Баня Лука
Град
 Баня Лука
|
.svg)
143 079 души (
Баня Лука (на сръбски: Бања Лука, Бањалука, Banja Luka или Banjaluka; на бошняшки: Banja Luka) е град в Босна и Херцеговина, столица на Република Сръбска. Населението на града през 1991 година е 143 079 души, втори по големина град в Босна и Херцеговина след столицата Сараево.
Съдържание |
История [редактиране]
Археологическите находки показват, че по бреговете на река Върбас е имало древни поселения още от времето на палеолита. Тук е живяло племето мезей и в 9-та година преди н. е. те били покорени от римския пълководец Германик и територията им обявена за част от римската провинция Илирия. По време на Римската империя са познати целебните свойства на минералните извори. От това време датира и внушителната крепост „Кастел“ на р. Върбас, която е възстановена и представлява туристическа атракция. През 6 и 7 век от н. е. тук се заселват славянски племена, предците на днешното население на Босненска Крайна.[1]
Първоначално името на града се споменава като Върбас в старинен ръкопис от 1320 година. Унгарският крал Владислав II през 1494 година назначава за комендант на крепостта в Баня Лука Юрай Микулашич. Градът, който е най-силно укрепената крепост в района на гр. Яйце, пада под османска власт през 1528 година. Скоро след това столицата на Босна е преместена от Сараево в Баня Лука. По време на турското владичество Ферхад паша Соколович основава ново селище при вливането на р. Църквена в р. Върбас, което е част от днешна Баня Лука. Оттогава Баня Лука фигурира неизменно в турските стратегически планове. Градът е място на жестоки стълкновения в австрийско-турските войни особено в битката през 1773 г., когато и двете страни понасят големи жертви.[1]
През 1878 година Баня Лука е включен в състава на Австро-Унгарската империя и става административен център. В политиката на австро-унгарците за модернизиране живота в цяла Босна и Херцеговина Баня Лука не прави изключение. Разгръща се строителство на административни и обществени сгради, на важни железопътни линии, които обхващат цяла Крайна. Построени са голямо дървопреработващо предприятие и цигарена фабрика. Изгражда се модерна инфрастуктура и градът е водоснабден. В края на 19 век е издигнат и импозантният православен храм „Света Троица“.[1]
От този период датира и Банският двор - резиденция на наместника на австрийския император, а по-късно, по време на Кралство Югославия - на губернатора на Крайна. Днес в Банския двор е седалището на президента на ентитет Република Сръбска. Той е и културен център на града. Банският двор е обявен за защитен културен паметник на Босна и Херцеговина.[1]
Когато в страната се засилва националистическото движение срещу австро-унгарската анексия за независима Босна, в Баня Лука се провежда нашумял процес срещу 156 сърби, 16 от които са осъдени на смърт и присъдите им изпълнени. Изразител на патриотичните и демократичните тежнения на своя народ от онова време е големият сръбски писател-революционер Петър Кочич, класик на сръбската литература. Градският парк носи неговото име, на централно място в него е поставена скулптурата на писателя.[1]
По време на Втората световна война Баня Лука е жестоко бомбардиран от настъпващите немски окупационни части.[1]
Силно земетресение през октомври 1969 година засяга града и причинява множество разрушения, но с помощта и на международната общност пострадалите райони са напълно възстановени.[1]
След разпада на СФРЮ в районите на Босна и Херцеговина настъпват сериозни промени. Макар военните действия да не са нанесли преки поражения върху сградния фонд на Баня Лука, демографският характер на района е силно променен. Юридически Сараево е столица на ентитет Република Сръбска но де факто Баня Лука е реалната столица и там се помещават президентът на ентитета и правителството.[1]
В периода на Кралство Югославия и особено в годините на СФРЮ в Баня Лука се развива с усилени темпове промишлеността. Тук работят модерна леярна, металообработващи и машиностроителни заводи, предприятия за електрооборудване, за автомобилни части, дървообработващи и мебелни предприятия. Развита е също кожарската индустрия. Има модерни текстилни предприятия. Досега работи фабриката за цигари, построена по времето на Австро-Унгария. На базата на механизираното селско стопанство се развиват консервната промишленост, лозарството и винопроизводството.[1]
Физико-географска характеристика [редактиране]
Климат [редактиране]
Баня Лука има топъл, влажен климат, с мека зима и обилни валежи, както и рекорден брой слънчеви дни през годината, което е характерно за Панония и Посавина. С право той се смята за един от най-зелените градове на Босна и Херцеговина.[1]
|
Климатични данни за Баня Лука, Република Сръбска
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Население [редактиране]
| Година | Население |
|---|---|
| 1879 | 9 650 |
| 1885 | 11 375 |
| 1895 | 13 566 |
| 1910 | 14 800 |
| 1921 | 18 001 |
| 1931 | 22 165 |
| 1948 | 31 223 |
| 1953 | 38 135 |
| 1961 | 50 650 |
| 1971 | 90 831 |
| 1981 | 123 937 |
| 1991 | 142 644 |
През 1991 година населението на града е 143 079 души. Мнозинството от населението на града са сърби, значителна част от тях са бежанци от Република Сръбска Крайна.
