Сопочани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сопочани
Sopoćani*
Световно наследство (ЮНЕСКО)

Manastir Sopoćani (by Pudelek).jpg
манастира Сопочани
Държава Флаг на Сърбия Сърбия
Тип Културно
Критерии (i)(iii)
Справка
Регион** Европа и Северна Америка
Координати 43°07′08″ с. ш. 20°25′22″ и. д. / 43.118889° с. ш. 20.422778° и. д.
Регистрационна справка
Вписване 1979  (3та сесия)
* Името, което е вписано в ЮНЕСКО.
** Региони, групирани от ЮНЕСКО.

Манастирът Сопочани се намира на 16 km западно от Нови пазар на река Рашка в областта Стара Рашка. Обединено със средновековният комплекс Стари Рас е поставен в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Манастирът е посветен на Света Троица.

История[редактиране | edit source]

Основан е от крал Стефан Урош I близо до сърцето на държавата Рашка - Стари Рас. Манастирската църква е построена през 1260 г. В средата на 14 век към нея е добавена камбанария. В манастира са погребани някои от членовете на династията Неманичи. Фреските които красят църквата са датирани около 1270 г.

Архитектура и изкуство[редактиране | edit source]

Архитектурата на манастира е в рашки стил. Екстериорът е в типичния романски стил характерен за рашката школа. Уникална е формата на базиликата - апсида под формата на полукръг. Стенописите създадени в периода 1263 - 1268 г. изобразяват членовете на кралската династия на Неманичите - ктитора, кралицата майка, Стефан Неманя. Стефан Първовенчани и Стефан I Урош са показани с умалени модели на ктиторските им църкви в ръце. Фреските около олтара са по-късни. На тях са изобразени ктитора със синовете си Драгутин и Милутин, както и останалите членове на кралското семейство. Фреските в купола на църквата са изографисани последни. На тях са изобразени смъртта на Стефан Неманя и преноса на мощите му в манастира Студеница. Стефан Душан е представен със съпругата му Елена Българска.

Значение[редактиране | edit source]

Някои от фреските в църквата са особено ценен палеологов ренесанс, поради и което манастира е включен още през 1979 г. в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Вижте също[редактиране | edit source]