Баня Лука

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Баня Лука
на сръбски: Бања Лука
на бошняшки:
Banja Luka'
— Град —
Знаме    Герб
Banja Luka vue générale.jpg
Баня Лука (Босна и Херцеговина)
Red pog.png
Баня Лука
Страна Флаг на Босна и Херцеговина Босна и Херцеговина
Ентитет Република Сръбска
Община Град Баня Лука
Надм. височина 163 m
Население (1991) Повишение 143 079 души
Пощенски код 78 000
Телефонен код +387 51
Баня Лука в Общомедия

Баня Лука (на сръбски: Бања Лука, Бањалука, Banja Luka или Banjaluka; на бошняшки: Banja Luka) е град в Босна и Херцеговина, столица на Република Сръбска. Населението на града през 1991 година е 143 079 души, втори по големина град в Босна и Херцеговина след столицата Сараево.

История[редактиране | edit source]

Градът през 1899 година
Градът през 1903 година

Археологическите находки показват, че по бреговете на река Върбас е имало древни поселения още от времето на палеолита. Тук е живяло племето мезей и в 9-та година преди н. е. те били покорени от римския пълководец Германик и територията им обявена за част от римската провинция Илирия. По време на Римската империя са познати целебните свойства на минералните извори. От това време датира и внушителната крепост „Кастел“ на р. Върбас, която е възстановена и представлява туристическа атракция. През 6 и 7 век от н. е. тук се заселват славянски племена, предците на днешното население на Босненска Крайна.[1]

Първоначално името на града се споменава като Върбас в старинен ръкопис от 1320 година. Унгарският крал Владислав II през 1494 година назначава за комендант на крепостта в Баня Лука Юрай Микулашич. Градът, който е най-силно укрепената крепост в района на гр. Яйце, пада под османска власт през 1528 година. Скоро след това столицата на Босна е преместена от Сараево в Баня Лука. По време на турското владичество Ферхад паша Соколович основава ново селище при вливането на р. Църквена в р. Върбас, което е част от днешна Баня Лука. Оттогава Баня Лука фигурира неизменно в турските стратегически планове. Градът е място на жестоки стълкновения в австрийско-турските войни особено в битката през 1773 г., когато и двете страни понасят големи жертви.[1]

През 1878 година Баня Лука е включен в състава на Австро-Унгарската империя и става административен център. В политиката на австро-унгарците за модернизиране живота в цяла Босна и Херцеговина Баня Лука не прави изключение. Разгръща се строителство на административни и обществени сгради, на важни железопътни линии, които обхващат цяла Крайна. Построени са голямо дървопреработващо предприятие и цигарена фабрика. Изгражда се модерна инфрастуктура и градът е водоснабден. В края на 19 век е издигнат и импозантният православен храм „Света Троица“.[1]

От този период датира и Банският двор — резиденция на наместника на австрийския император, а по-късно, по време на Кралство Югославия - на губернатора на Крайна. Днес в Банския двор е седалището на президента на ентитет Република Сръбска. Той е и културен център на града. Банският двор е обявен за защитен културен паметник на Босна и Херцеговина.[1]

Когато в страната се засилва националистическото движение срещу австро-унгарската анексия за независима Босна, в Баня Лука се провежда нашумял процес срещу 156 сърби, 16 от които са осъдени на смърт и присъдите им изпълнени. Изразител на патриотичните и демократичните тежнения на своя народ от онова време е големият сръбски писател-революционер Петър Кочич, класик на сръбската литература. Градският парк носи неговото име, на централно място в него е поставена скулптурата на писателя.[1]

По време на Втората световна война Баня Лука е жестоко бомбардиран от настъпващите немски окупационни части.[1]

Силно земетресение през октомври 1969 година засяга града и причинява множество разрушения, но с помощта и на международната общност пострадалите райони са напълно възстановени.[1]

След разпада на СФРЮ в районите на Босна и Херцеговина настъпват сериозни промени. Макар военните действия да не са нанесли преки поражения върху сградния фонд на Баня Лука, демографският характер на района е силно променен. Юридически Сараево е столица на ентитет Република Сръбска но де факто Баня Лука е реалната столица и там се помещават президентът на ентитета и правителството.[1]

В периода на Кралство Югославия и особено в годините на СФРЮ в Баня Лука се развива с усилени темпове промишлеността. Тук работят модерна леярна, металообработващи и машиностроителни заводи, предприятия за електрооборудване, за автомобилни части, дървообработващи и мебелни предприятия. Развита е също кожарската индустрия. Има модерни текстилни предприятия. Досега работи фабриката за цигари, построена по времето на Австро-Унгария. На базата на механизираното селско стопанство се развиват консервната промишленост, лозарството и винопроизводството.[1]

