и литератури и декан на Философския факултет (за 3 учебни год.), а през 185455 г. е ректор на Виенския университет. Пенсионира се през 1886 г.

Академичният възход на Миклошич не е случаен - предшестван е от политическа кариера. Той е основен инициатор на сключения Виенски договор, по силата на който западните южнославянски езици се обединяват в общ - сърбохърватски на основата на Дубровнишкия и Босненско-херцеговински йекавски изговор. В изпълнение на следваната политика през 1868 г. в Княжество Сърбия е наложена Вуковата реформа, а княз Михаил Обренович - убит. За основа на сръбската латиница е взета от Вук Караджич именно родната на Миклошич словенска латиница.

В периода от 1852 до 1875 г. Миклошич публикува фундаменталния си труд „Сравнителна граматика на славянските езици“, с който поставя началото на сравнителното славянско езикознание. Оставя около 180 научни публикации (статии и обемисти научни трудове).

Голям брой от неговите трудове изследват въпроси, свързани не само със славянските езици, а и с романските езици, албанския, гръцкия и ромския език. Миклошич оказва силно влияние и за унифицирането на словенския език.

Миклошич става член на Виенската академия (по-късно: Австрийска академия на науките), в която е назначен за секретар на нейния исторически и философски отдел. Член-кореспондент е на френската Академия за надписи и художествена проза (1851), Петербургската академия на науките (1856), Българското книжовно дружество (днес: Българска академия на науките, 1884) и др.

През 1864 г. за труда и заслугите си Миклошич получава наследствена титла граф, а по решение на общинския съвет на Лютомер става негов почетен гражданин.

Избрани трудове[редактиране | edit source]

  • Lexicon linguae Slovenicae veteris dialecti, Vindobonae 1850 (Речник на старите диалекти на славянския език)
  • Vergleichende Grammatik der slavischen Sprachen. 1. Lautenlehre, Wien 1852 (1879); Stammbildungslehre, Wien 1875. 3. Wortbildungslehre, Wien 1876. 4. Syntx, Wien 1868-1874 (Сравнителна граматика на славянските езици - основен труд на Миклошич)
  • Vergleichende Formenlehre der slavischen Sprachen, Wien 1856 (Сравнителна морфология на славянските езици, за която Миклошич получава наградата Волне)
  • Die Sprache der Bulgaren in Siebenbürgen// DAWW 8, 1856, S. 105-146
  • Lexicon Palaeuslovenico-graeco-latinum, Vindobonae 186265 (Старославянско-гръцко-латински речник)
  • Die Legende vom hl. Cyrillus, Wien 1870 (Житието на св. Кирил)
  • Geschichte der Lautbezeichnung im Bulgarischen, Wien 1883
  • Monumenta Serbica Spectantia Historiam Serbiae, Bosniae, Ragusii, 1858 (Сръбски паметници за изследване на историята на Сърбия, Босна и Дубровник)
  • Etymologisches Wörterbuch der slavischen Sprachen), Wien 1886(Етимологичен речник на славянските езици)
  • Über die Mundarten und Wanderungen der Zigeuner Europas, 12 части, 187280 (За диалектите и миграциите на европейските цигани)

Литература[редактиране | edit source]