Михаил Обренович
|
||||||||||
Михаи́л III Обре́нович (на сръбски: Михаило Обреновић) е княз на Сърбия. Убит е на 10 юни 1868 г. в белградския парк "Кошутняк". Убийството е част от заговор, който така или инак никога не е бил разплетен, макар и да е прието за сигурно от изследователите, че зад него стои съперничещата на Обреновичи за сръбския престол династия на Караджорджевичи.
Михаил Обренович е малкия син на първия княз на Сърбия - Милош Обренович (1780-1860). Княз Милош управлява до 25 юни 1839 г., когато абдикира в полза на по-големия си син Милан. Той обаче е тежко болен и умира няколко дни по-късно. Короната преминава в ръцете на младия Михаил. Високата порта, която номинално продължава да управлява Сърбия, отказва да го признае за наследствен княз и го обявява само за избран владетел. През 1842 г. Михаил е свален от власт след бунт, оглавен от Тома Вучич-Перишич, един от защитниците на конституцията, която според защитниците ѝ била потъпквана последователно от младия княз, и на престола се възкачва Александър Караджорджевич. Михаил не се предава под защитата на османския гарнизон на Белград, както го съветва руския консул, а бяга от бунтовниците през Дунава във Виена, където набляга на придобиването на солидни знания и образование.
През 1860 г., след смъртта на баща си, Михаил Обренович се връща повторно на сръбския престол, след като княз Александър Караджорджевич е свален от власт през 1858 г. В периода 1860/68 г. Михаил Обренович се опитва да управлява като просветен, макар и абсолютен монарх. През тези години той работи усилено, за да се сдобие Сърбия с пълна независимост. След обстрелването на Белград от османския гарнизон през 1862 г., той успява да постигне успех - изтегляне на османските гарнизони от крепостите в Княжество Сърбия. През последните години от управлението си изгражда краткотрайна антиосманска коалиция от балкански християнски държави (така наречения Първи балкански съюз), в която привлича и български революционери. С това печели голяма популярност, но я губи вследствие от двусмисленото си отношение към Османската империя и българските легии, създадени в Белград.
Михаил е женен за унгарската графиня Юлия Хуняди, с коато развежда през 1865 г. Бракът им е бездетен. Той прави свой наследник бъдещия пръв крал Милан, който е син на негов пръв братовчед.
Днес на централния площад в Белград се издига паметник на Михаил Обренович, а на входа на Южния парк на София е поставена паметна плоча от сръбското посолство на княза. [1]
| Милан Обренович II | → | княз на Сърбия (1839 – 1842) | → | Александър Караджорджевич |
| Милош Обренович | → | княз на Сърбия (1860 – 1868) | → | Милан Обренович IV |