Физико-географска характеристика[редактиране | edit source]

Климат[редактиране | edit source]

Баня Лука има топъл, влажен климат, с мека зима и обилни валежи, както и рекорден брой слънчеви дни през годината, което е характерно за Панония и Посавина. С право той се смята за един от най-зелените градове на Босна и Херцеговина.[1]

Климатични данни за Баня Лука, Република Сръбска
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 22,3 25,2 27,6 31,4 35,4 39,2 41,4 41,4 38,3 34,8 26,7 23,5 41,4
Средни максимални температури (°C) 3,7 6,8 12,0 17,2 22,0 25,0 27,2 26,9 23,3 17,4 10,8 5,2 16,5
Средни минимални температури (°C) −4,6 −2,3 0,7 4,7 9,0 12,4 13,7 13,3 10,1 5,7 1,6 −2,6 5,1
Абсолютни минимални температури (°C) −26,4 −27,4 −18,2 −5,9 −1,4 0,9 5,3 1,8 −1,4 −6 −14,3 −20,4 −27,4
Средни месечни валежи (mm) 70,5 62,6 77,7 89,2 95,7 111,8 93,6 83,6 95,0 83,3 97,7 88,9 1 049,6
Източник: Хидрометеорологична служба на Баня Лука (1961-2003) (англ.)

Население[редактиране | edit source]

Година Население
1879 9 650
1885 11 375
1895 13 566
1910 14 800
1921 18 001
1931 22 165
1948 31 223
1953 38 135
1961 50 650
1971 90 831
1981 123 937
1991 142 644

През 1991 година населението на града е 143 079 души. Мнозинството от населението на града са сърби, значителна част от тях са бежанци от Република Сръбска Крайна.

Етнически състав[редактиране | edit source]

Баня Лука
Година на преброяване 1991 1981 1971
Сърби 70,155 (49.03%) 51,839 (41.82%) 41,297 (45.46%)
Мюсюлмани 27,689 (19.35%) 20,916 (16.87%) 23,411 (25.77%)
Хървати 15,700 (10.97%) 16,314 (13.16%) 17,897 (19.70%)
Югославяни 22,645 (15.82%) 30,318 (24.46%) 4,606 (5.07%)
Други 6,890 (4.81%) 4,550 (3.67%) 3,620 (3.98%)
Общо 143,079 123,937 90,831

Образователна стуктура[редактиране | edit source]

Със съгласието на турските власти през 1832 година в Баня Лука се откриват сръбски православни училища. От 1864 година датира и първото женско училище. С присъединяването на Босна към Австро-Унгария образователното дело отбелязва бурен разцвет. Изграждат се първата търговска гимназия, църковно хърватско училище, девическа гимназия.[1]

Днес в Баня Лука има 29 средни училища с около 18 500 ученици. Университетът на Баня Лука е основан през 1975 година с пет факултета: правен, икономически, механо-инженерен, технологичен и електроинженерен. По същото време са открити Педагогически колеж и Висше училище за икономика и търговия. Създадени са: Институт по история, Икономически институт, Селскостопански институт, Институт за борба със земетръсите, Институт за икономика и развитие, Изследователски строителен институт, Научноизследователски институт за развитие и планиране, Център за приложение на науката в селското стопанство.[1]

Културни забележителности[редактиране | edit source]

Катедралата „Христос Спасител

Днешният Национален театър в Баня Лука е наследник на Националния театър на Върбас, основан през 1930 година. По време на последната война театърът изнася стотици пътуващи представления. Наред с драми от световната класика на Уилям Шекспир, Бернард Шоу, Александър Дюма, Николай Гогол, Жан Пол Сартр, Бранислав Нушич, се поставят и пиеси на Светислав Милосавлич, Любиша Джокич и др. Театърът участва и в редица международни театрални и танцови прояви, предимно в балканските страни.[1]

В Баня Лука функционира и Академия за сценични изкуства.[1]

Националният музей на града е с богата музейна сбирка и библиотека. Разполага с районни музеи в градовете - Бихач, Дървар, Яйце, Приедор.[1]

Музеят за съвременно изкуство в Баня Лука разполага с постоянна колекция и показва редица изложби на чуждестранно и местно изобразително изкуство.[1]

В града се намира сградата на управление на Радио и телевизия на Република Сръбска.

Спорт[редактиране | edit source]

Местен футболен тим е Борац, основан през 1926 година.[2]

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е ж з и к л м н о п р Баня Лука // списание Европа 2001 (бълг.)
  2. Борац (Баня Лука) // Sporta.bg (бълг.)
  3. e-patras.gr – Διεθνείς Σχέσεις

Външни препратки[редактиране | edit source]