Михаил Обренович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Михаил Обренович
княз на Сърбия
Михаил Обренович 
Роден: 16 септември 1823 г.(1823-09-16)
Крагуевац, Османска империя
Починал: 10 юни 1868 г. (на 44 г.)
Белград, Княжество Сърбия

Михаи́л III Обре́нович (на сръбски: Михаило Обреновић) е княз на Сърбия. Убит е на 10 юни 1868 г. в белградския парк "Кошутняк". Убийството е част от заговор, който така или инак никога не е бил разплетен, макар и да е прието за сигурно от изследователите, че зад него стои съперничещата на Обреновичи за сръбския престол династия на Караджорджевичи.

Михаил Обренович е малкия син на първия княз на Сърбия - Милош Обренович (1780-1860). Княз Милош управлява до 25 юни 1839 г., когато абдикира в полза на по-големия си син Милан. Той обаче е тежко болен и умира няколко дни по-късно. Короната преминава в ръцете на младия Михаил. Високата порта, която номинално продължава да управлява Сърбия, отказва да го признае за наследствен княз и го обявява само за избран владетел. През 1842 г. Михаил е свален от власт след бунт, оглавен от Тома Вучич-Перишич, един от защитниците на конституцията, която според защитниците ѝ била потъпквана последователно от младия княз, и на престола се възкачва Александър Караджорджевич. Михаил не се предава под защитата на османския гарнизон на Белград, както го съветва руския консул, а бяга от бунтовниците през Дунава във Виена, където набляга на придобиването на солидни знания и образование.

През 1860 г., след смъртта на баща си, Михаил Обренович се връща повторно на сръбския престол, след като княз Александър Караджорджевич е свален от власт през 1858 г. В периода 1860/68 г. Михаил Обренович се опитва да управлява като просветен, макар и абсолютен монарх. През тези години той работи усилено, за да се сдобие Сърбия с пълна независимост. След обстрелването на Белград от османския гарнизон през 1862 г., пет години по-късно той успява да постигне изтегляне на османските гарнизони от крепостите в Княжество Сърбия. През последните години от управлението си изгражда краткотрайна антиосманска коалиция от балкански християнски държави (така наречения Първи балкански съюз), в която привлича и български революционери. С това печели голяма популярност, но я губи вследствие от двусмисленото си отношение към Османската империя и българските легии, създадени в Белград.

Михаил е женен за унгарската графиня Юлия Хуняди, с която се развежда през 1865 г. Бракът им е бездетен. Той прави свой наследник бъдещия пръв крал Милан, който е син на негов пръв братовчед.

Днес на централния площад в Белград се издига паметник на Михаил Обренович, а на входа на Южния парк на София е поставена паметна плоча от сръбското посолство на княза. [1]


Паметник на сръбския княз Михайло Обренович в Южния парк в София (42°40′ с. ш. 23°18′ и. д. / 42.674° с. ш. 23.308683° и. д.)
Милан Обренович II княз на Сърбия (1839 – 1842) Александър Караджорджевич
Милош Обренович княз на Сърбия (1860 – 1868) Милан Обренович IV