Етнически състав [редактиране]
| Баня Лука | ||||||
| Година на преброяване | 1991 | 1981 | 1971 | |||
| Сърби | 70,155 (49.03%) | 51,839 (41.82%) | 41,297 (45.46%) | |||
| Мюсюлмани | 27,689 (19.35%) | 20,916 (16.87%) | 23,411 (25.77%) | |||
| Хървати | 15,700 (10.97%) | 16,314 (13.16%) | 17,897 (19.70%) | |||
| Югославяни | 22,645 (15.82%) | 30,318 (24.46%) | 4,606 (5.07%) | |||
| Други | 6,890 (4.81%) | 4,550 (3.67%) | 3,620 (3.98%) | |||
| Общо | 143,079 | 123,937 | 90,831 | |||
Образователна стуктура [редактиране]
Със съгласието на турските власти през 1832 година в Баня Лука се откриват сръбски православни училища. От 1864 година датира и първото женско училище. С присъединяването на Босна към Австро-Унгария образователното дело отбелязва бурен разцвет. Изграждат се първата търговска гимназия, църковно хърватско училище, девическа гимназия.[1]
Днес в Баня Лука има 29 средни училища с около 18 500 ученици. Университетът на Баня Лука е основан през 1975 година с пет факултета: правен, икономически, механо-инженерен, технологичен и електроинженерен. По същото време са открити Педагогически колеж и Висше училище за икономика и търговия. Създадени са: Институт по история, Икономически институт, Селскостопански институт, Институт за борба със земетръсите, Институт за икономика и развитие, Изследователски строителен институт, Научноизследователски институт за развитие и планиране, Център за приложение на науката в селското стопанство.[1]
Културни забележителности [редактиране]
Днешният Национален театър в Баня Лука е наследник на Националния театър на Върбас, основан през 1930 година. По време на последната война театърът изнася стотици пътуващи представления. Наред с драми от световната класика на Уилям Шекспир, Бернард Шоу, Александър Дюма, Николай Гогол, Жан Пол Сартр, Бранислав Нушич, се поставят и пиеси на Светислав Милосавлич, Любиша Джокич и др. Театърът участва и в редица международни театрални и танцови прояви, предимно в балканските страни.[1]
В Баня Лука функционира и Академия за сценични изкуства.[1]
Националният музей на града е с богата музейна сбирка и библиотека. Разполага с районни музеи в градовете - Бихач, Дървар, Яйце, Приедор.[1]
Музеят за съвременно изкуство в Баня Лука разполага с постоянна колекция и показва редица изложби на чуждестранно и местно изобразително изкуство.[1]
Спорт [редактиране]
Местен футболен тим е Борац, основан през 1926 година.[2]
Побратимени градове [редактиране]
|
Източници [редактиране]
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р Баня Лука // списание Европа 2001 (бълг.)
- ↑ Борац (Баня Лука) // Sporta.bg (бълг.)
- ↑ e-patras.gr – Διεθνείς Σχέσεις
Външни препратки [редактиране]
- Официален сайт на община Баня Лука (сръб.)
- Прогноза за времето // Sinoptik.bg (бълг.)
- Разположение на града // Уикимапия (бълг.)
- Официален сайт на летището в Баня Лука (сръб.)
- Информация за етническите прочиствания в Баня Лука (англ.)
|
|||||
